Sanovnik.bg»Споделени Истории»Изповеди»Объркана съм, помогнете ми

Объркана съм, помогнете ми

редакция:
Объркана съм, помогнете ми
На 34 години съм. Преди една година загубих брат си и от тогава не знам коя съм.

Какво правя, не ме интересува нищо, а и никой не го е грижа за мен. Винаги съм била на последно място в моето семейство.

И когато имам най - голяма нужда от тях, все ги няма. Започвам да си мисля за смъртта.

Мисля си, че там няма да ме боли вече. Объркана съм адски много. Помогнете ми.
Facebook
Любими
Twitter
Pinterest

Рейтинг

4
Общо гласували: 3
51
41
31
20
10
Дай твоята оценка:

Коментари

Анонимни
nataliya
nataliya
Здравей. Много добре те разбирам и знам, че ти е много тежко, но това, за което си започнала да мислиш е много лошо. Стегни се и гледай напред. Мислиш ли, че ако ти отидеш при брат ти, той ще е щастлив ? Напротив, той иска ти да живееш и знай, че духът му винаги е до теб и ще ти помага. Просто си мисли, че той винаги е с теб и спри да си мислиш за смъртта. За това си мислят хора, които са слаби и не могат да се преборят с изпитанията, които им дава Господ. Аз съм сигурна, че ако ти избереш смъртта, брат ти ще ти бъде сърдит. Не си мисли, че той като е там и иска и ти да бъдеш при него. Няма нужда защото нали ти казах, духът мy винаги е до теб. Бъди силна и не се предавай. Надявам се, че малко поне съм ти вдъхнала кураж. Желая ти да бъдеш силна и да умееш да се преборваш с изпитанията, които животът поставя не само на теб, а на всички ни. Не се отчайвай и гледай напред.

06.09.2010 23:15
irini
irini
Маряна, как си ? По - добре ли живееш сега ? Помогнаха ли ти с нещо думите на всички хора, които откликнаха на писмото ти в този сайт ?
09.08.2010 15:33
Коко
Коко
Има антидепресанти и специализирани клиники. Това е най-добрата помощ според мен. Разбира се, ако не е твърде късно.
05.08.2010 12:57
-
-
И аз съм в подобно положение, но съм много по-малка от теб и живея с родителите си и брат си. Те имат много работа и т.н. Нямам с кой да споделям. Но с моите приятели измисляме много забавления и за това съм щастлива, въпреки всичко. Ако имаш колеги, или приятели, или нещо друго с тях запълни времето, забавлявай се. Не стой и не прави такива неща. Аз веднъж пробвах, но станах още по-нещастна. Сигурна съм, че брат ти би искал да те види щастлива.
27.07.2010 19:34
скат
скат
Ще те посъветвам едно. От съдбата си човек не може да избяга. Аз например, съм също като тебе, отчаян. Не е почивал мои роднина, ама не ми върви в живота. Пълен карък съм. За отчаяние помагат две неща: готини филми - гледай и излизаи с най - добрите ти приятели на срещи. Така ще отбиеш депресията и мъката. Все пак рано или късно, всички ще се съберем на небето и бог ще ни помага. Тялото умира, духът никога не умира.
25.07.2010 17:43
Даяна
Даяна
Бих те посъветвала да си стъпиш на краката. Стегни се. Смъртта не е решение.
07.07.2010 23:08
Автор Х
Автор Х
Здравейте.
Може да ти се стори обидно, но те съветвам да идеш на психоаналитик ( не психолог ). Може да улекнеш за няколко посешения с макс 50 лева, но от всичките ти роднини и приятели, повярвай ми той най - много ще вникне в проблема ти.
Трябва ти човек, на когото да имаш упора, вяра и чувство за сигурност.
Едва ли любимият би те разбрал или приятелите, макар че и те са добро средство за преодоляване на мъката, но често човек в техните очи става досасен или нещо друго. И понякога просто само кимат.
Послушай ми съвета, поради факта, че имам няколко мои много близки приятели, завършили психология и сме обсъждали подобна тема, а решението е единодушно: Психоаналитика никога няма да ти раздуха мъките по ъглите и работата му е да те разбере, да ти помогне и да не мислиш за края на живота си.
Бъди смела. Не се заблуждавай по хорските езици, че като посещаваш такъв експерт си луда. Просто всеки си има проблеми и понякога е нужно по-особен тип и много повече внимание.
Успех и много щастие за напред.
03.07.2010 23:04
никито
никито
Със самосъжаление няма да стигнеш до никъде. Сама си наясно, до къде си се докарала. Има път за спасение и той е чрез Бог. Това, което трябва да направиш е пълно покаяние пред Него, помоли Го да прости греховете ти (защото всички сме грешни, дори и ти). Научи каква Той иска да бъдеш и как да живееш живота си по Неговите заповеди. Бог е милостив и ако Го потърсиш, Той ще те приеме като най-любящия баща.
21.06.2010 12:22