Пътят ми към свободата след токсична връзка

Здравейте на всички. Мисля, че дойде моментът да споделя нещо, което дълго време беше заключено в мен. Не искам да споделям това като за "облекчение", а по-скоро като начин да достигна до тези, които се борят с нещо подобно.

Преди няколко години преживях нещо, което смазва всякакво усещане за сигурност и спокойствие - нещо, което те кара да се чувстваш сам, дори когато си сред хора. В един момент осъзнах, че съм затънала в токсични отношения с човек, който, както казват, бе вълк в овча кожа. Отначало всичко изглеждаше като сбъдната мечта. Бях пленена от усмивките и уверенията, че съм важна и обичана, но с времето тази "любов" започна да ме задушава.

Станах сянка на самата себе си. Постоянният контрол, манипулации и опити да ме накарат да вярвам, че съм виновна за всичко, ми отнеха самочувствието и силата. Понякога се връщам към онези дни и не мога да повярвам колко далеч стигнах. Тогава нямаше кой да ми каже, че не съм сама и че има начин да се измъкна.

Преломният момент дойде след една особено тежка вечер, в която разбрах, че ако остана, ще изгубя себе си напълно. Не знам как намерих силата да си тръгна, но я намерих. Направих първата крачка и оттам всичко започна да се променя. Сега вече не търся постоянно одобрение. Открих радостта от малките неща и свободата, която бях забравила.

Тази травма ме промени завинаги, но днес гледам на себе си като на оцеляла, а не като на жертва. Пиша това, за да кажа на тези, които може би са в сходна ситуация, че има светлина в тунела. Вярвайте в себе си и не се страхувайте да потърсите помощ. Понякога най-смелата постъпка е да си тръгнеш.