Страх ме е - да търся ли лекарска помощ

Никакво леене на куршуми, никакви врачки, никакви доктори. Стреса отстъпва бързо и лесно с няколко неща - спорт /тичане тенис или просто обикновено ходене/ поне час преди обяд и час след обяд сред природата.Разходка с приятели. Ако имаш приятел отдели му повече време в леглото. Хоби. Ако имаш някакви умения прави нещо - бродирай, плети, или каквото там можеш. Минал съм по тоя път и ти казвам успешен метод. С две думи от хубави и полезни преживявания да нямаш време да мислиш неприятни. И споко - живота е прекрасен. Просто го виж добре.

Бях в подобно състояние и наистина се случва на много хора, особено около тази възраст. При мен една от причините беше именно смяната на средата по време на студентските ми години. Ако не се вземат мерки е по-голям шанса проблемите да се задълбочат, отколкото да отминат. Съветвам те да потърсиш и да намериш добър психолог или психиатър и да се справите заедно, по възможност без лекартства. Ако нямаш възможност, ще трябва да се справиш сама, което е по-трудният вариант, но все пак- вариант. Като за начало- не чети в интернет за симптоми и болести, не се информирай, колкото и да се изкушаваш и най-вече- бъди постоянно заета,оползотворявай си времето, дори ако трябва си създавай работа и не се отпускай. И вярвай!

Миличка, отиди на психиатър - това не означава, че си луда, съвета ми е сериозен! Може да ти помогне с нещо лекичко, което се пие временно! Ако това състояние не премине и след като започнеш да учиш, може и да се влошат нещата!

Не се шашкай и аз бях така.. общо взето си получила паник атака така да го кажем, стреса ти е в повече.Ако решиш, че нещо ти има и че не си добре наистина така ще стане. Всичко ти е на ред не се притеснявай, ако има и с кой да споделиш и да си поплачеш още по - добре ше се почувстваш.

Да те успокоя с една шега:Щом ще ставаш студентка няма да ти остане време да мислиш такива работи.Спокойно и аз съм 1-ва година студент в Технически Университет Пловдив,и първоначално и на мен ми минаваха такива работи през главата,но живота е това,на всеки му е минало през главата такива състояния.Живей си живота и всичко ще се оправи.Всеки проблем има решение.И след като си студентка,ще си намериш много нови приятели и след време ще гледаш с надсмешка на сегашните ти състояние.За теб живота тепърва предстой.
Успех в Университета и го давай по леко.

Няма човек,който през различните етапи от живота си да не е преминавал през такова състояние,нормално е.Така,че не се страхувай,живей си живота,предстоят ти толкова красиви неща,толкова нови срещи с хора,че бързо ще забравиш всички тия черни мисли.Желая ти щастие и много слънчеви дни!

КОГАТО ЧОВЕК СВИКНЕ СЪС СТРАХОВЕТЕ СИ,ТЕ СПИРАТ ДА ГО ПРИТЕСНЯВАТ-И ТИ ТРЯБВА ДА СВИКНЕШ СЪС СВОИТЕ.НЯМАШ НУЖДА ОТ ЛЕКАРИ,В ПЛОВДИВ СРЕД МНОГО ХОРА ЩЕ НАМЕРИШ И ПРИЯТЕЛИ С КОИТО ЩЕ СЕ ПОЧУСТВАШ МНОГО ДОБРЕ.ГОРЕ ГЛАВАТА,ПОЕМИ ДЪЛБОКО ВЪЗДУХ И СМЕЛО НАПРЕД.

Здравей, това според мен е от стреса, явно много силно го изживяваш, лично при мен не е било толкова трудно, защото като започнах да уча, останах в моя град. Имах колеги, обаче, които даже всеки ден плачеха - и от паника, и от смяната на обстановката. Дошло ти е повече. Ще отшуми като се оталожат нещата. Най-добре според мен повече да споделяш на хората за това, за да се разтовариш поне малко - и се опитай да не вземаш толкова насериозно идеята с местенето и студентстването, бъди позитивно настроена, че ще имаш нова среда, че те чакат много интересни неща и положителната емоция ще изгони стреса. Ако не помага, можеш да си вземеш някакви бикови хапчета, които са без предписание от аптеката - валериана е такова, сигурно има и някакви на д-р Тошков, не знам, но не прекалявай, не разчитай на тях, имай мярка и след известно време ги спри!