Археологическият обект във Винча, намиращ се днес в предградие на Белград, свидетелства за развита култура на обитаване и цивилизационен прогрес между 5300 и 4300 година преди новата ера.
Тогава селището, познато днес с името Винча, е било център на тази култура от времето на неолита.
Изследователите я определят като най-ранен център на металургичната обработка и добив на мед в Европа, който е бил локализиран в източните части на днешна Сърбия.
Характерните за културата керамични фигурки от изпечена глина са били приписвани на първите индоевропейци, на троянци, пеласги и дори на най-старите жители на Египет преди появата на династиите на фараоните.
Възникване и местоположение на културата от Винча
Какво е предопределило възникването на тази култура на Балканите и кои области обхващала?
Културата Винча е балкански феномен, който се разпростирал на доста обширни територии в днешните държави Сърбия, части от Румъния, България, Босна и Херцеговина, Черна гора, Северна Македония и Гърция.
За нейното възникване благоприятно влияние оказали географските промени в региона. Около 7 хиляди години преди новата ера ледовете, покриващи Европа, започват да се топят. Климатът се променя, ставайки по-топъл, а иглолистните гори отстъпват мястото си на широколистни видове.
По това време районът е вече заселен от земеделски племена. Хората започват да изграждат къщи, изработват качествени керамични изделия, които украсяват с различни геометрични фигури през неолита. Населението става многобройно поради прираста, а днешната наука слага различни наименования на тези културни процеси. Предшестващата култура преди винчанската е известна като Старчевска култура.
Цяло хилядолетие изминава, докато се оформи културата Винча. Гъстотата на населението, която говори за устойчив напредък, принуждава хората да създават по-големи селища, които надминават тези по крайбрежието на Егейско море и в Близкия изток през Бронзовата епоха, която се развива цяло хилядолетие по-късно. Като образец за голямо селище от Винчанската култура се сочи Винча - Бело бърдо на територията на днешна Сърбия, по-точно в едно от предградията на столицата Белград. То е било разположено на огромна за времето си площ - цели 29 хектара, а населението е наброявало около 2500 човека.
Въпреки че за хиляда години са възникнали няколко големи пожара, върху основите на изгорелите сгради хората строяли нови. Потвърдено е, че те първи са топили медта, търгували с други природни богатства като рудите и добивали багрила.
Строежът на селищата на открито, липсата на находки на оръжия говори, че по това време е царял мир, гарантиращ просперитета на жителите на културата Винча. Без съмнение това е бил щастлив период от историята на Балканите, а и на Европа.
Вижте още коя е най-старата европейска цивилизация.
Важно да знаете за Дунавската цивилизация.
