Объркана съм, помогнете ми

Здравей.
Аз съм преживяла подобна загуба като теб. Моят брат почина когато аз бях на 13 години. Чувствах се по същият начин като теб. Животът за мен нямаше смисъл, майка ми непрекъснато обожествяваше починалият ми брат, дори повече от времето когато той беше жив. Цялата мъка на семейството ми легна върху мен, съответно и всички очаквания. Буквално в много отношения трябваше да си съпернича с образа на брат ми, който беше недостижим. Каквото и да сторех, никога не бях като него. На всичкото отгоре, майка ми започна да ме следи и подслушва по телефона. Само няколко мисли ме крепяха да не се побъркам. Вярвах че някой ден ще избягам от там и че накрая ще намеря щастието. Обаче не стана точно така, въпреки че намерих свястно момче, което ме обичеше и аз него, оженихме се и заминахме в Америка, надалеч от всичко това. Но аз продължавах да съм все в това състояние и да не намирам никакъв смисъл в живота. Дори стана по-лошо. Тогава един ден, когато бях сама в къщи, бях ядосана от всичко това и казах на глас:
Омръзна ми от този живот и от всичко това, искам да намеря истината и да намеря най-накрая някакъв смисъл, не мога повече да живея така.

Мисля, че ми е познато това, което казваш, че си била на последно място в семейството си. Знам как се чувстваш, но я се замисли, че има хора, които дори не познават родителите си. А по - лошото е, че някои родители си мислят, че децата им като са на 20 и трябва вече да са с кариера, омъжени и с деца. Разбирам, че ти е тъжно за брат ти, нормално е, но от тогава е минало 1 година. Трябва да продължиш напред и това, че вашите не ти обръщат внимание си е само техен проблем. Защото някой ден, ще имат нужда от теб. А един въпрос, ако някой ден нямаш деца и останеш сама, ще продължаваш ли да си толкова отчаяна и най - вече слаба ? Какъв пример ще им даваш на тях, да бъдат силни и да се борят с живота или да бъдат слаби и да ги смачка живота ? Не те обвинявам, не ме разбирай погрешно. Аз те разбирам, но се опитвам да ти обясня, че ти не си виждала гледки, които много хора и деца по 12,13 години виждат. Има хора, които преживяват ужаси и страхове, от които да ти побелеее косата. Не се отказвай, бори се. Само по този начин ще бъдеш за пример за другите хора. Те ще ти се възхищават, а ти ще обичаш себе си. Защото в нещо си повече от тях. Аз не знам ти на колко години си, но аз съм на 20. Може би ще ти стане смешно и ще си кажеш: това хлапе ли е тръгнало да ми дава съвет, то още нищо не е видяло от живота. Да до някъде си права, но за живота никога не е късно, нито пък рано, да ти покаже колко добър и ужасен може да бъде. Само за това никoй, нито на 1 г., нито на 100, може да се застрахова. Надявам се, че съм ти помогнала по някакъв начин. Ще се радвам, защото те разбирам. Недей да бъдеш толкова мека и да се оставиш по течението. Най - лесно е да умреш, по - трудно е да останеш жив.