В планините на Перу е останало колосалното наследство на някогашна мощна империя - тази на инките. Тя е последната напълно формирана местна цивилизация, възникнала и развила се преди идването на Колумб в Северна и Южна Америка. Днес това уникално човешко достижение продължава да се открива, изучава и не престава да очарова и изумява своите изследователи. Какво може да ни каже за себе си днес империята на инките е въпрос, който си поставя всеки, докоснал се до изумителните творения на народа инки.
Местоположение и възникване на империята на инките
Цивилизацията на инките е една от най-древните и добре развити на Земята- Индианските племена, населяващи земите на северозапад в Южна Америка, по високите части на планината Анди в днешната държава Перу, създали могъща държава, управлявана от династията Инка.
Днес наричаме инка народът, създал империя на територията на днешно Перу, но всъщност това название не е коректно, защото инка не е нито племе, нито народ, а име на владетеля на този народ. В индианския юг, в легендарната империя живеели и много други привилигеровани членове на общността, близки роднини на инка общността, които имали общи предци с управляващия род.
Тези хора наричали земята си Тауантинсуйо -земя на четири части. Това название показва, че още в началото тези владения са били разделени на четири части - провинции, които не са били еднакво големи. Сърцето на тази земя е бил град с име Куско, а в четирите посоки от него се намирали четирите провинции.
Най-голямата от тези 4 части - Коласуйо, била разположена около езерото Титикака. В нейните граници влизали днешна Боливия, северната част на Чили и част от Аржентина.
Втората част се наричала Кунтасуйо и била разположена на северозапад от Куско.
Третата провинция се наричала Чинчасуйо и обхващала северната част на Перу и цялата територия на днешен Еквадор.
Четвъртата провинция носела името Антисуйо и се намирала на изток, обхващайки източните склонове на Андите.
Това разделение била приписвано на най-стария инка - Пачакути Инка Йупанки.
През 1438 година този владетел разширил териториите около Куско, после завзел земите около Титикака, а синът му покорил съседните племена. Постепенно с непрекъснато прибавяне на завладени земи империята на инките се разпростряла на 3 хиляди километра от Еквадор на север до Чили на юг.
Самите инки не са оставили писмени свидетелства за тези важни периоди в историята им, защото използвали възлово писмо, което не съдържа исторически данни. Преданията, митовете и легендите са това, което дава отделни факти, а те се сглобяват в една обща картина на историята на инките.
По време на завоевателните войни на първите владетели на инките те провеждали колонизаторска политика, налагайки езика си - кечуа, като единствен официален език. Налагала се и административната система на инките и завладените области губели своята идентичност, превръщайки се в пълноценни области на империята.
Устройство на империята на инките
Основната клетка на обществото при инките бил родът - айлю. Всеки род обработвал част от земите, принадлежащи към дадено място, а всеки град или селище имал по няколко рода. Няколко селища образували окръг, а няколко окръга - провинция.
Всеки работещ член на общността се наричал хатунруна и цял живот бил свързан със своя род. Всеки мъж имал задължение да се ожени, най-добре за момиче от своя род и получавал своя част от земята - тупу. При раждане на децата му получавал по 1 тупу за момче и половин за момиче. Цялата земя била разделена на 3 части - една за божественото слънце, от която се прехранвали жреците, една за инка и друга част за народа.
Основната култура, която произвеждали, била царевицата, а в районите, които не били така плодородни, се отглеждали картофи, бобови растения, чушки. От животните се отглеждали най-вече лами.
Водата за напояване в тази част на света не била в изобилие, затова съществувала система от напоителни канали, били изградени и висящи тераси, където се правели ниви за отглеждане на реколта по склоновете на планината. Основната задача на всеки жител на империята била да обработва земята.
Народът на тази империя бил разделен на 12 групи по възраст. Хората над 60 години били освободени от всички задължения. Тези над 50 години работели по-малко от младите. Всички обаче били еднакво богати или еднакво бедни, защото не съществували пари, нито частна собственост върху земята. Всеки получавал това, от което се нуждае и нямало алчност, злоба нито просещи хора.
Империята на инките била управлявана от Инка - божествен син на слънцето и сам бог. Той сам посочвал своя приемник от един от синовете си. Всеки избран инка бил обучаван да бъде върховен владетел. Той седял на трон, бил облечен в дрехи, подобни на останалите поданици, но от по-красиви платове. Не обличал една и съща дреха 2 пъти, а храната му била поднасяна в златни съдове. Неизядената от него храна тържествено се изгаряла.
Някои Инки пътували много из владенията си в златни каляски, носени от носачи. Негова съпруга била собствената му сестра. След смъртта на Инка тялото му се мумифицирало, а от злато се правела статуя на владетеля. По-късно всички статуи на владетели на инките били откраднати от испанските конкистадори.
Освен инка привилигеровани групи от населението били кръвни роднини на императорския род, които заемали високи постове в столицата Куско или били жреци. Те формирали аристокрацията. Високото положение в обществото се унаследявало, но то не носело повече земя или богатство, а повече задължения.
Голямата гордост на империята не били дворците на владетеля, а храмовете на божествата, основно на върховния бог - Инти - бога на слънцето. Освен него инките почитали още много богове, техният пантеон бил наистина забележителен.
Религия на инките
Инките почитали много богове. Върховният им бог бил Кон Тикси Виракоча. Той бил смятан за създателят на света и на всички други богове. Инките му издигали статуи от злато и те стояли във всички техни селища. Той бил създател на най-важния им бог - Инти, Златното слънце, към когото инките се обръщали с молби от всякакво естество. Смята се, че самото название - инка идва от името на този бог.
Жената на слънцето се казвала мама Кили - богинята на луната. Култ изповядвали и към Венера и други планети. Прастарата богиня- майка на земята се наричала Мама Пачи и била почитана силно, наред с Мама Кочи - богинята на морето.
Инките организирали различни празненства, в чест на божествата си, а религиозните ритуали се ръководели от жреците. Били почитани и различни места - пещери, планини, скали, свързани с различни легенди и митове за прастарите инки.
Много характерна прослойка били Невестите на слънцето. Те били подбирани сред най-красивите девойки, специално обучавани и после омъжвани за висши сановници. Тези, които не се задомявали, постъпвали в манастири и давали обет да прекарат живота си в чистота. Те приготвяли храната за тези, които били пренасяни в жертва преди самото жертвоприношение и подпомагали работата на жреците. Най-големият манастир за Невестите на слънцето бил в Куско. Той бил една от забележителните архитектурни творения на инките, наред с всеизвестният Мачу Пикчу. Архитектурата на всички сгради на инките се отличавала с простота и функционалност. Всяка сграда била каменна. Мачу Пикчу е забележителна част от отбранителните съоръжения на инките и с идването на европейците става център на недокосната от завоевателите земя. Наред с пътищата това е най-удивителното материално творение на инките, чиито останки са открити много по-късно.
Краят на империята на инките
Краят на империята на инките дошъл заради разделението между народа, тъй като последният инка починал, без да посочи свой заместник. Първородният син заел неговото място, но по-малкия му брат поискал да получи половината от областите и властта над тях. Заради избухналата гражданска война инките не успели да се противопоставят на завоевателите испанци и така империята им рухнала под ударите на нашествениците. Около 1535 година земите им били завзети от испанците.
Вижте още:
