Объркана съм, помогнете ми
редакция:
На 34 години съм. Преди една година загубих брат си и от тогава не знам коя съм.
Какво правя, не ме интересува нищо, а и никой не го е грижа за мен. Винаги съм била на последно място в моето семейство.
И когато имам най - голяма нужда от тях, все ги няма. Започвам да си мисля за смъртта.
Мисля си, че там няма да ме боли вече. Объркана съм адски много. Помогнете ми.
Какво правя, не ме интересува нищо, а и никой не го е грижа за мен. Винаги съм била на последно място в моето семейство.
И когато имам най - голяма нужда от тях, все ги няма. Започвам да си мисля за смъртта.
Мисля си, че там няма да ме боли вече. Объркана съм адски много. Помогнете ми.
Facebook
Любими
Twitter
Pinterest
Подобни Истории
Рейтинг
4
Общо гласували: 3
51
41
31
20
10
Дай твоята оценка:
Коментари
След като мразиш родителите си, какво отношение очакваш да имат те към теб ?
Мислиш, че не се усеща кога се прикриваш зад някого, било то брат ти,
кога си егоист и завиждаш ?
Не долавят твоята омраза ?
Мисля, че 34 годишна жена трябва да е улегнала и здрава психически, зряла жена.
Не е ли време да поемеш отговорност за живота си и за грешките си сама ?
Да не би да ти харесва да си лабилната жертва вечно. И Господ го е казал мила, помогни си сам, за да ти помогна и аз. Прави на другите това, което очакваш за себе си, никога не мрази родителите си и винаги обичай ги безкористно.
Търси грешката в себе си мила, дори пред смърта на брат си, искаш цялото внимание за себе си. Говориш само аз, АЗ, а те как се чустват, мислила ли си ?
Недопустимо е да упрекваш мъртвия си брат и скърбящите си родители за твоя сътворен и подреден от теб живот.
Да на всеки се случва да загуби близък човек, на мен ми се случи наскоро, но аз не се предавам, въпреки че съм още малка и не зная нищо от живота, но мойте родители са ме научили да помагам на хората и да съм силна в такива моменти и ти казам да не се предаваш и не мисли за това как да се съсипеш. :)