Объркана съм, помогнете ми

На 18 март 2009 братчето ми почина, на 19 го погребахме. Аз не събрах сили да отида на годината му. Объркана съм повече от всякога, а и нашите не ме потърсиха. Как да не се чуствам ненужна. Има ли смисъл да ги наричам мои родители, като не се сещат за мене. А всички роднини се сещат да ги потърсят. Много ги мразя. За това не ми се живее. Искам да ги накарам да изпитат не само родителската си мъка, но и сестринската. Те са заети с друго, но не и мен. Мразя ги, Бог да ми прощава, но ги мразя.

Здравей. Знам, че ти е трудно. Аз загубих баща си преди година. Според мен, трябва да си намериш приятно хоби. Или може би, да си намериш домашно животно. Продължавай напред и мисли положително. Това е моят съвет.

Здравей. Животът е борба и трябва да се бориш. Ако трябва, споделяй тук, а ако имаш приятелка, на нея, но не мисли за самоубииство. Да там няма да те боли нищо и така като ние се прераждаме, а аз вярвам в това, ще преживееш всичко в следващия си живот. Да, знам, че звучи станно, но ако искаш да разбереш защо ти пиша това, прочети книгите на Майкъл Нютън ,Пътят на душите и Живот между преражданията. Вярвам на тези книги, защото всико написано в нея, е казано на хора под хипноза. Само не се самоубивай.

До моята история. Разказът ти ме трогна до дъното на душата ми. Искренно ти съчувствам, за всичко което си преживяла, и продължаваш да преживяваш. За мен ти си изключително смел и чист човек, на когото всичко му е простено. Понякога животът ни поднася изпитания, който са пряко силите ни, но ни правят по-силни и ни карат да се борим за щастието си. От писаното от теб личи, че си борбена личност и въпреки всичко, което ти се случва, не си загубила човешкото в себе си. Трудно ми е да продължа да пиша, защото не намирам думи за това. Пожелавам ти късмет и силна воля, за да излезеш от това блато, в което си попаднала. А господ си знае работата, той бави, но не забрява. Няма ненаказано зло. Така, че горе главата и смело напред.

Скъпа приятелко. Това, което те вълнува аз преживях още в детството,а на твоята възраст, даже по - млада, бях сама с детето си и без работа. В този момент, родителите ми ми помогнаха да отгледам детето си във физическия и всякакъв смисъл и нямаше време да мисля за това, дали ме обичат или не. Просто сме семейство и сме заедно в купа на живота. Той никога не е само розов. Ако знаеш това и, че никoй не очаква да смаеш света с красота, ум и постижения, а просто да живееш според човешките правила, ще ти бъде по - лесно. Красотата е в обикновените неща. Живей, обичай, уважавай и това е. Никога с думи не беше изречено, че обичат брат ми повече от мен, но се знаеше, че разчитат на него, просто защото е роден мъж, а не жена. Само че в последните им години и дни, аз се погрижих за тях и всичко останало, защото мъжкото им чедо беше в чужбина и не го видяха с години до смъртта си. Сега сам на 50. Навикът да се слагам последна дупка на кавала си го имам, но не мисля да се предавам. Животът е невероятен и се случват такива неща, за които никога не съм предполагала. Днес живея в чужбината на брат ми. Не го упрекнах, че ни остави сами с родителите. Той пък помогна на мен да изляза и да опитам да живея по нов начин, да науча нови неща и това ми дава сили. Не упреквай родителите си. Помисли, че на тях им е много по - трудно. Да загубиш дете е ужасно. Вместо да очакваш внимание от тях, дай им ти своето и ги вдъхнови с повече сили да продължат, защото те също са хора и страдат и имат нужда от помощ. Не се разбра дали имаш семейство и дете ти самата. Ако имаше дете, щеше да знаеш, че на родителите всичко се случва с децата и се учат да бъдат родители в движение. Бъди по - оптимистична и ведра, разнообрази своя живот, привлечи към себе си и твоите родители, накарай ги да намерят и те някаква стръв към живота, за да се откъснат от страданието по загубения син. Това трябва ти да направиш. Не търси чужда намеса. Да мислиш за смърт е толкова глупаво. Та ти не си безпомощно дете, а жена в най - хубавата възраст. Повярвай ми, че ако сама не си направиш живота интересен и хубав, никoй друг няма да ти го направи. За твое сведение, повечето хора на твоята възраст мечтаят да бъдат независими от родителите си и да си правят каквото си пожелаят, защото родителите обикновено са досадни. Но всички ставеме един ден родители и така, колелото се върти. Не си прахосвай живота, ами си го живей,защото времето си лети и после ще искаш много неща, но всичко е с времето си. Само през ум да не ти минава да търсиш помощ от психиатър, че зле ти се пише. Могат да те вкарат в такава дупка, от която излизане няма. Просто се събери с ведри хора и не мисли, че да се вайкаш постоянно за загубата на брат си е благодеяние - живей и заради него. Така ще направиш щастлива и себе си, и родителите си,и брат си,и Господ. Живей и заради мене, че аз изгубих много години, докато се осъзная, ама годинките не се връщат. Де да бях на 34 сега.

Да се самоубиеш мисля е по - лесно, отколкото да живееш. Не мога да си представя твоята мъка и болка, а и не искам, извини ме за което, но и аз имам брат, когото обичам безкрайно. Запази го в сърцето и душата си. Ако можеш винаги когато направиш нещо добро и хубаво си казвай, че това е за брат ти. Опитай да живееш, радвайки се на дребните неща. Ако смяташ, че църквата ще ти помогне отиди там, но ако не ти се иска, не се обвинявай. Не разбрах много добре какво очакваш от семейството си ? Как мислиш, че биха ти помогнали ? Не носиш ли в себе си отдавнашна обида, за която помниш само ти ? Дали наистина те пренебрегват или на теб така ти се струва ? Не прави предположения, говори с тези хора, това са твоите близки. Има нещо наречено дълг на кръвта. Трудно някой успява да го пренебрегне. Всички ние сме свързани с роднините си и ги обичаме, къде повече, къде по - малко,но дълга на кръвта не ни позволява да прекъснем всички връзки с тях.

Съгласна съм със armnd, всичко което е писъл Gabriel, по - скоро ми звучи като сектантски изказвания. Господ помага на тези, който са готови сами да си помогнат. Човек трябва преди всичко да разчита на себе си, а не да чака друг да му решава проблемите. На 34 години всеки би трябвало да е стъпил здраво на земята и да гледа трезво на живота. Не приемам самоубийството като единствен изход за решаване на проблеми, колкото и да са тежки. Не искам да обиждам никой, но да се пълни главата на объркан човек с глупости, е непростимо. За това мило момиче, престани да се самосъжаляваш, а се стегни и вземи живота си в ръце. Не се съобразявай с никой и се научи на самоуважение, за да те уважават и другите. Ако трябва се изнеси от вас, намери си нови приятели, но не се отчайвай. Все пак животът е прекрасен и има милион невероятни неща, заради които си струва да го живееш. Извинявай ако съм рязка, но съм свикнала да казвам това, което мисля, за това не ми се сърди. Желая ти успех във всичко.

Здравей. Разбирам те напълно, защото и аз съм минала по твоят път и са ме спохождали такива мисли. На твойте години съм, а бях насъбрала мъка и болка за сто живота, но се отърсих от всичко това и сега се радвам на живота както никога до сега. Пишеш за смърта, но това не е решение и колкото и да мислиш, че на никой не му пука за теб, това не е така защото съм сигурна, че някъде някой те обича. За това се отърси от тези черни мисли, виж красивата страна на живота и повярвай ми, всичко ще се нареди добре за теб. Може и да не е скоро, но ще се получи. Имай вяра в себе си.