Исках да ѝ дам всичко, любовта си, времето си, живота си

Тя бе с кестенява коса, висока, слаба, ръцете й бяха така тънички, като клонки на малко дръвче. Обичаше да спи до късно, не я интересуваше дали е с рошава коса, сънен поглед. Тя просто бе себе си. Обичах всичко в нея. Като се започне от меката й като коприна коса, очите й, с цвят на кафе, нежната й усмивка, изпълнена с искреност, та чак до края. Тя бе перфектното момиче. Нито слънцето, нито луната, нито диамантите, нищо не можеше да се сравни с нейната красота. Но по важното беше, че тя ме обичаше.

Може да не бях толкова хубав, нито богат. Тя не гледаше това. Любовта извираше от нея като от кладенец. Душата й бе топла, изпълнена със силни чувства. Ако там някъде съществуваше Рай, то той нямаше как да се сравнява с МОЯ личен Рай. Когато бях до нея. Чувството бе неописуемо. Сякаш се извисявам на хиляди метри над земята и това което ме държи, бе нейната усмивка. Нейната любов, загриженост. Чудех се как може да съществуват Ангели на земята? Та тя бе попаднала в този мръсен, ужасен свят. . . Толкова чисто създание няма място тук.

Още от мига, в който се запознах с нея, знаех, че тя не е като останалите, които искаха просто да съществуват.

Тя даваше любов всекиму. Но не искаше за себе си. Имаше свои мечти, но не преследваше чужди.
Като магьосница ме омайваше и се влюбвах все повече с всеки изминал миг. Исках да й дам всичко, любовта си, времето си, живота си. Не се забравя любов като тази, винаги ще тлее някъде дълбоко в най-скритото кътче на сърцето.