Според легендата Картаген е основан от финикийската кралица Елиса (по-известна като Дидо) някъде около 813 г. пр.н.е., въпреки че всъщност великият град е построен след разрушаването на Тир от Александър през 332 г. пр.н.е.
Градът (намирал се в съвременен Тунис, Северна Африка) първоначално е бил известен като Kart-hadasht (нов град), за да се разграничи от по-стария финикийски град Утика, намиращ се в близост до него. Гърците наричали града Каркедон, а римляните трансформирали това наименование в Картага.
Първоначално Картаген е малко пристанище на брега, създадено само като спирка за финикийските търговци за презареждане или ремонт на корабите. С течение на годините обаче се превръща в най-мощния и богат град в Средиземно море преди издигането на древен Рим.
След падането на великия финикийски град Тир пред непобедимата армия на Александър Велики през 332 г. пр.н.е., много от жителите му успяват да избягат в Картаген. Много от богатите родове на града откупуват живота и имуществото си от македонците и с голяма част от имуществото си се преселват в Картаген, превръщайки го в нов център на финикийската търговия.
Точно тогава са положени основните на Картагенската империя. Картагенците покоряват местните африканци в района на днешен Тунис и поставят във васална зависимост останалите царства в Северна Африка. С течение на времето установяват приятелски взаимоотношения с племената на съседна Нумидия, които запълват редиците на картагенската войска със страховитите кавалерийски войски.
Картаген става все по-голям и величествен с огромни имоти, покриващи километри разстояние от центъра му. Не минали и сто години след тези събития и Картаген става най-богатият град в Средиземноморието. Аристократите живеят в огромни дворци, но и търговците имат богати имения, неотстъпващи им по размери и блясък.
Пристанището на града е огромно, с 220 дока, блестящи колони, които се издигат около него в полукръг, и украсено с гръцки скулптури. Картагенските търговски кораби ежедневно плават по цялото Средиземно море, докато техният флот – най-силен за времето си, ги пази. Морската империя значително разширява влиянието си чрез търговия и завладяване на народите, които не искат да търгуват с нея.
Така постепенно Картаген се оказва център на огромна държава, обхващаща по-голямата част от днешна Испания, Балереалските острови, Корсика, Сардиния, Сицилия, териториите на днешни Мароко, Алжир, Тунис и по-голямата част от крайбрежието на днешна Сицилия. Влиянието му се разпростира още по-надалеч.
С търговците, идващи от града, трябва да се съобразяват всички. Те имат специални привилегии, които другите народи нямали.
В стремежа си до открият нови пазари картагенските мореплаватели достигат до места, които нямало да станат известни на останалите средиземноморски народи в следващите десет века. Те достигат до Британия, някои обикалят Африка и дори според някои малко известни теории успяват да прекосят Атлантика и да достигнат до бреговете на Бразилия.
Именно тази експанзия довежда Картаген до конфликт с Рим. В началото Римската република е значително по-слаба от Картаген и не представлява заплаха. Мощта и репутацията на картагенския флот е достатъчна да изплаши римляните и да им наложи договор, който спира Рим от търговията в Западното Средиземноморие. Макар и това положение да е неизгодно за римския Сенат, те си наложили да го търпят.
В момента, в който Картаген нахлува в Сицилия, Рим решава да отговори. Макар да няма флота и не знае нищо за войната в морето, Републиката построява флота от 330 кораба, които снабдява с умни рампи и проходи (корвус), които могат да се спускат на вражески кораб и да осигурят достъп до него, превръщайки морската битка в сухопътна.
Така започва Първата пуническа война (264-241 г. пр. Хр.). След първоначална борба с военната тактика Рим печели поредица от победи и накрая побеждава Картаген през 241 г. пр. Хр. Картаген е принуден да отстъпи Сицилия на Рим и да плати тежко военно обезщетение.
Финикийският град губи някои територии, но основната загуба е на престижа му. Тежкото финансово положение, в което изпада търговската империя, води до избухването на друга война. Тя става известна като Война на наемниците (241-237 г. пр. Хр.). Докато римските легиони са попълнени от местно население, което защитава интересите на държавата си, то картагенската войска е съставена главно от наемници. След поражението в първата Пуническа война картагенската аристокрация не успява да се разплати с наемниците и те започват война, за да си вземат каквото им се дължи.
Битките продължават четири години, в които много от богатите провинции на Картаген са разорени. В крайна сметка пълководецът, родом от Картаген, Хамилкар Барка успява да разгроми наемниците.
Картаген пострадва много от тези конфликти и когато Рим окупира картагенските колонии на Сардиния и Корсика, не може да направи нищо, за да предотврати загубата на ценните си провинции.
Картагенската аристокрация се опитва да закрепи разклатеното положения на държавата, като завладява и разширява стопанствата си в Испания. Армиите, предвождани от най-великия генерал на своето време Ханибал, превземат огромни части от Иберийския полуостров. Това обаче довежда до нов конфликт с Рим, когато картагенците покоряват испанския град Сагунт, съюзник на Рим.
Това дава началото на Втората пуническа война (218-202 г. пр.н.е.), която се води предимно в Северна Италия. Ханибал нахлува от Испания, като прекарва войските се през Алпите.
Ханибал печели всяка битка срещу римляните в Италия. През 216 г. пр.н.е. той печели най-голямата си победа в битката при Кана, но без достатъчно войници и запаси не успял да извлече нещо съществено от победите си. Великият пълководец е победен от римския генерал Сципион в битката при Зама, в Северна Африка, през 202 г. пр. Хр. Поражението е толкова тежко, че Картаген отново е принуден да моли за мир.
Картаген губи всичките си презморски територии. Римляните им оставят само територии в малка част от Северна Африка (днешен северен и централен Тунис). Също им е наложено да изплатят огромна парична компенсация и забранено да поддържат армия.
Поставен в такова тежко положение, Картаген трябва в същото време да отблъсква постоянните набези на царя на Нумидия Масиниса (съюзник на Рим във втората пуническа война). Тези набези са подстрекавани от Рим.
За да защити територията си, Картаген събира армия и започва да воюва с нумидиците, като по този начин нарушава мирния договор с Рим, който забранява на града да мобилизира армия. В резултат на това Сената налага на картагенците задължението да разформират войската си и да платят нов военен дълг на Нумидия. Рим не се интересува от конфликта между двете африкански държави, но се страхува от внезапното съживяване на картагенската армия.
Известния римски сенатор Катон Стари – една от най-влиятелните личности за своето време, подема кампания за окончателното разрушаване на Картаген. За целта той завършва всичките си речи, независимо за какво говори, с думите: Освен това мисля, че Картаген трябва да бъде унищожен.
През 149 г. пр.н.е. Рим предприема точно тази стратегия. Римското посолство в Картаген предава на управниците на града абсурдното условие на Сената Каратаген да бъде буквално разглобен и построен наново навътре в страната. Картагенците, разбира се, отказват и това довежда до поредната, Трета и последна Пуническа война (149-146 г. пр. Хр.).
Военната мощ на Картаген обаче вече е в миналото. Римският генерал Сципион Емилиан обсаджа града. Обсадата трае три години. В крайна сметка стените му са пробити и римляните нахлуват.
Сципион, когото след тази победа започват да наричат Африкански, нарежда Картаген да бъде разрушен. Хрониките разказват, че той плаче, докато издава тази заповед.
Така от града не остава камък върху камък. Жителите му са продадени в робство, а земята, върху която се намира, е поръсена със сол. Това слага край на един от най-великите антични градове.
Славата на града, дори и след разрушаването му, обаче не угасва. През 122 г. пр.н.е той е наново издигнат, но вече като Римски Картаген и по римски градоустройствен образец. Картаген е и първата римска колония извън Италийския полуостров. Постепенно предходната му слава се възвръща, а римският град става четвъртият по значение в Римската империя след Рим, Александрия и Антиохия, превръщайки се в столица и на първата извъневропейска римска провинция – Африка.
По време на Великото преселение на народите през 5 век за кратко Картаген е столица на Вандалското кралство. През 533 година по времето на император Юстиниан I византийската армия, предвождана от знаменития пълководец Велизарий, възвръща града за империята, включвайки го наново във византийската сфера на влияние.
В самия край на 7 век при арабската експанзия в Северна Африка градът е превзет и превърнат в руини, за сметка на въздигането на Тунис. През цялото Средновековие славният някога пръв противник на Древен Рим – античен Картаген, е в руини.
Така е и днес, но с тази разлика, че градът е най-голямата туристическа атракция и източник на доходи в република Тунис. Контурът на голямото пристанище все още може да се види, както и руините на домовете и дворците от времето, когато градът Картаген управлява Средиземно море.
Коментари