Искам да се самоубия, мразя живота си!

След лошото идва доброто, вярвай ми. Търпение и борба. Не прави евала на някого като отнемеш живота си..никой не го заслужава.Ще бъда твоя приятелка, само живей :-)

Задължително отиди на психолог или психиатър. Трябва ти помощ. Аз бях като теб, но ми предписаха лекарства tritico и neurotop и вече се усещам като нормален човек. Имай ми доверие :)

виж преди да сложиш край на живота си даже преди да си помислиш за това замисли се за хората които копнеят да живеят но не могат да се движат заради някое увреждане за хората копнеещи да видят децата родителите си прятелите си но не могат защото са незрящи за хората копнеещи единствено да са здрави и това ги прави щастливи замисли се че тези хора се борят всеки божи ден кой със болести кой със нещо друго замисли се какво нямат те което ТИ имаш и тогава реши дали ти е писнало от живота

Бъди смела живота е тежък мила.

Мило дете, животът ти не е нищо с това което аз преживях-но продължавам да живея! Родителите ни се разделиха когато бяхме малки със сестра ми.Баща ни направи ново семейство и забрави за нас.Майка ни чакаше да вземе апартамент от държавата/защото тогава даваха/ и когато го взе една вечер като на по голяма ми каза че ще ни даде в сиропиталище и че там ще сме много по добре.Започнах да крещя като луда събудих даже съседите....и разбира се от срам не ни даде. Майка ни си избиваше всичките нерви всекидневно върху мен.Биеше ме от сутрин до вечер викайки че съм и била провалила живота.Кога с точилката кога с машата.Докато един ден учителят по физическо въпитание отиде и каза на класната ми ръководителка че краката ми са непрекъснато посинени.Та тогава майка ни получи първото си предупреждение от педагогическата стая./ако беше в днешни дни сигурно щеше да лежи в затвора!/Та тогава имах един период в който спря да ме бие от страх.Вкъщи гладувахме-а тя се хранеше на вън.Идваха разни жени и ми казваха как не е срам да ни държи така гладни а тя да яде на вън като пордот.Омъжих се малка мислейки че по този начин ще се махна от нея.Но съдбата друго ми била писала...Един ден дори ми каза че съпругът ми се заглеждал по нея.....Разведох се със съпруга си..намерих си след това приятел. Заможен и красив.Тя се влюби до отчаяност в него.Докато един ден сутринта докато спях започна да ме души.Ако не беше влезнала сестра ми щях да съм мъртва.Злобата и беше толкова голяма че тя лично ходи да говори глупости на човека с който имах връзка само и само да се разделим...След това се запознах с влиятелен човек който беше с много сериозни намерения и в денят в който искаше да ме представи на тяхният род /хората дойдоха от много далече/ майка ми ме заключи в къщи взимайки ключовете със себе си....Разби и тази моя връзка....след това се запознах с мъжа на живота си..И забременях от него.Бях най щастливата на света защото щях да имам дете от мъжа с най добро сърце! Но съдбата пак имала други планове.Той почина. Когато родих детето си майка ми дойде в родилният дом и ми заяви да оставя детето си за осиновяване защото щяли сме да обеднеем още повече с това дете.И разбира се не забрави да допълни че ако се прибера с детето в къщи ще ме изгони по най долният начин.......Детето си не го дадох за осиновяване.Борих се сама. Всичките тези години...и още толкова много мизерии от майка си от собствената си сестра,от приятелките които ме предадоха-Но никога не си помислих че трябва да сложа край на живота си!Господ сякаш беше до мен през цялото това време и ме закриляше.Така че мила ,не се отчайвай- продължавай пътя си и ако нещо не ти хареса го промени.Ако с хората които живееш е тягосно ги напусни.Вярвай и се моли на Господ-и той ще те чуе! И ще видиш как изведнъж животът ти ще се промени! Вярвай в доброто! То наистина съществува.По някога е нужен един цял живот да го намерим -но накрая равносметката е че си е заслужавало цялото това чакане.И запомни едно от мен- Което не те убива те прави по силна!Силата която имам и излъчвам е точно от това което ми причиниха моите врагове...

Мило момиче,целия живот е борба,недей да стигаш до крайности.Приятел не ти трябва докато не намериш спокойствието,защото ще го отблъснеш,истината е ,че няма истински приятели,не е нужно да споделяш,просто се пребори с лошите мисли...Можеш да се позабавляваш с познати ,да четеш книга,да се опитваш да се изправиш и когато го направиш,всичко и всички които искаш ще се появят...Когато станеш на 30 ще разбереш че това са глупости,май все още си в трудна възраст,покажи на всички ,че можеш сама да се справиш,за да видят ,че не си лиглата която мрънка и се жалва постоянно...външността няма значение,важно е какво имаш в главицата и душицата...БОРИ СЕ...ВЯРВАМ ЧЕ МОЖЕШ И ЩЕ ГО НАПРАВИШ,АЗ СЪМ БИЛА В ПОДОБНО ПОЛОЖЕНИЕ,БОРБА МУ Е МАЙКАТА..ВДИГНИ ГЛАВА И ПРОДЪЛЖИ.....

Милата. Ще съм твое приятелче и опора само и само за да живееш. Така че драскай ми да сме другарчета та да помагам с какеото мога. Защото живота ни дава смисъл ако помагаме. Така че ако желаеш да сме верни дружки драскай смелоооооо

Започни да спортуваш активно