През ІІІ век след Христа Римската империя изпада в криза и столицата Рим трудно се справя със задачата си да бъде първи град на империята и седалище на императора. Затова още Диоклециан се мести в град Никомидия, в Мала Азия и от там управлява империята. След него Константин І, наречен Велики, се заема със строежа на нова столица на световния хегемон. Затова и градът получава неговото име - Константинопол, Константиновият град.
Построяване и възход на новата столица на империята
Мястото за построяване на другата столица на Римската империя е избрано много удачно - на брега на Босфора, на мястото на древния град Византион, на границата между азиатския и европейския континент. Строежът започва през 324 година и в него са впрегнати усилията на над 1 милион роби и колонисти. Затова и завършва за по-малко от 6 години.
Крепостната стена е проектирана лично от император Константин и представлява цяла система, а рововете, които я заобикалят, правят града непревземаема крепост за времето си.
Вътрешността на града е поразявала с великолепието си от дворци, храмове, къщи на богати аристократи, обществени сгради. Константиновият град бързо се превръща в център на науката и култура. Градът не можел да се сбърка с друг, толкова великолепие на едно място събирал. Българите го наричали Цариград, за да подчертаят неговото значение като седалище на най-влиятелните представители на империята. Тъй като е строен по подобие на Рим, в града са издигнати дворци, амфитеатри и акведукти, но за разлика от Рим Константинопол бил и град на християнството и затова много величествени били християнските храмове в него. В самото начало върховен глава на църквата бил епископът, но по-късно приемниците му вече се титуловали Вселенски патриарх.
Градът остава столица на източната империя за 1000 години, като запазва през цялото време ролята си на най-големия, богат и красив град, който доминирал над цялото Средиземноморие.
Всъщност, ако трябва да бъдем точни, Константинопол е християнска столица на света. И се превръща в световната работилница на християнската култура. В него се създават образците на християнството. Този град е най-значителното културно достижение в историята на всички християни. За тази строителна площадка се отделят най-много пари и сили. Идват най-прочутите майстори, поставят се и се решават най-важните въпроси в много области на архитектурата, изобразителното изкуство, музиката, църковните дела, обредността. И това продължава векове. На тези факти Константинопол дължи своята значимост, величие и слава, несравними с никое друго място по света, дори с Вечния град.
Четвърти кръстоносен поход и завладяване на Константинопол от латинците
През 1204 година се случва неочаквано за времето си събитие, което представлява една от най-значимите културни трагедии в християнската история на източното православие - падането на Константиновия град под властта на латинците от ІV кръстоносен поход.
На 12-13 април 1204 година рицарите от похода, тръгнали да освобождават Божи гроб от неверниците, подтиквани от дожа на Венеция Енрико Дандоло и с мълчаливото съгласие на Римския папа влизат в Константинопол. Това е братоубийствено нападение от християни срещу християни и то променя завинаги източното православие.
Причината за нахлуването на кръстоносците в столицата на Византия е в поети, но неизпълнени финансови ангажименти от страна на отстранения император Алексий пред кръстоносците, които обещават да му върнат престола срещу подкрепата на Византия във войната срещу неверниците. Алексий си връща престола, но не успява да изплати обещаната сума и затова столицата е превзета.
С този акт започва най-варварското унищожение на ценности в историята на света. Това че са изнесени тонове златни и сребърни запаси е най-маловажното. Унищожени са неизброими светини, чудотворни икони, мощи на светци, олтари от злато с безценна стойност, ръкописи, произведения на изкуството, ценни документи. Не само Византия, целият източноправославен християнски свят губи завинаги своето духовно и културно наследство. Богатствата на Константинопол, изнесени към западния свят, осигуряват неговия Ренесанс. Ограбването и унищожаването продължава 57 години, чак до 1261 година, когато ромеите отново си връщат Константинопол. Градът е възстановен и продължава да бъде столицата на източния свят, но не успява повече да върне своя блясък и уникалност, какъвто е имал преди латинците.
Константинопол в навечерието на османското нашествие
След връщането на Константинопол отново в ромейска власт в края на ХІІІ век, той остава столица на Византия, като в същото време представлява и самата Византия - освен Константинопол византийците владеят околностите на града и някои егейски острови. Самият град е бледо копие на стария блясък и слава, макар че в града отново се строи, създават се произведения на изкуството, кипи културен живот. В града - държава обаче има и силни сепаратистки настроения, вътрешни борби за власт.
Накрая династията на Палеолозите успява да узурпира властта от законните наследници, рода на Ласкарис. Малолетният наследник на престола - Ласкарис е ослепен, което е посрещнато с огромно недоволство от населението и църквата.
В това време турците все по-плътно обграждат Константиновия град, завладявайки територии около него, без да могат обаче да го превземат, защото до средата на ХV век нямат техника, която би могла да срути здравите крепостни стени на града.
През 1452 година султан на турците става Мехмед ІІ Фатих и си поставя за главна цел превземането на града. За изпълнението на тази задача той създава нови турски крепости около града, засилва морската блокада и събира огромна армия от около 160 хиляди души, с която се готви да щурмува града.
За начало на обсадата на града се смята датата 5 април 1453 година, когато огромната армия на султана се разполага недалече от градските стени. Император Константин ХІ Палеолог успява да събере само 7500 защитници, повечето чужденци, основно от Генуа. Ромеите не искат да се включват, защото не одобряват унията, която Палеолозите сключват с Рим.
Два дни по-късно турците се приближават плътно до града и се разгръщат по протежение на цялата крепостна стена. Султанът и еничарските отряди застават срещу централната порта - Романовата врата. На ляво се намира Златният рог, там се разполагат частите от Анадола, а надясно, към Мраморно море - румелийските части. До града пристига и флотът на султана, който загражда пристанищата.
Османските турци започват да обстрелват града с оръдия и разрушават на места стените, които бързо са възстановявани от населението. Три генуезки и един византийски кораб пробиват турската блокада и донасят провизии на обсадения град. Това повдига и духа на защитниците, които правят опит да нападнат турския флот, но са отблъснати.
Опитите за атаки на градските стени от турците са отблъсквани, но османските нападатели изграждат обсадна кула, по-висока от градските стени и построяват мост към крепостта Галата.
Решителният щурм започва на 29 май, когато турците правят пробив в крепостта до основната входна врата към града. Пробита е и друга порта и едновременно от две места турците имат възможност да влизат в града. Константинопол пада, а последният император на Византия загива, отбранявайки града до смъртта си, наред с народа си.
Султанът дава три дни за разграбването на града. Градът буквално е сринат, плячкосани са огромните му богатства, унищожени са безценните му творби, главната християнска катедрала Света София е превърната в джамия, както и още много църкви, 60 хиляди граждани са отведени в робство, първенците на града, които не загиват при отбраната, са избити. Султанът установява в Константинопол своята столица, преименувайки града на Цариград.
Отражение от падането на Константиновия град върху християнския свят
Краят на Константинопол е краят и на Византийската империя. Тази дата се приема и за край на Средновековието в Европа. Последните останали малки области от някогашната империя за завзети от турците до 1461 година.
Датата на падането на града бележи един значителен исторически обрат - загиването на цяла цивилизация, на която християнският свят дължи много.
Градът на Константин Велики е мястото, където е насърчавано едно изключително изкуство. Един невиждан за времето си космополитен град, в който жителите му гледали на себе си като на наследници на древна Елада и древен Рим и се старали да запазят техните образци. Те насърчавали учението, християнската вяра и изкуството. Техните духовни достижения са безвъзвратно изгубени, а материалните им богатства - разграбени от поробителите. С Константинопол загива и цяла епоха.
Коментари