Мразя себе си!

Здравейте,
аз съм момиче на 15 години и както подсказва заглавието аз мразя себе си. Гледам се в огледалото и си мисля защо сега съм тук и защо съм жива. Чудя се дали живота на другите ще е по-добър без мен. Нощем щом докато лежа в леглото си и си мисля за миналите ми грешки, който хората срещо мен сигорно дори не помнят.

Много често ми се плаче и малко неща ме правят щастлива. Малко преди Коледата на 2016 майка ми катастрофира. Тогава учех в друг град и се наложи да сменая училището и да изоставя най-добрите си приятели за да се преместя. Все още си мисля, че аз съм виновникът за тази катастрофа. Сутрин мразя да ставам.

Предпочитам да си седя в света на сънищата ми защото щом се събудя се налага да слагам, така наречената "маска на щастието". Опитах да споделя с родителите си, но те ми казаха да не прейгравам и да вляза в реалния свят. Ако някой има някакъв съвет моля да сподели, защото вече не знам какво да правя.
Благодаря предварително!