Sanovnik.bg»Споделени Истории»Изповеди»Объркана съм, помогнете ми

Объркана съм, помогнете ми

редакция:
Объркана съм, помогнете ми
На 34 години съм. Преди една година загубих брат си и от тогава не знам коя съм.

Какво правя, не ме интересува нищо, а и никой не го е грижа за мен. Винаги съм била на последно място в моето семейство.

И когато имам най - голяма нужда от тях, все ги няма. Започвам да си мисля за смъртта.

Мисля си, че там няма да ме боли вече. Объркана съм адски много. Помогнете ми.
Facebook
Любими
Twitter
Pinterest

Рейтинг

4
Общо гласували: 3
51
41
31
20
10
Дай твоята оценка:

Коментари

Анонимни
анонимна
анонимна
Здравей. Моля те, не се самоубивай и т.н.
След като мразиш родителите си, какво отношение очакваш да имат те към теб ?
Мислиш, че не се усеща кога се прикриваш зад някого, било то брат ти,
кога си егоист и завиждаш ?
Не долавят твоята омраза ?
Мисля, че 34 годишна жена трябва да е улегнала и здрава психически, зряла жена.
Не е ли време да поемеш отговорност за живота си и за грешките си сама ?
Да не би да ти харесва да си лабилната жертва вечно. И Господ го е казал мила, помогни си сам, за да ти помогна и аз. Прави на другите това, което очакваш за себе си, никога не мрази родителите си и винаги обичай ги безкористно.
Търси грешката в себе си мила, дори пред смърта на брат си, искаш цялото внимание за себе си. Говориш само аз, АЗ, а те как се чустват, мислила ли си ?
Недопустимо е да упрекваш мъртвия си брат и скърбящите си родители за твоя сътворен и подреден от теб живот.
03.06.2010 13:55
розмари
розмари
Моля те, недей се отдава на смъртта, не си и помисляй за такива неща.С това нищо няма да промениш. Не се предавай, намирай дори и в най-малкото надежда.

Да на всеки се случва да загуби близък човек, на мен ми се случи наскоро, но аз не се предавам, въпреки че съм още малка и не зная нищо от живота, но мойте родители са ме научили да помагам на хората и да съм силна в такива моменти и ти казам да не се предаваш и не мисли за това как да се съсипеш. :)
28.05.2010 20:11
zdravko
zdravko
Хора, това не е сайт сподели или беше нещо от този род ? Според мен, има много други места, където можете да се оплачете. Не мисля, че тука е мястото да си пишете личните драми.
16.05.2010 20:21
Веси
Веси
Понякога и с мен е така. Но трябва да намериш семейство и щастие. Или помоли Господа за това, което искаш много. Успех.
26.04.2010 15:20
нуртен
нуртен
Върви с вдигната глава и не прекланяй глава, не се предавай, Борисе с живота.
31.03.2010 19:47
nurten
nurten
Един съвет. Никога не си мисли за смъртта. С това нищо няма да промениш, има и по - лоши неща от това да не ти обръщат внимание. Гордей се, че си жива и че можеш да промениш нещо. За това ти казвам, горе главата и се бори за своето щастие и не си мисли лоши неща. Никога не падай ниско, Борисе.
31.03.2010 19:36
dimitar
dimitar
Боже, боже мен ми е все така, ама все се оплакват, а да се оплакват, на кой му пука.
25.03.2010 18:04
mimi
mimi
Мразя ги, дори и Бог да не ми прости, мразя ги. Болката ми е огромна. Не искам да им простя. Мразя ги.
20.03.2010 05:04