Стресът е истински бич на съвременния начин на живот, затова начините за справяне с него са предмет на работа за медицината, психологията и още много подразделения на науката и практиката, ориентирани към опазване на човешката активност и здраве.
Освобождаване на стреса чрез крещене
Резултат на различни опити е терапията за освобождаване на стрес чрез крещене. Препоръката е когато психологическото напрежение достигне кулминацията си, то да бъде освободено чрез крещене в празна стая, за да се предотвратят ефектите от стреса върху психиката.
Тази терапия срещу стрес е създадена през 60-те години на миналия век от психолога Артур Янов. За основа на терапията психологът поставя тезата, че неврозите се коренят в травми, потиснати през детството. Плачът се сочи като начин за премахване на болката и освобождаване от травмата.
През 70-те години на миналия век тази терапия става особено популярна, тъй като известни личности като Джон Ленън се възползват от нея.
Съвременното виждане за терапията чрез крещене
Експертите днес са скептични към тази терапия срещу стрес. Не откриват положителен ефект от нея при лечение на психични разстройства и психологически проблеми.
Има обаче някои доказателства, че този терапевтичен опит може да доведе до някои нежелани ефекти. Използваните гневни викове за терапия имат някои контрапродуктивни ефекти. Освен това чуването на собствените или чужди крясъци може да активира в тялото маханизми за борба или бягство, което ще повиши нивата на адреналина и кортизола.
Крещенето като терапия се явява контрапункт на медитацията и йогата. Тези упражнения активират парасимпатиковата нервна система, което подпомага вземането на по-добри решения.
Ако викането се превърне в навик, то може да попречи на другите активни дейности за справяне със стреса и напрежението. Затова гневните писъци са по-скоро с негативно действие върху терапевтичния резултат, за разлика от положителните писъци и възгласи, изразяващи радост, удоволствие, приятна изненада и те са много по-полезни от гладна точка на терапевтичната практика.
Затова днес вече няма сериозна терапевтична школа, която да използва дори елементи от първичната терапия с крещене, още по-малко да я прилага като основен метод за справяне със стреса.
