История, която може да ви вдъхнови

Здравейте!
Видях, че много хора публикуват своите преживявания или случки и затова аз реших да споделя моята история.
Аз съм момиче на 17 г. Моята история не е по-различна от всички, които сте чували, но се надявам да я харесате и да оцените какво е семейството.

От 1 до 7 клас бях само с един и същи клас и бях свикнала с добри и мили хора като моите бивши съученици. Когато завърших 8 клас, отидох в гимназия, но всичко се обърна наопаки. Аз бях по-различна от тях, бях свита и много срамежлива, докато те бяха диви и невъзпитани.
Започнаха и годините на подигравки, унижения, обиди и какво ли не. Никой не ми помогна, всеки гледаше и стоеше.

Потъпкаха самочувствието ми, изтриха усмивката от лицето ми и оставиха една голяма рана в сърцето ми, която още не може да се затвори. Вечер се прибирах разплакана, а нощем сънувах техните гласове и обидите, които ми нанасяха, униженията, които търпях, защото ме беше страх от тях и не можех да кажа на родителите ми. за да не ги притеснявам допълнително. И така минаха две години и половина.

Аз бях в една голяма дупка, от която не можеш да се измъкнеш, но един ден просто всичко, което бях натрупала излезе, но като получих нервна криза, заради едно поредно разочарование, в опитите да се сприятеля с тях. Без моето семейство и тяхната подкрепа аз още щях да съм в дупката.

Цялата болка излезе, но кървящата рана трудно може да се затвори, камо ли да се излекува. . . .
Дано да ви е харесала историята ми. Искам да пожелая на всички, които са били унижавани или са потъпквали достойнството им да се изправят смело и да ги победя!