Местните северноамерикански народи, известни като индианци, не са единна група, а сбор от множество племена, често враждебно настроени поради съперничество за територии и храна. Сред не толкова многобройните племена една от групите е тази на команчите.
Произход на команчите
Тази племенна група е представител на северноамериканските индианци от Големите равнини. Първите сведения за тях сочат, че около 1500 година са живели в източен Уайоминг и са част от племенната група шошони, от които се отделят.
Движението им към равнините е част от по-мащабното явление, известно като Шошонската експанзия, при което това езиково семейство се разпространява в Големия басейн. Контактът с шошоните от Уайоминг се поддържал до 1830 година, когато е прекъснат от настъпващите шайени и арапахи.
Около 1680 година те са първите индианци, които се сдобиват с коне. Конят се превръща в ключов елемент за появата на отличителната култура на команчите. Той е от такова стратегическо значение, че някои учени предполагат, че команчите са се отцепили от шошоните и са се преместили на юг, за да търсят допълнителни източници на коне.
Команчите били страхотни воини, които разработвали стратегии за използване на традиционни оръжия за бой на кон. Войната била основна част от живота им. Набезите на команчите в Мексико традиционно се извършвали по време на пълнолуние. Това става причина за появата на термин Луната на команчите, по време на която те извършвали набези за коне, взимали пленници и оръжия.
Поминък на команчите
Команчите първоначално са били ловци-събирачи. Когато са живели в Скалистите планини, по време на миграцията си към Големите равнини, и мъжете, и жените са споделяли отговорността за събирането и осигуряването на храна.
Когато достигат равнините, ловът преобладавал като начин за осигуряване на храна. За месо команчите ловували бизони, лосове, черна мечка, вилорог и елени. Когато дивечът бил оскъден, мъжете ловували диви мустанги.
Събирали и диви плодове, семена, ядки, горски плодове, корени и грудки, включително сливи, грозде, плодове от хвойна, райска ябълка, черници, жълъди, пекани, див лук, репички и риба тон, царевица.
Език и религия на команчите
Езикът, говорен от народа на команчите, е нумически език, част от уто-ацтеканската езикова група. Той е тясно свързан с езика на шошоните, от които команчите се отделят.
Вярвали в един Баща, и смятали себе си за произлезли от Слънцето.
Съвременно състояние на команчите
Команчите се съпротивлявали упорито на белите нашественици, но в крайна сметка са принудени да се заселят в резервати в Оклахома, където и в момента живеят техните наследници. В днешно време тяхната народностна група е съвсем малка, около 4200 човека.
