Някои владетели в древността получават званието Велики заради личните си качества и значителни постижения по време на своето управление. Един от тях обаче е наречен велик цар, още преди да му се наложи да се доказва по някакъв начин. Това е Ксеркс І, известен като Ксеркс Велики. По каква причина владетелят се сдобива с това определение, без лични заслуги?
Произход на Ксеркс І и възкачване на трона на персийската империя
Ксеркс І е цар на Персия от династията Ахмениди. Дори името му означава герой сред царете, героичният цар. Тези названия се дължат не на лични заслуги, а на потеклото му. Негови предци са най- значителните имена в историята на Персия. Баща му е цар Дарий І, при когото държавата на Ахменидите достига най-голямото си могъщество и териториално разширение, като границите на империята стигат чак до Индия. Майката на Ксеркс - Атоса, е дъщеря на Кир Велики, създал империята на персите, просъществувала цели 200 години след смъртта му. Името Ксеркс, с което днес този владетел е познат, е гръцка версия на персийското му име.
Ксеркс наследява баща си, Дарий І, който умира, когато отива да потуши избухнало въстание в Египет. Това се случва през 486 година преди Христа.
Ксеркс не е първороден син на Дарий І, но е първи от брака му с Атоса и затова е избран за престолонаследник. Първият син на Дарий - Артабазенес се опитва да заеме мястото на баща си, но не успява, тъй като майка му е обикновена жена. Това отваря пътя на Ксеркс І към трона персийската империя.
След като става владетел, Ксеркс довършва започнатото от Дарий - потушава бунтовете в Египет и Вавилон. След приключване на тази задача, той насочва усилията си към подготовка на нов голям поход към Гърция, за да изпълни недовършената мисия на баща си Дарий І по отношение на врага на персите - Елада.
Още при възкачването на престола на Ксеркс І, военачалникът му Мардоний, който му е братовчед, настоява за поход срещу гърците заради лични амбици. Той се надява да бъде назначен за сатрап на победените земи. Съветникът на новия владетел - Артабан, се опитва да откаже Ксеркс от това намерение, но Мардоний надделява.
Подготовка за поход в Гърция и следващ етап на гръко-персийските войни
След възстановяване на мира в империята си, Ксеркс започва четиригодишна подготовка за поход срещу гърците. Херодот твърди, че Ксеркс води със себе си 2 милиона бойци и 4 хиляди кораба, когато пристига в Гърция. Тази цифра се приема за твърде висока за древността и се предполага, че армията на Ксеркс не е наброявала повече от 500 хиляди, или дори цифрата се свежда до още по-малко - 300 или 100 хиляди човека, но все пак това е най-голямата армия, събирана в толкова древно време. В нея влизат бойци от много подчинени народи, а също и елитни гвардейски части, наричани Безсмъртните.
През 480 година преди Христа Ксеркс оглавява огромната си армия и тръгва към Гърция. Част от войските са превозени по море, но владетелят с част от армията преминава прохода Дарданели по специално построени за целта понтонни мостове към Тракия. Освен това Ксеркс се подсигурява чрез съюз с картагенците, а някои от гръцките градове преминават на негова страна. В началото на кампанията Ксеркс І има предимство по отношение на жива сила и подготовка.
Походът на Ксеркс І в Елада
Първата битка между гръцките и персийските войски е през лятото на 480 година преди новата ера при прохода Термопили, наречен още Горещи порти. Ксеркс е посрещнат от малобройни гръцки защитници, водени от царя на Спарта Леонид І.
Спартанците и аркадците, командвани от Леонид, успяват да задържат прохода за неочаквано дълго време. Предател от техните среди показва на персийците малка тясна пътека, по която войниците на Ксеркс излизат в гръб на защитниците на прохода. Леонид разбира, че битката е загубена и спасява хората си като ги връща по домовете им, а той остава с 300 защитници, които се бият в продължение на 3 дни до смъртта на последния от тях. Тази битка остава легендарна в световната история и днес е нарицателно за безпримерен героизъм.
След значителни загуби на жива сила за персийците, те продължават към Атина. Градът е изоставен от жителите и Ксеркс го опожарява, заедно с други градове, оказали съпротива. Гърците се укрепяват в Пелопонес и събират силите си, а флотът им е базиран в пролива Саламин.
Битката при Саламин - Ксеркс І се допитва до съветниците си и те го уверяват да води морска битка. През септември гръцкият флот, нанася съкрушително поражение на персийците. Това е блестяща победа, която обръща хода на военните действия. Ксеркс се оттегля, за да изкара зимата в северна Гърция.
В началото на следващата година Ксеркс І научава, че във Вавилония е избухнал бунт и се връща в Азия, като оставя военачалника си Мардоний да довърши започнатото от него.
Двете армии отново се срещат в битката при Платея през същата година, където двата най-големи гръцки градове-държави Атина и Спарта се явяват с обединени сили. 30-хилядна атинска армия и 10 хиляди спартански бойци нанасят важно поражение на персийците, а Мардоний загива. Останалите части от армията на Ксеркс І напускат Гърция и с това се слага край на походите на този персийски цар в Елада.
След Битката при Саламин гръцките градове-държави и Персия подписват мирен договор, известен като Калиев мир. Договорът предвижда няколко условия, които се оказват изгодни и за двете страни и затова са приети. Елинските градове в Азия получават свое независимо управление. Персия се задължава да не напада никой гръцки град, а от Атина се съгласяват да не се намесват в земите под персийско управление. Армията и флота на Персия трябва да напуснат Егейско море и да не се връщат повече в земите на древна Елада. Персия не може да ползва и търговските си пътища в Елада. Провалът на похода на Ксеркс носи нов, значителен авторитет на Гърция и я налага като единствена сила в региона.
Управление на Ксеркс І след провала на кампанията в Гърция. Строителство
Завръщайки се у дома, Ксеркс І се фокусира върху това да изгради повече и по-внушителни паметници от тези на баща си. Царската съкровищница бива изчерпана за грандиозните строежи.
Владетелят строи пътища в цялата империя, най-известен от които е Кралският път, по който се предават съобщенията. Разширява и градовете Суза и Персеполис.
Царят започва и строителството на голям дворец, независимо, че този на Дарий І е все още здрав. Ксеркс замисля новото строителство, за да блесне със Залата със стоте колони. Тези строежи се оказват прекалено скъпи и затова той увеличава данъците на народа, за да събере средствата. Всичко това води до дестабилизация и глад.
Сатрапите започват да се бунтуват, сред аристокрацията се появява недоволство, защото Ксеркс замисля реформи заради корупцията в администрацията и започва да назначава свои доверени чиновници.
По отношение на религията, Ксеркс се опитва да засили влиянието на зороастризма, като потиска култовете на местните и заграбва големите богатства на египетските и вавилонските храмове. Това още повече засилва настроенията срещу него.
Смъртта на Ксеркс І и наследяване на империята. Оценка на управлението на Ксеркс
Ксеркс І се жени за принцеса Аместрис, която му ражда четирима синове и две дъщери. Първородният му син и престолонаследник се казва Дарий, другите му синове са Хистасп, Артаксеркс І, Ахаменес, а дъщерите му са Амитис и Родогуна.
Резултат от недоволството срещу владетеля е дворцовият заговор, начело на който стоят началникът на охраната на Ксеркс Артабан и евнухът Аспамитър. През 465 година преди Христа Артабан убива Ксеркс и престолонаследника Дарий, а синът на Ксеркс - Артаксеркс І убива Артабан, заема трона на баща си и завършва грандиозните му строителни планове.
Заради гръцката пропагандна машина, представяща Ксеркс І като безскрупулен и алчен владетел, който е неспособен като пълководец, се създава образ на Ксеркс на тиранин и мегаломан. Всъщност последните си години той прекарва в апатия, без да успее да се противопостави на дворцовите интриги, след като делото на живота му завършва с крах.
