Доскоро, преди откриването на Варненския некропол и научните открития около древната Дунавска цивилизация, шумерската се смяташе за най-древната, наред с египетската. Шумерите били народ, населявал територията на днешен Ирак. Цивилизацията им се заражда в Южна Месопотамия преди около 4900 години.
Счита се, че тази култура е дала на човечеството писмеността, колелото, множество селскостопански сечива, грънчарството, пивоварството и много други. Все още се спори за произхода на древната народност – дали тя се е зародила от смесване на племена на територията на самата Месопотамия, или представителите й са дошли от някъде другаде.
Самите шумери вярвали, според Епоса на Гилгамеш – най-древната световна поема, че цялото човечество се е зародило на остров Дилмун, където се намира днешен Бахрейн.
Първоначално шумерите създали малки селища по протежението на реките Тигър и Ефрат. В последствие някои от тези населени места прераснали в мощни градове държави. Въпреки че били от една народност, повечето шумерски градове воювали както срещу чуждите народности, така и помежду си.
Тази разединеност приключва след завоеванията на шумерския цар Урук, който успява да обедини повечето градове под своя власт. През този период шумерската цивилизация бележи най-големия си възход.
Културата и науката получават огромно развитие. Шумерите започват да търгуват с Древен Египет и индийските градове по поречието на река Инд. Тогава започва и строежът на величествените шумерски храмове – зикурати.
Началото на края за шумерската цивилизация започва с възхода на Акадската империя през 23-ти век преди новата ера. Тогава царят на Акад успява да обедини под своя власт цяла Месопотамия и става създател на първата империя в човешката история.
Два века по-късно шумерите отново се опитват да се въздигнат от праха на историята под водачеството на царете на град Ур. Те създават наричаната от някои историци Неошумерска империя. За кратък период от време успяват да обединят под своя власт цяла централна Месопотамия и някои градове по южното поречие на Ефрат.
Царете на Ур губят империята и повечето си владения през 1940 година пр.н.е. под ударите на армията на Елам – антична държава, намирала се на територията на днешен Югозападен Иран. Отслабени и обезкръвени, последните шумерски поселения са погълнати от набиращия тогава сили Вавилон.
В следващите десетилетия шумерите биват асимилирани от заселилото се в Месопотамия асиро-вавилонско семитско население. Техният език, макар и мъртъв, е ползван в следващите столетия в религиозните обреди на Асирия и Вавилония.
Коментари