Страх ме е да не умра

На 16 години съм. На 13 години отидох в Германия да уча, нашите са там при тях, бях на 14 год. Почнах да пуша трева в Германия (това ми беше най - голямата грешка ). Тогава за пръв път пушех (дръпнах си само 4 пъти от тревата) и когато вече влязах във филма, станах много мълчалив.

Това беше само 3 часа, като ме отпусна се прибрах в къщи, бям много гладен. Втори път пак реших да пуша. Пуших, стана ми малко по - весело и така почнах мнoгo по- често да пуша, но всеки път когато пушех, не ми ставаше хубаво, а зле, по - зле и още по зле. В смисъл когато се напушвах почвах да си мисля, че ще ми спре сърцето,почваше пулсирането по тялото, повръщах.

Но когато ме отпусне се оправях. Бях станал вече на 15 и продължавах да пуша, но малко по - рядко. И един ден реших да се върна в БГ и там да си продължа да уча. И така направих. Върнах се, записах се на училище и почнах.

След като почнах даскалото един мой приятел купи трева и ми каза: хайде в междучасието да пушем. Казах: ОК. В междучасието свих тревата и я изпушихме.

Както винаги пак ми стана зле, почнах да повръщам постояно ми се въртеше в мислите, ще умра всеки момент. Чаках да умра, получих сърцебиене, гадене, пулсиране.

Реших да отида на лекар и така направих. Като отидох, не му казах, че съм напушен. Казах му, че имам сърцебиене, пулсиране и гадене. Той ми направи кардиограма и ми каза, че е е било от нервите, но не знаеше истината каква е, че е от тревата.

В БГ живея при баба ми и се обадих на майка. Казах и че имам сърцебиене, гадене, повдигане. Тя веднага дойде с първия самолет в БГ, закара ме в Плевен на доктори. Нищо ми нямаше и на нея не бях и казал, че е от тревата, дори не знаеше, че пуша.

Реших ме да ме закарат в Германия. Отидох там в бърза помощ, взеха ме в болница. Стоях там 5 дена и нищо не ми стана, нито пулсиране или пък сърцебиене. Направиха ми всички тестов,е здрав излязох.

Като се прибрах в къщи пак почна да ми се въртят мислите, ще умра, пулсиране, сърцебиене. Пак ме закараха в бърза помощ, докато видя вратите на болницата се оправих.

И един ден реших да кажа цялата истина. Казах и - мамо, аз от 2 години пуша трева и все ми ставаше зле, пулсиране, сърцебиене, но като ме отпусне се оправях. Но за последно когато пуших не се оправих, тези симптоми ми останаха. След 2 дена като и казах, заминахме пак в БГ и ме закара на психолог.

Разказах целия случай на него и ми каза, че съм имал страхова депресия. Изписа ми някакви лекарства антидепресанти. Почнах да ги пия, бях по - добре и по- добре.

Бях оставил тревата, не пуша вече. Сега съм вече на 16 и съм добре, но от време на време пак си внушавам, че ще умра и получавам сърцебиене, не съм стабилен както бях.