Вниманието му е насочено към колежката ми
редакция:
Преди време ми предложиха да се преместя в един от обектите към верига магазини в който работя. Разбирасе, аз се съгласих мястото ми беше познати, познавах и колежките, нищо ново, да ма не. Срещнах, , него, , едно от момчетата който обслужва магазина, още в началото ми стана симпатичен но до тук, нищо повече.
След около два месеца започна дребни и вяли раговори, мина малко време започна да ми споделя и лични неща, беше ми приятно да си говорим да съм в неговата компания. Докато един ден не чух малка пиперлива забележка от негова страна, после още една и още една нещо вътре в мен се запали, не мога да го обясня но нямах търпение да отида на работа за да го видя.
Всичко беше добре, докато не преместиха друга колежка при нас, в началото не обръщах внимание на закачките от негова страна към нея, но в един момент той измести вниманието си към нея аз бях вече невидима, това ме накара да изревнувам и в ядът си съм му казала Дразниш ме.
Около месец не му говорен, един ден реших да пречупя ината си и го попитах как е, думите който минказа ме побъркаха, , Защо ме питаш, нали те дразня, ако го беше казал някой друг нямаше да ми пука, но го каза ти.
От тогава едно задушаващо чувство ме дави, опитвам се всичко да е както преди, но не е. Вниманието му е насочено към колежката ми а аз вплитам в себе си гняв, ревност, тъга и объркване.
АКО НЯКОЙ ЧЕТЕ ТОВА, МОЛЯТЕ КОЙТО И ДА СИ ДАЙ МИ СЪВЕТ, КАКВО ДА ПРАВЯ
След около два месеца започна дребни и вяли раговори, мина малко време започна да ми споделя и лични неща, беше ми приятно да си говорим да съм в неговата компания. Докато един ден не чух малка пиперлива забележка от негова страна, после още една и още една нещо вътре в мен се запали, не мога да го обясня но нямах търпение да отида на работа за да го видя.
Всичко беше добре, докато не преместиха друга колежка при нас, в началото не обръщах внимание на закачките от негова страна към нея, но в един момент той измести вниманието си към нея аз бях вече невидима, това ме накара да изревнувам и в ядът си съм му казала Дразниш ме.
Около месец не му говорен, един ден реших да пречупя ината си и го попитах как е, думите който минказа ме побъркаха, , Защо ме питаш, нали те дразня, ако го беше казал някой друг нямаше да ми пука, но го каза ти.
От тогава едно задушаващо чувство ме дави, опитвам се всичко да е както преди, но не е. Вниманието му е насочено към колежката ми а аз вплитам в себе си гняв, ревност, тъга и объркване.
АКО НЯКОЙ ЧЕТЕ ТОВА, МОЛЯТЕ КОЙТО И ДА СИ ДАЙ МИ СЪВЕТ, КАКВО ДА ПРАВЯ
Facebook
Любими
Twitter
Pinterest
Подобни Истории
Рейтинг
5
Общо гласували: 1
51
40
30
20
10
Дай твоята оценка:
Коментари