Историята на древните народи винаги е впечатляваща. От съвременна гледна точка предците будят удивление с начина си на живот, устройството на обществото си и взаимоотношенията между близки и по-далечни съседи.
Това съждение важи с голяма сила на древните спартанци. Държавното им обединение възниква в античността и буди интерес дори с факта, че спартанците не построили крепостни стени около полиса си.
Не било нужно, от тях се страхували в цяла Елада. Няма как да не буди респект дори в суровите древни времена фразата: върни се с щита си или върху него, с която майките в Спарта изпращали синовете си на военен поход.
Кои са древните спартанци, как построили обществото си и с какви дела останали известни в историята на древния свят?
Възникване и местоположение на древна Спарта
Спарта носи още едно име - Лакадемон, и е известен античен град-държава, заемал територията на полуостров Пелопонес, в подножието на планината Тайгет, най-високата планинска верига на полуострова. Този древен град и днес пази името си. Съвременна Спарта се намира в границите на днешна Гърция.
Античният град е много древен, създаден е през Х век преди Христа в областта Лакония, на река Еврота. Възникването на селището е свързано с легенда - от брака на царица Спарта с цар Лакадемон се появило името на селището, което прераства в полис. И става емблематичен за елинската цивилизация.
Древна Спарта се появява на картата на античния свят като обединение на 5 селища, която стопанска дейност била земеделието. Равнината около река Еврота лежи в полите на планините Тайгет и Парон. Те създават усещане за защитеност и правят мястото изолирано от останалия свят.
Градът бързо се разраства и се усеща нужда от ресурси. Енергичните спартанци решават бързо този въпрос, създавайки колонии. Колонизацията обаче се оказала недостатъчна и това накарало спартанците да погледнат към земите на съседите си. До тях в древността била Месения.
Военната кампания става причина за І и ІІ месенска война, при което Месения търпи разгром, а спартанците поробват местното население, което не успява да избяга.
Победените получават статут на безправни, наречени илоти. Те плащали данък на Спарта в размер на половината си реколта. Наличието на голяма маса робско население изисква структурна промяна в самия полис Спарта.
Тази структурна реформа се осъществява през VІІІ-VІІ век преди новата ера от Ликург. Полисът добива изражение на военен лагер, а спартанците се превръщат във военизирано затворено общество. В него интересите на държавата абсолютно доминират над интересите на отделния индивид.
Структура на спартанското общество
Спартиати
За една военна машина като Спарта е естествено най-високата ръководна роля да принадлежи на елитните войници. Те са наричани спартиати. Тези хора са жители на Спарта и принадлежат на общността на равните или хоплити, както са известни в полиса. Към това общество принадлежали около 8-9 хиляди семейства. Класата е експлоататорска. Мъжете от ранна възраст започват да се обучават за войници и заниманието с военно дело е същността на целия им живот.
Още на възраст 7 години момчетата напускат семейството си и отиват в Arore. Това е военна школа, която е първата стъпка към военната им подготовка. В школите момчетата са организирани в групи, наречени агели, тоест стада. Обучението може да бъде определено като жестоко. Под ръководството на педономи- техните учители, те се учат да свикват с бойния стой и получават нужната физическа подготовка. Всеки войник има само начална грамотност, останалото е военна подготовка.
От обучението съществена роля има подготовката по пеене и танци. Това отговаря на виждането, че песента повдига бойния дух, а танцът създава усещане за ритъм и синхрон. Тези качества са основата на придвижването на бойния строй на спартанците, наречен фаланга. Спартанската фаланга не влиза в бой по хаотичен начин, тя настъпва бавно под звуците на флейта. Създаденото впечатление у враговете било толкова силно, че често те побягвали още преди истинския сблъсък.
Периеки
Това е другата класа в обществото на спартанците. Буквалният превод на думата е: тези, които живеят наоколо. Предполага се, че това са ахейци, предишно местно население за областта. Те са подчинени на спартиатите, но главно като техен съюзник.
Периеките са свободни хора, но нямат политически права и дължат данъци. При военни кампании те се бият отделно от спартанската фаланга като помощен отряд. Като число, те съставляват народ от около 30 хиляди човека. Те са основно земеделци, занаятчии и търговци. Рудниците на Лакония се обработват също от периеки. Участието на тази група в икономическия живот на Спарта е силно, но развитието им е ограничавано от спартанските закони.
Всичко, което не е подчинено на военното дело бива потискано, а това означава, че се слага спирачка на икономическия и културния подем. Общество, което не върви напред не може да има бъдеще. Спартанците сами залагат своя упадък в обществото си.
Илоти
Най-многобройното съсловие е това на илотите. Смята се, че са били около четвърт милион. Това са хора, живеещи на своята родна земя, но са безправни и работят, за да задоволяват нуждите на господарите от Спарта. Цялата икономика на полиса е била зависима от труда на робите - илоти. За разлика от други робовладелски общества, робите не са частна собственост на отделни господари, а техен собственик е държавата.
Поземлената политика е подобна по устройството си. Цялата земя е собственост на държавата. Произведената продукция се разпределя за нуждите на спартанските граждани. Илотите са наблюдавани постоянно чрез държавна организация, наречена Криптея. Тя отговаря за терора над поробените. Отделни отряди на организацията избива най-бунтовно настроените сред илотите. Самата държава всяка година обявява война на илотите, която е символична по своята същност, но напомня на робите за техния статут.
Обичаи, правила и особености на живота в древна Спарта
Макар че по своята същност Спарта е дълбоко тоталитарна държава, на жените са дадени равни на мъжете права. Девойките тренират голи наравно с момчетата. Учели се в специални гимназии, където акцент е поставен на физическата им подготовка, тъй като общоприетото схващане е, че само красиви, атлетични и здрави жени могат да раждат истински мъже.
Семейството и семейният живот обаче в Спарта не са на почит. На тях се държи дотолкова, доколкото са нужни за раждането на нови спартанци. Общото виждане поддържа представата, че всички трябва да са отдадени на държавата, а мъжете на своите военни подразделения и на бойните си другари. Поддържал се дори хомосексуализмът, защото се смятало, че двама партньори ще се бият до смърт един за друг на бойното поле.
Спартанското общество е единственото, в което жертва на системата са основно мъжете. Още с раждането на момчето то бива прегледано от старейшина и се решава дали е годно за бъдещ войник. Ако не е, е хвърляно от скалите до Спарта. До 7-годишна възраст момчетата са отглеждани от майките, но под зоркия поглед на държавата.
В школите момчетата са подлагани на насилие, болка и страдание. Изпитанията и мъченията нарастват с годините и са постоянен спътник на младежите през цялото им обучение. То завършва на възраст 20 години, когато са приети в общността на равните. Това не означава, че животът им се променя драстично. Те трябва да живеят в лишения, на границата на бедността, да се хранят с най-проста храна и да бъде готов всеки момент да загине в бой.
В бой спартанците влизат с характерни алени туники, въоръжени с дълго копие, къс двуостър меч и тежък щит. Строявали ги в 9 редици, а фалангите били от по 600 мъже.
На 7, на 12, на 18 години са ключови години във военното обучение на всеки спартанец, а когато то завършва, той получава граждански права. Военната служба приключва чак на 60 години в Спарта.
Боговете на спартанците не се отличават от боговете на останалите гърци. Със специален статут се ползва богинята Артемида Ортия - покровителка на плодородието, раждането, лова и дивите животни. Тя закрила също жените и децата. Почитан е и Посейдон, на когото спартанците издигат няколко светилища. Царете на спартанците са и главни жреци.
Упадък на Древна Спарта
Епаминонд се явява екзекутор на Спарта, но не заради военната победа при Левктра. Гръбнакът на Лакедемон е пречупен със създаването на две независими държавни образувания на Пелопонес - Месения и съюза на Аркадия. След отпадането на тези две области спартиатите никога повече не успяват да възвърнат предишната си мощ. Нито реформите, нито наемниците, нито паричните обръщения, нито гражданството, давано на периеките и освобождаването на илотите не дават резултат. Спарта започва да изнася най-конвертируемата си стока- хоплитите. Персия е големият пазар за тях и персийското злато потича към Лакедемон.
Опитите да се възвърнат строгите закони на Ликург чрез нови реформи дават само краткотраен резултат. Спарта е обречена, защото упадъкът е заложен във философията, която обществото следва. Без напредък няма бъдеще. И Спарта губи престиж, отстъпвайки на демократично устроените общества.
Коментари