Sanovnik.bg»Споделени Истории»Гняв»Искам да се самоубия, мразя живота си!

Искам да се самоубия, мразя живота си!

редакция:
Искам да се самоубия, мразя живота си!
На 20 години съм и животът ми вече е провал. Нямам приятели, на които да споделям това, което ми тежи. Нямам си приятел, който да ми бъде опора, да ми помага и да ме разбира, когато най-много ме боли. Нямам семейство и ми се налага да се справям съвсем сама. Родителите ми са разделени, не са в добри отношения помежду си и с мен. Аз отказвам да говоря с тях, защото все излизам аз тази, която е черна и им пречи. Не ме приеха в университет и сега работя само, за да не остана на улицата, сам сама съм.

Не съм лош човек, не съм непривлекателна, не съм лош приятел, но изведнъж всичко рухна. Как да се спася не знам, просто съществувам, както винаги съм си обещавала да не живея, но ето ме, няма какво друго да направя, пробвах всичко - не се получи, сега е време да сложа край на своите мъчения. Не вярвах че може да ми се случи, но явно съм слаба по характер, защото не мога да живея този живот и ден повече!
Facebook
Любими
Twitter
Pinterest

Рейтинг

4.3
Общо гласували: 3
51
42
30
20
10
Дай твоята оценка:

Коментари

Анонимни
Нина
Нина
Всички сме имали спадове в живота.В твоя случай най-доброто е да се концентрираш върху ученето и да влезеш да следваш. В университета ще срещнеш нови хора, ще влезеш в нова среда и ще намериш причини да живееш. Постави си цели в живота и ги следвай. Много е важно човек да има цел, това е най-добрият начин за излизане от депресията. Работи, учи и не се замисляй много за неприятните неща.
12.06.2015 15:03
2
Венислава
Венислава
Аз съм все още малко дете , а вече съм преживяла неща които не можеш да си представиш , но аз живея с мисълта , че ме очаква нещо хубаво . Живей и ти с тази мисъл и ще видиш , че след време всичко ще се промени .
09.06.2015 08:32
4
1
Анонимен
Анонимен
Ако знаеш колко е пъстър живота няма да мислиш така. Аз бях в много по лошо положение..бях на 25г.когато баща ми се разболя от рак, всички знаехме че краят е сигурен.Покрай грижи и тревоги със случващото се,разкрих че моя приятел когото смятах за голямата ми любов ми изневерява . Бях съкрушена бях на дъното но знаех че трябва да съм силна заради баща си. Когато всичко свърши и баща ми си отиде душата ми се раздираше от болка, преживях една голяма и една малка смърт . И така две години изпаднах в дълбока депресия,само съществувах. Но намерих сили да продължа, вярвах че няма да е все така . И съдбата наистина ми направи подарък, срешна ме с истинската ми любов и живота ми сега много по различен, знам че винаги ще има предизвикателства в живота,но извода от историята в живота е..След лошите периоди следват хубави и радостта с която ги посрещаш е неописуема, знаейки че си заслужил да си щастлив.
03.06.2015 10:25
7
Миленка
Миленка
Хайде сега!Я се усмихни и напред гледай ;) Всяко зло е за добро! НЯма да се отчайваш,всеки си има такива моменти и след време всичко се оправя.Намери различен подход,разгледай кои твои черти ти влияят негативно и поработи над тях,гледай себе си и се усъвършенствай! Учи и кандидатствай пак,гаджето ще дойде някой ден.А за приятели не всеки може да има такива.Това с родителите наистина е кофти,моите също са разведени,намери друг подход с тях също,радвай се на малките неща и на това че са живи и здрави.Животът е най-хубавото нещо-усмихни се!Най-важното е да си жива и здрава,всичко ще се подреди :)
20.05.2015 23:56
5
1
атанас
атанас
стегни се винаги има светлина в края на тъмния тунел.
20.05.2015 08:05
2
valentin
valentin
Hei spokoino vseki ima truden period vsichko shte otmine no zapomni kskbo si prejivqla kato doide shtastieto i uspeha da gi cenish
19.05.2015 21:58
2
1
Bobi
Bobi
E momiche ne se izlagai.Ta ti si samo nadvadeset god. Jivota e pred teb.Vsichko ste se opravi.Pishi ako iskash.
28.04.2015 10:19
4
1
Павел
Павел
Драсни един мейл ако искаш. Не мога да обещая нищо, но пък е по-добре от умирачка (предполагам, защото никога не съм умирал:D )
25.04.2015 22:45
2
1
Покажи всички подкоментари