Моите форумни теми

Спомнете си кога за последен път сте се насладили на онзи уникален сън, който започва с неусетна, почти мигновена дрямка , отвеждаща ви в прекрасен дълбок сън, и завършва с постепенен процес на събуждане, който продължава около час и половина, докато се събудите напълно. И после, когато накрая бавно изпълзявате от този невероятно топъл и уютен вързоп от възглавница, чаршафи и одеяла, сладостната дълбочина на вашия сън е превърнала деветте часа в леглото да изглеждат като бяло петно в паметта, сякаш не е преминала дори и секунда, откакто сте заспали. За да разберем напълно същността на съня, е важно първо да разберем, че ние притежаваме две отделни системи от нерви, които въздействат от две различни нива на мозъчна активност на два различни типа мускулни действия и пораждат два различни вида сън. Именно поради обстоятелството, че този процес не се взема предвид, някои здравословни проблеми, включително и проблемите със съня, се третират неправилно. Лекотата, с която заспиваме, зависи от способността ни да разтоварваме мозъка си от съзнателните си мисли и да отпускаме нашите соматични /телесни/ нерви, които контролират мускулите и физиката ни, и обикновено хората, които заспиват лесно, са просто хора, които могат да правят всичко това правилно и ефективно. Ето защо, подходът за повишаване на способността за лесно заспиване е различен от начина за повишаване на способността за последващо достигане на дълбок R.E.M. /Ар.И.Ем./ сън, който предизвиква и подпомага ефективното натрупване на енергия. Трите основни области, върху които трябва да се работи за повишаване на енергията и ефективността на съня: Отпуснете главните мускули и телесните нерви, за да подобрите способността си да заспивате. Отпуснете вътрешните мускули и автономните нерви, за да достигнете дълбок сън. Повишете ефективността на биологичния си часовник, за да подсилите процеса на митоза и да постигнете максимална енергия. Тези начини за преодоляване на трите най-разпространени проблеми, които изпитваме със съня, са практически насочени и директни процедури, които винаги ще водят до добри резултати. Положителните резултати от диетите и намаляването на нивото на стрес също са фактори, които влияят на подобряването на съня, но са вторични.

Целта и смисълът на всички живи същества се състо­ят в управляването на реалността. Скуката като такава не съществува - има само по­стоянна и неутолима жажда да се управлява реалност­та. За да се освободите от примката, е необходимо да прехвърлите вниманието си, да го заемете с нещо друго, да промените сценария и декорите. За да започнете своя игра, е необходимо да си позво­лите да бъдете себе си. (Вадим Зеланд) Известно е, че насън човек може да наблюдава картини сякаш не от нашия свят. И е съвсем ясно, че подобно нещо не би могъл да види никъде. Ако сънят не е имитиране на реалността от нашия мозък, откъде се вземат тези невъоб­разими картини и сюжети? Ако условно отнесем всичко съзнателно в човешката психика към разума, а подсъзнателното - към душата, мо­жем да кажем, че сънищата са полет на душата в простран­ството на варианти. Разумът не си ги измисля - той дейст­вително ги вижда. Душата има пряк достъп до информационното поле, където всички „сценарии и декори" се съхраняват стационарно, също като кадрите на филмовата лента. Феноменът време, т.е. развитието на събитията, се проявява едва в процеса на движение на „филмовата лента". Разумът е в ролята само на наблюдател и „генератор на идеи". И паметта има пряко отношение към пространството на варианти. Вече е доказано, че мозъкът не е в състояние да побере цялата информация, която човек натрупва в те­чение на живота си. Как успява да я запомни? Мозъкът запазва не самата информа­ция, а нещо подобно на отпратки към данните в простран­ството на варианти. Разумът не е способен да създаде нищо принципно ново. Той може само да построи нова версия на къщичка от ста­рите кубчета. Всички научни открития и шедьоври на изку­ството разумът получава от пространството на варианти с помощта на душата. Ясновидството и интуитивните зна­ния идват пак оттам.

Каква е връзката на отделната душа с душата на страната, в която е родена? Има много страни. Защо една душа се ражда в конкретна държава? Има две основни причини - или така е разпоредил Всевишният, или душата има специално предпочитание към тази страна. А защо ще се привлича точно от това географско място? Защото тя има свои собствени предразположения. Чувства, че има някаква вътрешна интуитивна способност или качество, което лесно може да прояви, ако се роди на точно на това място. Ако душата има динамизъм, ще се опита да се роди в Америка, а не в Индия. Но ако се стреми към вътрешна хармония и мир, ще се опита да се роди в Индия. Ако душата има нужда от широта и съчетание на ум и сърце в менталното и психическото пробуждане, ще се роди в Австралия. Индивидуалната душа може да предпочете определена държава. Всяка душа може да предложи на страната си нещо специално. Ако душата си хареса определена страна, Всевишният може да приеме или да отхвърли избора й. В деветдесет и девет процента от случаите Всевишният го одобрява. Но пък ако Той сам направи избора, индивидуалната душа не може да промени волята Му. Тя може и да не се вслуша в нея, както понякога и ние не слушаме началника си. Но обикновено индивидуалната душа изпълнява волята на Всевишния, тъй като душите имат повече светлина от ограничените в земното съзнание същества. Всяка душа следва да изиграе специална роля в страната, която я е приела. Щом изиграе ролята си, тя отива в друга страна. Разбира се, може да се пре­роди в една и съща страна два-три пъти и чак след това да отиде на друго място. Някои души пожелават да постоят на едно място дори и още по-дълго. Каква е ролята, която играе индивидуалната душа? Играе ролята на цъфнало на дървото цветче. Когато на дървото има много цветчета, то изглежда красиво. Всяка душа е като цвят, а всяка страна е като дърво. (Шри Чинмой)

Хипнозата не може да принуди даден човек да извърши каквото и да е в противовес на неговата истинска същност. Но каква е истинската същност на всеки един от нас? Всички ние ли сме оставили далеч назад маймуната и тигъра или те са само затворени в клетка? Внушението може да отключи клетката на всички наши тайни копнежи и те да връхлетят върху ни. Най-благородният човек може да се превърне в убиец при опреде­лени обстоятелства. В царството на нашия разум не съществуват нито време, нито пространство така, както ги разбираме. Ако мислим за даден човек, ние сме в контакт с този човек; ако го обрисуваме ясно, ние като че ли сме застанали пред него; ако го обрисуваме повърхностно, все едно го виждаме на известно разстояние. Установяването на контакт с разума на даден човек позволява създаването на мисловна атмос­фера. Ние можем да постигнем тази атмосфера, като прос­то развиваме определени идеи във връзка с този човек. Такъв е механизмът на духовното изцеление. Използват се потвържденията на "Християнската наука", за да може разумът на лечителя да се доведе до определено емоцио­нално състояние и тогава той ефективно да окаже въздейс­твие върху ума на пациента, с който е в контакт. Всяко съобщение до подсъзнанието трябва да се пре­даде по много прост начин, тъй като подсъзнателната мисъл е примитивна форма на мисловен процес, развита преди човечеството да създаде говоримия език. Основната цел на внушението е да създаде мисловна атмосфера за душата на даден човек, независимо дали той ще бъде подложен на атака или лечение, докато не извлече положи­телен отговор или реакция от самата душа. След като се получи такава реакция, битката е наполовина спечелена, тъй като "портата на града" е вече отворена отвътре и има свободен достъп. Телепатичното внушение на определени идеи вече може бързо да продължи. Точно това е критичният етап при всяка една окултна атака. Дотук преимущество има "защитаващата се" страна. Ако човек има достатъчно познания, той може да запази преимущество за неопределено време и да изтощи своите нападатели, дори и да не е способен да се срещне с тях на тяхната територия на окултно познание. Нищо на този или друг свят не може да направи един хипнотизатор, ако съответният човек запази самообладание и не желае да вземе участие.

В испански пещери откриха рисунки, направени преди повече от 40 хиляди години, което ги прави най-старите в Европа. Вероятно те са дело на неандерталци. Ново датиране на 50 рисунки от неолита в 11 пещери в Северозападна Испания показва, че тази праисторическаическа художествена практика е започнала в Европа, може би 10 000 години по-рано, отколкото смятаха експертите досега. "Признаци, подсказващи присъствието на съвременни хора в Северна Испания, са отпреди 41 500 години – епоха, когато на същите тези места е имало все още неандерталски хора", обяви на пресконференция по телефона Алистър Пайк от Бристолския университет в Обединеното кралство, главен автор на изследването. "Резултатите от това датиране показват, че съвременните хора вече са правели скални рисунки, когато са пристигнали или когато са развили тази художествена форма на изразяване много бързо, може би в отговор на конкуренцията с неандерталците", обясни той. Възможно е също стенните рисунки да са "неандерталско изкуство", добавя ученият, чиито трудове, в които участват няколко изследователи, са публикувани в американското списание "Сайънс" от 15 юни. Ръка и дискове, изрисувани върху стените на пещерата Ел Кастийо, са вероятно отпреди най-малко 40 800 години, или с 5 до 10 000 години по-стари от рисунки и други украси, намерени във френски пещери, смятани досега за най-старите в Европа.

Едва когато вие, сътворците на Вселената, еволюйрате до ниво, така че да се слеете обратно с Бога, вече няма да се нуждаете от съществуването на полярността. Щом завършите духовното си пътуване (Божественото Аз, което е изразило желание да съществува като индивидуално съзнание), ще бъдете напълно освободени от най-важното изискване на самосъзнателното съществуване: подбудителят на свободната воля и еволюционният ви двигател – изборът. Във всяко следващо по-висше измерение крайностите в този вроден дуализъм се смегчават, защото разбирането ви става такова, че виждате Цялото, пълнотата в движени Доброто и злото стават страни на битието, без вече да бъдат в противоречие помежду си, а по-скоро колебания или нюанси на взаимния израз. Щом преминете и преживеете тунела, мигновеното прераждане на вашето Слънчево божество, ще сте преодолели такава голяма част от страха си, че най-вероятно ще се освободите от него, още преди да достигнете ярката светлина. Щом се освободите от капаните на дуализма, от черното и бялото на сегашните ви убеждения и поведение, преминавате в просветлено състояние на съзнание, където съзирате взаимността на всичко. Кръгът е символ на вечността, разделен, в графичен смисъл, на тъмно и светло - като същевременно в светлината има точка мрак и обратно. Двойнственотта, която свършва с приключването на земния календар не изчезва във висшите измерения. По-скоро става ясно за съзнанието и целия ви опит, че полюсните сили са само крайностите на цялото - взаимнозависими една от друга, за да съществуват. Вместо да отстраните полюсите, вие ще ги усъвършенствате, и това вероятно ще бъде един постепенен процис. Земята преминава като възходящо небесно тяло, така че и в по-висшето измерение ще бъдете земно-центрирани. Много от възприятията ви ще се променят толкова фино, че едва ли ще разберете, че вече не сте физически. Онези от вас, които изберат да се изкачат по спиралата като обитатели на Земята, пак ще се изправят пред Гея, която трябва да се възстанови от крайностите на човешките злоупотреби и дисхармония, и ще посветят голяма част от мислите и енергията си, за да я излекуват. В много отношения пак ще обичате, ще се вълнувате и ще усещате живота както в настоящия етап от развитието си, но ще има много нюанси на промяна в съзнанието ви.

Всяка религия има своя вдъхновена литература, книги, писани от нейните пророци и учители. Ценността, приписвана на тази литература в различните религии, не е една и съща и варира в различните епохи на тяхната история. Всички индуси приемат "Ведите", но не са еднакво съгласни с тяхното тълкуване. Освен това те имат и много други Свещени Писания (Шастри) с различна давност и спорна ценност. Персите имат своите "Гатхи" с "Кхорде Авеста" и други свещени книги. Евреите имат своите "Книги на Закона" (Тора) и Писанията на Пророците. Будистите - своите "Трипитаки" и много други. Християните - своята Библия и Апокрифите със спорен авторитет. Мохамеданите - своя Коран и Хадис. Всички тези книги, както и други, принадлежащи към живи и мъртви религии, заслужават да бъдат изучавани и трябва да бъдат четени с отворен, чист ум, изпълнен със симпатия. Учените могат да се произнасят върху тяхната истинност, но само духовният човек може да се произнесе върху тяхната духовна ценност. Каквито и спорове да има за техните автори, точност, хората от всички религии могат да ги изучават като документи, заслужаващи всяко почитание, поради тяхната близка връзка с човешкия живот и еволюция, и като поучителни - поради светлината, която хвърлят върху миналата история. В свещените писания на персите Бог е определен като "Аз съм", "Мъдрост" и "Блаженство" между многото други качества. Самото име Ахура Мазда според някои перси съдържа в себе си Троицата. Защото "Ахура" означава "Този, Което е", Себесъществуващият, "Маз" - "велик", а "Да" "знание". Еврейската религия проповядва, че човек е направен по образ Божи, а в своето вътрешно учение, скрито за народната маса по същата причина, която е имал и Пророка на Арабия - тя говори за Аин-Суф, Единият, който се проявява: като Кетер - "Корона", страната Блаженство на Божеството, коренът на волята у човека; като Бина - "Разум", страната Създаване на Божеството, коренът на познанието у човека; като Хохма - "Мъдрост", Страната Съществувание на Божеството, коренът на дейността у човека. Това е коренът-истина, лежаща под Троицата, каквито и наименования да се дават на трите съставни части в различните религии: Отец, Син и Свети Дух - в християнството; Шива, Вишну и Брахма - в индуизма; Амитабха, Авалокетешвара и Манжушри - в китайския и тибетския будизъм; Ахура-Мазда, Спенто-(и Ангро) Майниуш и Армаити - у персите; Могъщият, Мъдрият и Милостивият - у мохамеданите; различните наименования на Троицата в Египет, Халдея и други угаснали религии. Всички религии проповядват единогласно тази вътрешна тройна природа на Божеството в проява, отразена в трайността на Вселената, която е Негова проява.

Буквите, символите, речта ни служат да предаване на духовното знание и постижение. Всяка буква от която и да е азбука има своя духовен смисъл, тъй като хората предават чрез буквите своите усещания. Всяко усещане е неосъзнато усещане на Твореца. Никой не разбира това, но на практика, когато поета пише стихове, той описва своята любов към жената и децата към слънцето, към светлината, описва страданията си изразява усещането си за светлината, която му въздейства. Когато стане дума за Духовен свят, независимо от понятието време, място и движение, ние нямаме думи с които да го опишем, защото нашия речник е построен на основата на нашите земни органи за осезание. Висшият свят се нарича този свят, който се намира извън нашите обичайни представи включващи в себе си понятията "време, място, движение". Ние мислим с помощта на тези три категории: време, място, движение. Извън тези категории ние не можем да разберем своето съществуване, нито каквото и да било изменение, нищо в себе си и извън себе си. Това е така защото нашия речник е създаден изцяло в нашия живот (вътре във времето, мястото и движението), и затова той не може да опише, какво означава съществуване, реализиращо се извън тези три категории. На практика тези три параметъра - време, място, движение не съществуват. В нашите усещания има три координати и в рамките на тях ние възприемаме света. Това става автоматично. Ако ние се откъснем от тези понятия, ако те изчезнат, то ние не бихме могли да знае, какво да правим с картината на света: ние просто ще престанем да я усещаме. За това ние не знаем никакви думи, които да отразяват духовното и нямаме никаква представа за него.

Символичните сънища идват от подсъзнанието ни и са отражение на вътрешния ни свят на вдъхновения и интуиции. Този свят е населен с чувства, по-голямата част от кои­то не могат да бъдат изразени с думи. Думи като страх, гняв, любов и омраза са само лепнати етикети и смисълът им не може съзнателно да бъде обогатяван чрез интелекта. В замяна на това чрез интуицията си можем да почерним от тях много и именно тук влиза в сила символиката на сънищата, защото тя играе за ин­туицията същата роля, каквато думите за ума. Ние не познаваме вътрешния свят така добре как­то външния, който го засенчва, защото още от детство­то ни учат да държим чувствата си на верижка и да ги потискаме, по възможност напълно. Когато едно дете „изпадне в криза", това се счита едва ли не за срамно, при това как другояче то би могло да изрази онова, което думите са неспособни да изкажат. Дори и най-интелигентният възрастен човек не би могъл да го сто­ри. Ето това е полето за изява на символиката на съни­щата. При децата фрустрацията на чувствата се осво­бождава по време на сън и забранените чувства и разо­чарования се изявяват под формата на кошмари. Впро­чем, родителите неволно допринасят за това състояние на нещата, като отказват да приемат, че кризите и съ­нищата на детето са символичен израз, който не изпол­зва средствата на езика. Символичните сънища отразяват чувства и вълнения, но не всички те са свързани с комплекси или психологически травми. Много от тях са причине­ни от внушения, интуитивни възприятия, божии посла­ния или послания на ангели небесни или други безп­лътни духове. Тук намират поле на изява също и пси­хическите изживявания и универсалните първообрази. Трябва обаче да внимаваме да не объркаме даден сим­вол с друг, както се прави от някои парапсихологически кръгове, защото това само ще ни отдалечи от ис­тинския смисъл на съня, а няма да ни доближи до не­го. В маркетинга познават до съвършенство движещите сили на символиката. Техните рекламни кампании и промоции са почти изцяло изградени на основата на тези двигатели, защото те отлично знаят, че силата на въздействието в крайна сметка винаги се възнагражда­ва добре, особено финансово! Светът на ежедневието ни изобилства с ловки внушения на символите, понеже всички реклами, касаещи бита ни, са насочени преди всичко към сърцето ни, а после към разума, за да уда­рят в крайна сметка по кесията ни. И все пак колкото и да са хитри тези уловки и каквито и количества бензин да ни карат да сипем в резервоара на колата си под претекста, че едновременно с него вливаме в мотора мощта на истински тигър, сънищата ни са безкрайно по-изобретателни. Проблемът се състои в превода на символите в разбираеми елементи, макар че в крайна сметка, това не е толкова трудно, след като веднъж сме доловили разликата между интуицията на сърцето и логиката на разума. Вярно е, че тези два свята са тол­кова различни, колкото се различават и петте ни сетива едно от друго, а всеки знае колко е трудно да опишеш даден звук с речника на обонянието! Става дума за сис­теми и средства за представяне на нещата, като всяка от тях борави със свой арсенал от данни и правила и всички те са способни да изразят едно и също нещо, но по различен начин.

От нашите родители ние получаваме онази отп­равна точка, която ни помага да разберем кои сме всъщност и каква е причината да бъдем с тях. Използвайки висшето си съзнание, ние можем да разкрием същината на отношенията си, родителите и начина, по който кармичната или душевна връзка между нас влияе върху схемите на поведение в живо­та ни. Духовното познание за нашите родители ни позволява да схванем холограмата на личното си съ­ществуване в по-широк смисъл. Посредством този опит ние ще забележим, че в действителност всяка отделна фаза на живота ни, както и за всеки.друг живот от безбройните ни превъплъщения, носи отпе­чатъка на нашия Висш Аз. Ще разберем, че съзнателно избираме своите родители, за да действат като катализатори и филтри, подпомагащи развитието ни. Отначало за повечето от нас остава необясним фактът, че умишлено сме „избрали" тези родители. Още по-шокиращо е да допуснем, че сме ги избрали за наше добро! Цялата онази нежна и спонтанна любов, която сме им отдавали като деца, се е превър­нала в някакво негодувание и съпротива. Понякога се заричаме да не ставаме като тях, но с течение на времето откриваме, че мислим и се държим по същия начин и дори все повече заприличваме на тях! Това е така, защото от родителите си наследява­ме не само гени, а нещо много повече. Всяка клетка на тялото носи съзнание, натоварено с мисловни фор­ми и отпечатъци, предавани от поколение на поко­ление. Независимо дали ни харесва това или не, ние сме като огледала един за друг - и понякога болката от отражението просто ни съкрушава. Начинът да разрешим тази дилема е да проник­нем дълбоко през булото, покриващо физическата действителност, да се върнем към зачеването и дори по-назад, за да открием обяснението и източника на семейната карма.

Духът на сънищата обожава да си играе с думите по своеобразен свой си начин, отразявайки така нашия съзнателен живот, изпълнен с разговори, гъмжащи от анекдоти, намеци и двусмислия. Думите сами по себе си са от символично естество и човек стига до верния им прочит, само след като е осъзнал тази същина на думите. Когато съзнанието ни види думата „котка", нашето подсъзнание извиква но някакъв начин образа на котка. В будно състояние ние превръщаме думите в символ, било то и писмени или изречени слова. В сънищата става тъкмо обратното: ние се изп­равяме пред огледална ситуация, сами срещу символа. Тогава на нас се пада да превърнем отново символа в думи. Усвоявайки матерния си език, ние насле­дяваме мъдростта на предишните поко­ления, която, като всичко в този свят, се е развивала през вековете. Всяка дума е символ, който може да бъде изговорен или написан, като и в двата случая имаме сетивни възприятия. Думите функциони­рат като превключващ механизъм на нашето съзнание и влизат във връзка с някое от петте ни сетива. По този начин думите се превръщат в зрителни, осезателни, слухови, мирисни или вкусови усещания. Обратното, ние използваме тези сетивни усещания, които сме запе­чатали в паметта си, за да описваме ситуации и съби­тия. След като в съзнателния си живот използваме толкова образен език (като всяка дума минава ту от ед­ната, ту от другата страна на моста, който използва и духът на сънищата), лесно можем да си представим какво могат да сторят сънищата. Използвайки в съни­щата същия език, с който си служим и през деня, трябва ли да се изненадваме от факта, че приемаме всичко в съня в буквалния смисъл на думата?

Най-доброто оръжие на манипулатора е да ви изслу­ша и после да предложи точно обратното на това, ко­ето сте казали. Но не е необходимо да се хващате на тази въдица и най-добрият начин да дадете някому урок с поведението си е да си тръгнете, вместо да влизате в безсмислен разговор. (Уейн Дайър) Научете се да се отнасяте безстрастно към потен­циалните манипулатори. Никога не им показвайте, че сте разтревожени, уплашени или притеснени. Помнете винаги, че не бива да смесвате съзнанието за собствената си стойност и щастието си като личност с крайния успех или неуспех в някакъв конфликт. Гледайте на победата или загубата в една си­туация като на игра, с която можете да се забавля­вате, вместо постоянно да си казвате: „Това озна­чава много за мен." Вземете решение да действате ефективно и да се впускате в подобни конфликти с готов план на играта, като винаги се стремите да потиснете външните признаци на страха. Ако противникът ви разбере, че отдавате на изхода от сблъсъка голямо значение в живота си и поради та­зи причина сте притеснени, може да ви принуди да изречете неща, които не мислите, и дори да се държите глупаво. Много по-добре е просто да излъчва­те решимост, която няма да позволи на другите до­ри да си представят, че могат с поведението си да имат власт над емоциите ви. И докато се упражнявате да не позволявате на другите да контролират емоциите ви, ще започнете да контролирате себе си, а това ще ви отведе до много по-пълно себеосъществяване - и до много повече победи.

Астралното тяло е из­ложено на влияния отвътре и отвън. То прониква във физическото тяло и се простира около му във всички направления, подобно на пъст­роцветен облак. Багрите се видоизменят според при­родата на човека, съгласно с неговата ниска, живо­тинска, чувствена природа, и частта вън от физичес­кото тяло се нарича чувствена аура, тъй като принад­лежи на тялото на желанията, обикновено наричано астрално тяло. Защото астралното тяло е носителя на астралното съзнание на човека, седалището на вси­чки животински страсти и желания, центъра на чувст­вата, както вече се каза, където се явяват и работят всички чувства. То променя своите багри непрестан­но, като трепти под ударите на мислите: ако човек се отдаде на гняв - явяват се огнени сгрели, ако изпитва любов - розова боя се разлива навред по него. Ако мислите на един човек са възвишени и благородни, той има по-фина астрална материя, за да ги въз­приеме. Астралното тяло на един човек, чиито мисли са ниски и животински, с грубо, плътно и черно на цвят, често тъй гъсто, че очертанието на физическото тяло почти се губи в него. Когато пък пред нас с застанал един напреднал човек, неговото астрално тяло е тънко, ясно, светло и бляскаво. Следователно, когато мислим благородно, ние очистваме астралното си тяло, даже без да сме рабо­тили съзнателно с тази цел. Тази вътрешна работа упражнява силно влияние върху ми­слите, които биват привличани отвън към астралното тяло. Едно тяло, направено от владетеля му да отго­варя обикновено на лоши мисли, действа като магнит на такива мисъл-форми около него. И обратното - чи­стото астрално тяло отблъсква такива мисли и прив­лича към себе си мисъл-форми, съставени от мате­рия, съответстваща на неговата собствена.

Паранормалните способности понякога се считат от непросветените за обикновени съвпадения. Какво обаче показват редица проучвания? Те отчитат, че близо 50 % от хората са имали директна среща с непознаваемото и вярват в екстрасенсорните сили. Някои експерти са убедени, че шестото чувство е достояние на целия човешки род, но с технологичния бум тези способности закърняват. Биологът Рюпърт Шелдрейк например твърди, че за да се обяснят тези екстра способности на хората, трябва да се задълбочат изследванията върху инстинктите на животните като способността на птиците и рибите да знаят къде отиват. Според други теории паранормалните способности са част от нашия първичен инстинкт, тоест - активират се в екстремни ситуации. Паранормалните способности се възприемат като нещо нормално в технологически изостаналите общества. Австралийските аборигени например или бушмените от пустинята Калахари в Югоизточна Африка ги считат за неизменна част от своя живот. Не един и двама изследователи по тези земи отбелязват, че африканските номади често променят рязко посоката си на движение без видима причина. Обясняват това си поведение с усещането, че наблизо има вода или дивеч. Мъжете ловци усещат с точност до минутата раждането на своите деца, макар семействата им да са на хиляда километра. Всъщност бушмените се озадачават как нашата раса не усеща подобни неща. Много академици по цял свят се заемат да изследват феномените. Започнали през 1882 г., когато група специалисти от Кембридж основават Обществото за психични и паранормални проучвания, изследванията на паранормалните сили са продължени от психолозите в университетите на Харвард и Станфорд в САЩ, университета на Гронинген в Холандия и др. Луиза Рине провежда мащабно проучване над 10 000 случая на паранормални явления и констатира, че определени състояния на съзнанието са по-благоприятни за ясновидство. Близо 60 % от пророчествата възникват по време на сън

Шамбала (столицата на Агарта) Върху древна тибетска хоругва тайнствената земя Шамбала е изобразена като оазис, заобиколен от хълмове със снежни върхове. Според легендата тя е скрит рай. В ранните будистки текстове е изразено схващането, че Шамбала е извор на езотерична мъдрост. В китайските, руските и тибетските митове, а също и в митологията на Гърция и Рим, за нея се говори като за обител на свръххора, подобни на Тайните учители на Блаватска. Описвана е като земя, заобиколена от високи планини, в която горещи извори подхранват буйната растителност от редки видове и целебни билки. Но докато митовете са категорични, че тя наистина е съществувала, то мненията относно нейните разположение и пътищата, по които може са бъде достигната, далеч не са единни. Теософите отдават предпочитания на пустинята Гоби, според китайците това е планината Кунлон, преданията от Близкия изток и Гърция сочат Алтайските планини, а според някои даоистки секти Шамбала е скрита между Сечуан и Тибет. В един унгарски източник е посочено, че се намира между 40 и 50 градуса северна ширина, отвъд реката Сир Дариа. Според една руска легенда земите и са разположени в областта Беловодие и през 1923 г. е организирана експедиция през планините Кокуш, която никога не се завръща. Навярно съдбата на експедицията не би изненадала древният тибетски лама, написал "Червена пътека към Шамбала". В творбата си той твърди, че входът към изгубената земя е в Монголия, но може да го открие само който има съответна духовна нагласа. Ламата не е единственият който допуска нематериалните аспекти на Шамбала. През 1928 г. друг някакъв лама разкрива пред Николай Рьорих, че Шамбала няма нищо общо със земята ни, а лежи в друго измерение. Не е изключено да е имал предвид нивото "бардо", или "астрала". Въпреки тези иносказания за невидимото естество на Шамбала все още се носят упорити слухове за физическото и съществуване. Твърди се, че подземни тунели я свързват с двореца Потала в Лхаса. Говори се също, че подземни тунели са открити и в Турфан и Туркмения. Николай Рьорих, комуто разказали за астралното местоположение на Шамбала, срещнал тайнствен лама по пътя между Дарджилинг и Гума, а в последствие монасите от Гума му разказали, че лама е от Шамбала. Търсят се връзки дори с летящи чинии. И Рьорих, и британскиет алпинист Франк Смайт видели НЛО над местности, традиционно асоциирани с изгубения рай.

Федералното бюро за разследване наСАЩ тези дни призна за 3 катастрофирали неидентифицирани летящи обекти и извънземни, открити в град Розуел, щата Ню Мексико, през далечната 1947 година. ФБР разсекрети документ, в който се разказва за три летящи чинии, които били с кръгла форма, издадени в центъра и с диаметър около 15 метра. Във всяка една от тях било намерено и по едно тяло на хуманоид. Представителите на извънземните цивилизации били с височина около 1 метър и били облечени в метални костюми. Според една от версиите на американските власти катастрофата на трите летящи чинии станала в следствие на силното въздействие на новопоставени в района наземни радари.

Това е всеки нерегламентиран и несъобразен с личната воля енергообмен, при които единия индивид си позволява да е в доминантна позиция спрямо другия въпреки неговата воля. Разновидностите на енергиен вампиризъм са няколко, но най- често срещата форма в днешно време е несъзнателния енергиен вампиризъм, които най-често е на емоционална основа. Това са онзи тип личности които са силно конфликтни и обичат да будят съжаление в обкръжението си. Чрез тези два похвата дадения човек стимулира отсрещната страна да отдаде определен обем емоция която освобождава в големи количества енергия и той я усвоява. Най- важното което трябва да се запомни ,че силната емоция и загубата на душевно равновесие сваля енергийния щит на дадена личност и това благоприятства за освобождаването на енергия. Много често енергиен вампиризъм се наблюдава при семейства в които съжителстват възрастен и болнав човек с малки деца, особено ако спят в едно помещение. Детето става отдаващ елемент на жизнена енергия, но под някакъв съзнателен начин наподобява явлението „осмотично” налягане. Древните гърци са прилагали този механизъм като лечебна терапия при която енергията на в по- големи количество при детето се приема от полето на възрастния човек , той става жизнен и подобрява общия си вид, но детето от своя страна раздразнително и посърнало. Рядко и в определени конкретни случай се среща така наречения осъзнат енергиен вампиризъм. Прави се от личности които осъзнато подбират хората от които да черпят енергия в задоволяване на свои лични потребности. При неосъзнатия вампиризъм личността която е отдала голям обем енергия се чувства отпаднала, раздразнителна и става по летаргична, рядко пада и кръвното налягане. Обекта на съзнателно вмешателство има по- силни усещания за неразположения в областта на стомаха, слънчевия сплит, главоболие, раздразнителност и спад на жизнеността си.

Това е най-често свързаната форма на въздействие която е изцяло на емоционална основа. Насочването на негатив в мисловна форма чрез емоционален словесен изблик е клетва. Проклинането е нещо което съществува в народопсихологията на българина. Клетвата е вид заклинание което се сформира от гласните струни на даден човек и особения вид на трептения при тях. Поразява енергийната система и преобразува айрана в определени нехармонични параметри които нарушават нормалния енергиен обмен. На практика всеки един от нас може да проклина, но спецификата се гради това, че дадената личност трябва да генерира заряд които да остане постоянен във пространството за даден период от време докато достигне човека за които е произнесена клетвата.