Объркана съм, помощ

Объркана съм, помощ
Снимка: sanovnik.bg
Аз съм на 13 г., но съм зряла за възрастта си. Нещата, които си говорят в училище съучениците ми, ми изглеждат много прости и елементарни.

Няма например, с кого да седна и поговоря на тема философия, психология, книги и прочие. Всички говорят разни простотии и на мен ми е триста пъти по - лесно да говоря с възрастни хора. С връстници не мога да общувам. В училище не се справям кой знае колко добре.

Чета много книги, обичам да пиша, да играя в пиеси и да слушам музика. Когато не мога да пиша, изпадам в депресия. Чувствам се ужасно от два месеца насам, защото баща ми ми забрани да сядам на компютър и не мога да продължа започнатите творби.

Покривам 60% от характеристиките на децата индиго.

Майка ми и баща ми са разведени. Имам един брат на 9 г. Мащехата ми е страхотна манипулаторка. Успя да ми представи баща ми в толкова лоша светлина, колкото лош, всъщност, той не е (макар веднъж да ме бе пребил с тръбата на прахосмукачката).

Преди няколко дни аз обожавах мащехата си, защото тя е (или поне на такава играе) много сърцат и мил човек и по - добър приятел от нея нямах.

Но преди няколко дни, като гръм небесен ме осени идеята, че тя е двуличница. Загубих вярвата си в приятелството.

Чувам вътрешен глас, който ми говори и има свой характер. Когато изпадна в кризисна ситуация (а те далеч не са малко), той ми казва какво да правя и винаги е вярно.

Гласът нарече себе си "Шарън". Много е консервативна и може да контролира емоциите ми и понякога ми праща сънища със загадки, които аз трябва да отгатна.

Много съм подозрителна. Когато завия зад някой ъгъл все си мисля какво ли ще стане, ако някой в този момент ме простреля. Постоянно подозирам всекиго и във всичко. Страшно съм предпазлива.

Имам необясним страх от тъмното още от много малка.

Имала съм много странни сблъсъци с параномалното. Една лятна нощ чух през отворения прозорец отвън да се влачи тенекия по цимента.

Първоначално си помислих (като всеки средностатистически човек), че това е плод на заспиващото ми съзнание и си сложих главата под възглавницата. Но, ако беше така, тогава би трябвало да го чувам пак така ясно, нали?

А аз го чувах заглушено. Чуваше се, сякаш по - скоро циментът се движи под тенекията, а не тя по него. Кучето не лаеше. Значи не е бил човек. Ако е било и нещо параномално, кучето отново трябваше да лае, защото знаем, че кучетата лаят срещу параномалните явления. Така и не разбрах какво е.

Имах още такива случаи като например веднъж като влязох в банята, по вратата се почука. Помислих, че е брат ми и му казах да изчака. Почука се още веднъж.

Повторих му да изчака. Като излязох и попитах брат ми за какво ми е чукал на вратата, той каза, че не е бил той. Повярвах му. Той не може да лъже.

Чувах как някой се разхожда из апартамента, а всъщност нямаше никой. Чувах как вратите се отварят и затварят, как столовете в хола тропат.

Никой не се интересува от това какво става с мен - никой в семейството не иска да ми повярва и всички мислят, че това е резултат от многото четене на книги, богатото ми въображение и бушуващите ми хормони и, че това е характерно за пубертета.

По едно време бях жадна за кръв. Като видя някой, че се е порязал или просто като си представя човешка кръв, соломоновите пръсти на ръцете ми започват да ме сърбят и аз исках да прережа гърлото на някой човек. Независимо кой. Но човек, не животно.

От както се помня ме преследва чувството, че ме очакват велики дела и големи страдания и, че ще стана известа и велика личност. Островите на лявата ми ръка са много големи и са пет на брой. Забелязах го преди седмица.

Объркана съм и не знам какво да правя. Нямам най - добри приятели. Никой не ми вярва, нито се интересува и никой не иска да ме заведе на психоаналитик, за да разбера, ако не какво да направя, поне какво ми е.

Моля ви, дайте ми съвет какво да правя, защото Шарън отказва да ми каже какво става с мен.

Рейтинг

3.3
Общо 3 гласували
5 0
4 1
3 2
2 0
1 0
Дай твоята оценка:

Коментари (17)

Изпрати
Алекс
Алекс
10.04.2011 16:15
И при мен е така. Само, че аз съм на 10, а гласът ми само не се казва Шарън. Искам да ти кажа, че моят живот е ужасен, както при теб, никой не ми вярва, говорят зад гърбът ми. На теб не ти трябва психо аналитик. Чуй ме, намери си верни приятели, помни Книгата не се съди по корицата, направи си таен дневник и запиши всичко в него.
0
0
zeki
zeki
19.11.2010 12:38
Това момиче ме плаши, наистина. Особено това за кръвта, което е писала ми изглежда като вандализъм. Ужасена съм. За мен това е шизофрения или не знам каква психика. Няма оправдание за пубертет. Аз също съм минала през този период, както и много мои връстници тогава. И никога не съм чувала, нито забелязала такива мисли, държание и поведениш, като на това момиче. Нямам обяснение наистина, за пръв път чувам такова нещо и ужасно много ме ужасява. Господ да е на помощ.
0
0
ввв
ввв
19.11.2010 09:10
Дам, аз още съм дете като теб, на същата възраст, но като се замисля соларис е права и за ранната шизофрения и за това, че още сега е хубаво да отидеш, докато е спасяемо.
0
0
Solaris
Solaris
31.08.2010 23:02
Не искам да те плаша и не мисли, че целя да те обидя, но моля те иди на психиатър. Аз съм психолог по образование и твоята история много ми напомня симптомите на параноидната шизофрения, която започва най-често в пубертета. Моля те иди и поговори със специалист. Може и да не съм права, но ако съм, иди преди да е станало нещо лошо.
0
1
Изабел
Изабел
08.07.2010 00:23
Ето ти скайпа ми - izito9 и аз имам такива случки.
0
0
Galin4o
Galin4o
15.06.2010 23:01
Не трябва да ходиш на психолог. Поговори за това с човек, на когото се възхищаваш. И аз съм така, всичко това дето го описа и при мен е така. Аз поговорих и малко съм по - добре. Дано да ме разбереш, а и ако ти се говори за това, аз съм насреща : Smoking_men.
0
0
йони
йони
27.05.2010 10:32
Ми точно като мен само, че аз не съм споделила с никого. Понякога, когато съм сама, а дори и да не съм цялата настръхвам. Или пък имам едно странно чуство, че нещо става (нещо лошо), но е с човек, който ми е близък.
Ако искаш да поговориш с някой, потърси ме на скайп sa6_95.
0
0
Ели
Ели
25.05.2010 22:45
Не бъди сигурна, че психоаналитиците не помагат. Докато не опиташ, няма как да разбереш. Ти си от типа на хората, които попиват отрицателните емоции, но не могат да ги отразят и отхвърлят. Това плюс самотата ти, те кара да насочваш гнева към самата себе си. Първо, защото си разочарована от това, че си повярвала на онази жена и второ, защото не си наясно какво се случва с теб. Не забравяй в тази възраст е нормално да се чувстваш странно, но си дай шанс да се себеоопознаеш и най-важното да се себеконтролираш - ти си шефа. Докажи си го. Най-добре е да намериш начин за релакс-Йога, спорт, религия. Ти реши. Успех.
0
0