Пътуването в древни времена определено не е било за страдащите от сърце и това прави обхвата на херодотовите пътешествия още по-значим.
Херодот, първият наистина велик писател, който документира европейската история, е описан от Цицерон като „Бащата на историята”. Разбира се не съществува универсално твърдение и има хора, които го наричат „Бащата на историческите измислици”, което е доста несправедлив прякор.
Идеята на херодотовите истории е била те да бъдат разказвани. Поради тази причина той е залагал повече емфатичност с цел да бъде по-интересен, а не да е прекалено акуратен. Въпреки това доколкото му е било възможно се е придържал към фактите.
Херодот е пътувал изключително много за да се добере до информация от първа ръка относно световните събития и веднъж даже след посещаването на Таир пропътувал целия път обратно, за да провери един единствен факт. В книгите си също така твърди, че голяма част от това, което е написал, е „базирано на слухове, примесени с...моите собствени наблюдения” и нататък „Мое задължение е да повторя това, което е казано, но не и безрезервно да му вярвам, тази забележка важи за цялата ми работа.”
Ранни години
Херодот е роден някъде около 484 пр. Хр в Халикарнасус. Известният тогава град е бил управляван от кралицата - воин Артемисия. Васал на персийския крал Ксеркс, тя е воювала редом до него във военноморската битка при Салемис.
За детските и юношеските години на Херодот не се знае нищо - колкото и да е странно, световните историци дори не са успяли детайлно да пресъздадат неговата собствена история. Първите сведения, които имаме за него са от времето, когато е бил млад мъж. На трона вече е седял внукът на кралица Артемисия - Лиджамис, който обаче нямал нищо общо с нея. Той, както и синът му, били известни тирани и затова не били много популярни сред масите.
Заточение извън Халикарнасус
Младият Херодот и чичо му Паниасис, който бил поет, се въвличат в неуспешен опит да се премахне дяволския дует. Цялата работа свършва с хващането и екзекутирането на Паниасис и със заточението на Херодот извън града. Историкът заминава за съседния град Самос, където остава през следващите осем години и по това време се научава да говори и да пише на йонийски диалект. По-късно неговите „Истории” са написани на същия диалект.
Завръщането му в Халикарнасус след премахването на Лиджамис е кратко и мимолетно. Новата политическа партия също не го одобрява и на него отново му се налага да напусне града, този път за добро.
В Атина
След приситгането си в Атина, намирайки се в своя културен зенит, Херодот бързо открива добра компания в лицето на Софокъл, който тогава живеел там, както и Перикъл и много други. Слушайки го да разказва за своите приключения, атинците го изхранвали, а накрая даже му дали пенсия, от която да се издържа.
Пътувания
Може би точно това популярно желание за разказване на световни събития е накарало Херодот да се насочи на път, или пък може би безкрайната му устременост към знания. Местата, които е посетил, включват Египет, Вавилон, Суса, Екватан, Кримея, Таир, Сирия, Тракия, Кирен, Либия и цяла Гърция.
Историческите книги
Неговите исторически книги са важни пътеписи, в които подробно се описват географските особености на местата, които е посетил, животинският и растителният живот на тези региони, особеностите на хората, политическите, социалните и културните им характеристики, историите и легендите, които те са му разказвали. Тъй като е записвал абсолютно всичко, което го е интересувало, Херодот ни е оставил една доста детайлна представа за древния свят. Той явно е знаел, че съди останалите по собствените си разбирания, защото дава пример с един цар, който попитал гърците защо не изяждат мъртвите си вместо да ги изгарят, какъвто е бил техния обичай. Те ужасени отвърнали, че никога няма да направят подобно нещо. След това се обърнал към т.нар. callatians и ги попитал защо не изгарят мъртвите си вместо да ги ядат, но реакцията им била същата като на гърците. Херодот заключава, че всъщност обичаят е крал на всички народи.
Край
Около 444 пр. Хр. атиняните създават нова колония от тюри в южна Италия. Херодот отива там за известно време, но после се връща отново в Атина, където и умира, някъде между 426 и 415 пр.Хр.
Коментари