Византийската империя е огромна и мощна цивилизация, която играе основна роля в политическия живот на Европа и Азия през почти цялото Средновековие. До края на 10 век тя е най-силната и развита държава в Стария свят. Дори и с намалени граници, културното ѝ влияние се разпростира над цяла Европа и Близкия изток.
Историята на могъщата държава започва през 330 година. Тогава римският император Константин I премества столицата на Римската империя от вечния град в Новия Рим – града, кръстен на него Константинопол, бившата гръцка колония Византион, на границата между Европа и Азия.
Начало на Византийската империя
През 395 година Римската империя е окончателно разделена на Западна със столица Рим и източна със столица Константинопол.
Новата държава се оказва много по-жизнеспособна. Тя наследява някои от най-богатите провинции на великата империя, владееща Средиземноморието в изминалите пет века. В границите на Византия попадат Анатолия, Сирия, Палестина и най-вече богатият Египет.
Западната римска империя не просъществува дълго. Макар земите ѝ да са по-богати и да владее великия Рим, натискът от различните варварски народи се оказва непосилен и през 476 година последният владетел на вечния град е свален от германския пълководец Одоакър. Това слага край на Римската империя в оригиналния ѝ вид. Знаците на властта на римските императори са изпратени в Константинопол и така Византия става единствен наследник на Рим.
Макар и в науката Източната империя да се нарича Византия, а жителите ѝ византийци, истината е, че никой във времената на империята не използва тези термини. Държавата се нарича Римска империя или Източна римска империя, жителите ѝ са римляни или ромеи. До 700 година официалният език на държавата е латински, а след това е изместен от гръцкия.
Началото на Византийската империя не е лесно. Макар и да получава най-населените и богати провинции, тя наследява и най-мощните противници – Сасанидска Персия и източните номадски империи, надигнали се с първите вълни на Великото преселение на народите. Предимството на Византия е почти непревземаемата ѝ столица. Силният административен център позволява на императорите да упражняват по-силен контрол на ресурсите и осигурява стабилността, нужна на държавата да се справи с предизвикателствата на ранното Средновековие.
Константинопол става и център на християнството
Новата по онова време религия, която се разпростира като пожар в Европа, Азия и Африка. Халкедонският съвет през 451 г. официално установява разделението на християнския свят на пет патриархата, всеки управляващ от собствена столица. Това са Рим (където по-късно патриархът започва да се нарича папа), Константинопол, Александрия, Антиохия и Ерусалим.
Византийският император е патриарх на Константинопол и ръководител на църквата и държавата. След като през седми век ислямската империя покорява Александрия, Антиохия и Ерусалим, византийският император става духовен лидер на повечето източнохристияни.
Войните на Византия
В първите сто години на своето съществуване Византия е в постоянна защита. Тя води непрекъснати войни, за да опази своите граници. Най-могъщите ѝ врагове по онова време са Сасанидксата империя, с която спори за земите на Армения, Месопотамия и Сирия. Също така Хунската империя, която обаче се разпада след смъртта на Атила през 453 година. Готите често опустошават Балканите, като около 500 година на тяхно място идват аварите, основали могъщия за времето си Аварски хаганат. По това време на Балканите идват и славяните, които заселват почти целия Балкански полуостров, ограничавайки владенията на Византия в този район само около Константинопол, Солун и полуостров Пелепонес.
Император Юстиниан I
Точно в тази ситуация на престола в Константинопол сяда император Юстиниан I – най-великият византийски владетел. Роден в Илирия, той наследява бездетния си чичо Юстин I през 527 година и управлява до смъртта си през 565 година.
През годините на управлението му империята покорява повечето от земите около Средиземно море. Армиите на Юстиниан завладяват огромни части от бившата Западна Римска империя, включително Северна Африка.
Много велики паметници на империята са построени при Юстиниан, включително и величествената куполна църква Света София. Юстиниан също реформира и кодифицира римското право, установявайки византийски правен кодекс, който просъществува векове и помага да се оформи съвременната концепция за държавата.
След смъртта си Юстиниан става известен като Велики – Византийската империя е най-голямата и най-мощна държава в Европа, Азия и Африка. Той е единственият владетел на Източната империя, достигнал най-близо до заветната цел на всички владетели на Константинопол, а именно до възстановяването на величието на Рим.
С началото на царуването си Юстиниан започва война с Персия. През 532 година той сключва договор за вечен мир със сасанидските владетели. Границите са замразени и всеки от двамата владетели може да се изправи срещу другите врагове, застрашаващи империите им – персите на изток срещу белите хуни, а византийците на запад срещу германските варвари.
През 533 година той нахлува с войските си в Северна Африка, където по това време се намира мощното Царство на вандалите и аланите. Под предтекст, че напада, за да защите католиците, срещу които са предприети гонения от страна на арините (християнска секта, от която се числели повечето новоиздигнали се гермаснки крале), византийските армии акостират на брега на Северна Африка и превземат Картаген, столицата на вандалите. След няколко кратки схватки Византия отново поема контрол над цяла Северна Африка, от която римляните са изгонени преди близо 100 години.
След това армиите на Юстиниан нахлуват в Италия през 540 година. След седемгодишна война разгромяват мощното царство на остготите и присъединяват отново град Рим към империята. Междувременно войните с персите отново избухват на изток, но това не спира мечтата на Юстиниан да възстанови контрола над земите на Западната римска империя.
Скоро той нападнал друго готски кралство – на вестготите, владеещи земите на днешна Испания, Португалия и Южна Франция. Макар и да постига много победи, Византия не успява напълно да разгроми вестготите. Все пак покорява значителни земи в Южна и Източна Испания.
След смъртта на Юстиниан
Смъртта на Юстиниан заварва Византийската империя в незавидна позиция. Макар и най-голямата и мощна държава в Стария свят, дълговете, натрупани по време на многбройните войни, оставят империята в тежки финансови трудности. Наследниците на императора са принудени да облагат с допълнителни данъци византийски граждани, за да запазят империята на повърхността в обграждащото я вражеско море.
Могъщата Византийска армия е разпръсната във всички краища на империята, за да пази новопридобитите земи. Малко след смъртта на великия император Византия губи всички земи в Испания. От север в Италия нахлуват логобарардите – германско племе, което основава силно кралство е Северните части на полуострова. Най-големите беди обаче идват на изток. Славяните продължават да прииждат и заливат целия Балкански полуостров. В Близкия изток войната с Персия става все по-ожесточена, като достига своята кулминация през 602 – 628. Тогава, по времето на император Ираклий, персийците нансят серия от тежки поражения на византийците и покоряват Египет, Палестина, Сирия и почти цяла Анатолия. Със своите аварски и славянски съюзници персите обсаждат дори Константинопол и отнасят в столицата си Ктезитофон парче от кръста на Исус, събитие, което разтърсва целия християнски свят.
Ираклий дори обмисля да премести столицата в Картаген, за да запази империята. Той изоставя тази идея, а вместо това реорганизира армията и с помощта на духовенството обявява Свещена война на Персия. След поредица от победи успява да нанесе няколко съкрушителни поражения на персите, превзема всички загубени земи и влиза в столицата на Сасанидите, от където връща Светия кръст в Константинопол. Империята на Сасанидите никога не се възстановява от това поражение.
Арабската инвазия
Тогава обаче на изток се появява нова заплаха, която променя политическата ситуация в света завинаги. През 632 година се надига ислямът и последвалата го арабска инвазия.
Старите империи Византия и Персия са твърде изтощени от продължителните конфликти, за да противостоят на новата арабска заплаха. Когато мюсюлманите нападат Сирия и Палестина през 634, Ираклий, който е болен, не може да поведе лично войските си и неговите военачалници се провалят. В битката при Ярмук през 636 византийците, по-многобройни, биват разбити от арабите.
Най-вероятно това се случва поради преминаването на 12 000 араби-християни от византийска на арабска страна. В ръцете на арабските завоеватели падат градовете Дамаск (635 г.) и Йерусалим (638 г.). Сирия и Палестина са загубени завинаги. По същото време персите губят Месопотамия и скоро след това цялата си държава. Единствено планинският терен на Мала Азия задържа арабското настъпление към столицата на Византия.
Лонгобардите на запад, възползвайки се от слабостта на византийците, превземат по-голямата част от Италия. Така Източната римска империя губи повечето от половината си земи и никога повече не достига предишната си мощ.
Българо-византийски войни
В следващите столетия Византия се опитва да запази останалите ѝ подвластни земи. През 680 година от север нахлуват българите, които година по-късно основават Първата българска държава. Започват така наречените българо-византийски войни, които с малки прекъсвания продължават в следващите почти триста години.
Византия е обградена от всякъде от врагове, като постоянно губи земи. Тя е принудена да пази границите си не само с война, но и с дипломация. Така в съюз с българите на хан Тервел разбива арабите и спасява Константинопол. Византийците постоянно подтикват едни народи да нападат други, като в крайна сметка успяват да стабилизират държавата си.
Мощен инструмент в ръцете на императорите е християнството. С проповедниците си те успяват да покръстят много от съседните народи, прикрепвайки ги в лоното на Православието.
Войните с българите и арабите обаче не престават. Това значително изтощава империята. С идването на Македонската династия на власт империята се стабилизира. Империята постига мир с България и обръща поглед на изток. След серия от победи над арабите Византия покорява значителни земи в Анатолия, Сирия, Армения.
Император Василий Българоубиец
Тогава на власт идва император Василий, останал известен в историята като Българоубиец. Той възобновява войните с България и след почти две десетилетия непрестанни военни сблъсъци, успява да победи българите и да унищожи държавата им, възстановявайки земи, загубени от предшествениците му преди повече от триста години. Армиите му покоряват почти целия Балкански полуостров, завладяват Южна Италия. На изток армията му превзема Армения и северните части на Месопотамия. Империята преживява нов разцвет, невиждан от времената на Юстиниан.
След смъртта на Василий обаче идват отново тежки времена за Византия. Нови врагове приближават границите. Маджарите, настанили се в Панония, основават през 1000 година Унгария и набезите им опустошават Балканите. На изток нов народ – турците, основават огромна държава – Селджукската империя, която слага край на арабската хегемония в региона. Те унищожават Арабския халифат, превземат Персия и Ирак и настъпват към богатите източни провинции на Византия.
През 1071 в земите на Армения, край град Манцикерт турците нанасят най-страшното поражение на византийците в дълголетната им история. Император Роман Диоген, който лично предвожда армията, е пленен, заедно с целия му двор. Дъщерите му са омъжени за синовете на селджукския султан. Той е освободен след огромен откуп. Връщайки се в Константинопол е свален и заточен. Богатите земи на Анатолия, които дават сила на Византия, са беззащитни.
Поражението при Манцикерт се счита за началото на упадъка на Византия, завършил с падането на Константинопол в ръцете на османските турци през 1453 г. Селджуците осъзнават, че хилядолетната Римска империя, както наричат Византия, не е непобедима. Гражданската война, в която изпада империята след Манцикерт, я дестабилизира и е трудно да се организира съпротива срещу турските миграции в Анатолия, последвали битката. През следващото десетилетие по-голямата част от Мала Азия е залята от турски номадски шайки, които променят облика и етническия състав завинаги.
Начало на кръстоносните походи
Силата на турците и огромните им успехи задействат нови процеси в Европа. Папата в Рим, който вече е придобил неимоверна мощ в Западна Европа, обявява Първия кръстносен поход 1095 – 1099 година. Цялото рицраско войнство на Запада тръгва към светите земи, за да възстанови властта на християните. Възползвайки се от победите на рицарите, византийците успяват да възстановят много от земите си в Мала Азия. Империята обаче е изтощена и представлява само сянка от предната си мощ.
В края на 12 век византийците губят последните си земи в Италия след норманското нашествие. Норманите основават силно кралство в Южна Италия, което опустошава византийските земи в Албания, Македония и Северна Гърция. Макар и да успяват да отблъснат нашествениците, византийците облагат населението с непосилни данъци. Това води до недоволство и въстания. Българските боляри Асен и Петър вдигат бунт, който завършва с възстановяването на Българската държава.
Византия е изтощена и отново обградена от врагове. През 1202 година започва Четвъртият кръстоносен поход. Рицарите решават да нападнат Светите земи през Египет. Тъй като нямат средства за морски транспорт, решават да превземат град Зара на Далмация, в услуга на додж Енрико Дондоло – управника на мощната Венецианска република. Кръстоносците са пренесени до Константинопол, преди да тръгнат срещу мюсюлманите. Край сърцето на Византия обаче те остават с месеци, като се включват в междуособиците на различните претенденти за престола на империята.
На престола на Византия с помощта на рицарите се възкачва Алексий V. Той се опитва да се отърве от латинската напаст, която въпреки съюза си с него жестоко опустошава земите около Константинопол. Това обаче се оказва грешка. Рицарите, които претендират, че императорът им дължи 13 000 марки със злато, нападат града и след кратка обсада го превземат.
Рицарите жестоко разграбват Константинопол. Убиват, грабят, изнасилват. Избити са православни свещеници и благородници. Рицарите се дивят на невижданото богатство на най-богатия и голям град в света. В него са събрани съкровищата на римските императори за последните 1000 години. Никоя западна столица не може да се сравни със славата му.
Падането на Константинопол и края на Византия
Падането на Константинопол слага край на Византия за кратко. В сърцето на империята се ражда нова държава, управлявана от западаните рицари – Латинската империя. На изток от останките на държавата се раждат Никейската империя и Трапезоднската империя, а на Запад – Епирското деспотство. Начело на всички застават претенденти за византийския престол.
Византия е възстановена чак през 1261 година, когато Никейският император Михаил VIII покорява Константинопол и възстановява Византийската империя. Държавата и бляскавата ѝ столица обаче вече са бледа сянка на миналото величие. Пътешественици, посетили Константинопол през 1310 година, описват града като двадесетина села, обградени от велика стена.
В следващите години Византия вече не е велика сила. Тя се бори със съседите си – българи, турци и сърби, и не играе значителна роля в европейската политика. Вътрешния упадък позволява на съседите ѝ да се възползват. Около 1320 година на източните граници в Мала Азия е основана държавата на османските турци. След като дълго събират сили, те покоряват всички византийски провинции в Мала Азия, а през 1371 година стъпват в Европа, след като покоряват полуостров Галиполи.
В следващите години, възползвайки се от слабостта на Византия и феодално разпокъсаните България и Сърбия, турците покоряват Тракия и Македония. През 1396 година унищожават България и поставят във васална зависимост Сърбия и дори византийския император.
XV век посреща Византия като жалка останка от прежното величие. Великата някога империя владее само Константинопол и малко земи около него, няколко острова в Егейско море, малки части от Пелопонес.
Последният император на Византия – Константин XI Палеолог, всячески се опитва да предотврати краха на държавата. Той търси съюзници на Запад, обещава уния между Католическата и Православната църква, но не успява.
През 1450 година султан Мурад II обсажда Константинопол. През 1453 година турците разбиват дебелите стени на града и нахлуват. Константин загива, бранейки стените и поданиците си. Това слага край на хилядолетната империя и последната останка от Великата римска империя.
Коментари