Това да мразиш себе си

"Червена София" намери ме във фейса , повярвай мога да ти помогна и знам от какво се нуждаеш

Момиче не се притеснявай всеки рано или късно минава през много труден период.не се мрази а се обичай ти си уникална както всеки на тази земя,затова си намери нещо като хоби което ти доставя удоволствие.примерно чети книги или нещо подобно но разбери всяка трудност минава и идват и щастливи дни просто трябва да повярваш в себе си.и не мисли за любовта ще дойде ден когато ще срещнеш човек който ще те обича с цялото си сърце.не знам на колко си гадини но аз съм на 26 имах много трудни години изспълнени с много болка и скръб и трудности въпреки всичко и всички които ми се присмиваха сега ми завиждат че съм постигнал нещо.не е кои знае какво но имам прекрасни приятели и дори хората за които работя ме уважават и ценят.затова моя съвет е просто си намисли желание или цел или положение в което според теб ще се чувстваш добре и го преследвай без да се отказваш въпреки всичко и съм сигурен че не след дълго всичко ще се получи.и не забравяй ти си българка а ние сме народ преживял много тежки времена но в краина сметка ни сме тук.просто си помисли как слънцето всяка сутрин изгрява и колко е прекрасно да излезеш и да му се усмихнеш това ние го приемаме за даденост но е нещо което те кара да вярваш и само заради това си заслужава да се живее.надявям се да съм ти помогнал.С най-добри чувства Иво!

И аз бях така, но после осъзнах, че това е просто един етап от живота през който всички минаваме, рано или късно.Опитай да мислиш позитивно! Това е съвсем нормално!

Ми промени начина си на живот и всичко, което не ти харесва. Какво означава "не мога да скъсам с приятеля си" - да не сте сиамски близнаци и да не може да се делите? Моооляя ти сеее! Тук дилемата е между страха ти от промяна и абсолютно наложителната нужда от нея. Човек трябва да се научи да се освобождава от нещата в живота си веднага, след като разбере че са непотребни - отдавна умряла връзка с гадже - изхвърляш. Приятели- лицемери - изхвърляш. Прекарваш известно време със себе си, хващаш един лист и си пишеш положителните качества - мислиш начини как да РАЗВИВАШ. И това, че не си кифлата на класа или което е било, това е хубаво, това е положително качество. След като си научиш урока и култивираш нови качества в себе си, вземаш си чантичката и максимално се отделяш от стария си живот. Още си ученичка сигурно, което значи, че не можеш просто да отидеш в нов град, но това не ти пречи да спреш да ходиш на старите места, където си ходила, да спреш да излизаш със старите хора, с които си излизала. Какво самоубийство, какви 5 лева - пред тебе цял свят за изучаване с милиарди хора и ти ще си отнемеш удоволствието да изучиш поне част от него заради един селски пръч и две мърши, които са ти забили нож в гърба. И още едно нещо - не можеш да оправиш живота на хората НИКОГА. А най-малкото, когато не си подредила своя. Живота на всеки човек си е негова първа грижа, всичко друго е второстепенно. Ако някой ти каже друго - ЛЪЖЕ или той самия бърка като позволява ВЪНШНИ обстоятелства да пречат на ИЗКОННОТО право на човека да бъде винаги щастлив - просто защото е жив.
И за да не кажеш, че не разбирам и говоря наизуст, ще ти кажа, че тийн годините ми и на мен ми бяха ад - майка ми и сестра ми все ми викаха зарадинякакви домашни глупости и никога не ми говореха с нормален тон, не проявяваха разбиране, в даскало ми викаха зубър и бях най-голямата смотанячка и всеки ден имаше някакви шегички на мой гръб, освен психическото, стигало се е и до физически тормоз. Гадже абсурдно беше да си имам, никой не ме поглеждаше, държаха се толкова гадно, че се прибирах всяко междучасие в къши (аз живея на 2 минути от даксало, буквално), че съм се прибирала да порева 5 минути и после да се върна. Нито едно момче, което харесвах, не ми отвърна на чувствата и не ме погледна с крайчеца на окото си даже - и в тия моменти, в които съм се борила и нищо не е ставало, наистина съм искала да си срежа вените, но сравнително рядко съм имала такова желание и по-скоро, сподаично.
Вианги съм вярвала, че аз съм права, а тия хора са криви и така и се оказа. Като отидох в университета, вече бях толкова претръпнала, че не ме интересуваше дали хората м харесват, или не,дали ще имам приятели или не или ще си седя сама. Затова и повече отстоявах и показах себе си и ми се получиха нещата и не мога да се оплача в никое отношение ;)

Хора ,някой от вас специалист ли е в тази област та дава съвети?Има специалисти , "психолози" не чакай от тук ,някой да ти помогне ,а на време потърси помощ.Колкото повече отлагаш ,толкова по зле ,защото състоянието ти се влошава и самата ти може да стигнеш до крайност и необратими поражения.Помогни на себе си.Успех!!!

не го мисли и аз бях така след време всичко ще дойде на мястото си

Първо трябва да спреш да мразиш себе си и да се примириш с това което си, да опиташ да промениш това което не харесваш и можеш. Когато сам не се харесваш никой друг не те харесва. Не помагай на хората когато не са те помолили за това, още повече че човек който на себе си не е помогнал няма как да е в помощ на други.В живота има и хубави и лоши дни, трябва да минеш през лошите за да стигнеш до хубавите. Гледай на това като на изпитание с което трябва да се справиш за да постигнеш щастие. Мобилизирай се, търси си подходяща среда. Най - добре е да се насочиш към занимание което ти е приятно и дава възможност за нови контакти. Успех.

виш излес от транса и от шока в който си станина крака стисни юмрук и си кажи аз съм силна! започни като скъсаш с гаджето си знай че хората около теб те мразят зящото може би ти завиждат на това което си и с мен е тъка бях 3 години в Кипър и ми се видя кято кошмар всички ми се подиграваха за много неща и с едно момче се растроих но си вирнах носа и не се отказвах знаех че съм по-добра от тях сега съм в Германия и ми се подиграват пак същата история на нов глас знаеш ли колко съм плакала и аз като теб но да знаеш че плача не ти помага с нищо освен да ти олекне малко но спри на 5 тата минута.после след като скъсаш с гаджето си започни да питаш всеки един който се отнася с теб зле защо го прави и тъка ще разбереш какво става всъщност и се опитай да оправиш нещата ако видиш че още те мразят значи ти завиждат намери си приятели в училище всяко новомомиче което идва в училището ти се опитай да станете приятелки и за момчета .... те ще дойдат в компаниятяти един ден повярвяй ми ако си блиска с майка си сподели й тва дето ти пиша или на леля си или на роднина на който имаш доверие и тя ще ти помогне още повече пиши ми в лични ако има нещо ново или искаш да питаш нещо КЪСМЕТ!!!!!