Sanovnik.bg»Споделени Истории»Мистика»Искам да почувствам отново душата си

Искам да почувствам отново душата си

Искам да почувствам отново душата си
Когато бях малка, около 8-10 годишна, много често можех да правя така че да чувствам само душата си. Нека обесня: вървях си по улицата и се загледах в сянката ми, от там почнах да си мисля за слънцето, за планетите, за това колко нищожни сме ние и колко голям е космоса, след това си казах защо аз, защо аз съм аз в това тяло, живея този живот, имам тези родители или тези приятели. Ами ако бях някой друг (и си представях живота ми като някоя друга персона, някоя моя приятелка например) Всичките тези мисли ме караха да ччувствм тялото ми чуждо, косата ми, ръцете ми, краката ми, нищо не беше мое, само душата ми и мисълта ми.

Сега искам пак да го почувствам това чувство обаче не мога, а се опитвам много често, но не става. . . това ме натъжава защото си мисля че съм приела живота си много на сериозно и твърде много мисля за себе си зад а не мога да се освободя от това и да се почувствам като когато бях на8-10 години.

Въпросът ми е някой чувствал ли се е така? Знае ли някой за какво говоря? Как мога да го почувствам отново?
Facebook
Любими
Twitter
Pinterest

Рейтинг

0
Общо гласували: 0
50
40
30
20
10
Дай твоята оценка:

Коментари (4)

Изпрати
Анонимен
Анонимен
11.06.2019 18:04
Това е защото вече не си ти, пробвай да си на чай или вода един или два дни и ще разбереш.
0
0
Анонимен
Анонимен
08.04.2018 20:47
може ли да ти стана редактор
1
0
Пламена M.
Пламена M.
03.01.2018 16:49
Това е доста любопитно. Чувала съм, че има монаси, които след дълги медитации се научават да се отделят от тялото си също, както си правила като малка. За децата се знае, че все още имат връзка с духовния свят и миналите си животи, но с времето - просто забравят.
5
22
Nezabravka
Nezabravka
02.01.2018 15:08
Сега си вее голяма и душата ти е по-здраво свързана с тялото и с твоята действителност. От възрастните хора, само тези, които са светци (или демонизирани), могат да напускат временно тялото си и да пребивават на друго място, но пребивават пак в някаква видима форма, която прилича на тях си. Св. Порфирий, съвременен гръцки светец, разказва за един случай, когато монах, без да напуска манастира си в Синай, е присъствал на Великденската служба в Ерусалим, а Световният православен Патриарх дори го е причастил и го е поканил на обяд, а после му се е разсърдил, че светецът не е присъствал.
6
44