Sanovnik.bg»История, която може да ви вдъхнови
История, която може да ви вдъхнови
АнонименНовак
Здравейте!
Видях, че много хора публикуват своите преживявания или случки и затова аз реших да споделя моята история.
Аз съм момиче на 17 г. Моята история не е по-различна от всички, които сте чували, но се надявам да я харесате и да оцените какво е семейството.
От 1 до 7 клас бях само с един и същи клас и бях свикнала с добри и мили хора като моите бивши съученици. Когато завърших 8 клас, отидох в гимназия, но всичко се обърна наопаки. Аз бях по-различна от тях, бях свита и много срамежлива, докато те бяха диви и невъзпитани.
Започнаха и годините на подигравки, унижения, обиди и какво ли не. Никой не ми помогна, всеки гледаше и стоеше.
Потъпкаха самочувствието ми, изтриха усмивката от лицето ми и оставиха една голяма рана в сърцето ми, която още не може да се затвори. Вечер се прибирах разплакана, а нощем сънувах техните гласове и обидите, които ми нанасяха, униженията, които търпях, защото ме беше страх от тях и не можех да кажа на родителите ми. за да не ги притеснявам допълнително. И така минаха две години и половина.
Аз бях в една голяма дупка, от която не можеш да се измъкнеш, но един ден просто всичко, което бях натрупала излезе, но като получих нервна криза, заради едно поредно разочарование, в опитите да се сприятеля с тях. Без моето семейство и тяхната подкрепа аз още щях да съм в дупката.
Цялата болка излезе, но кървящата рана трудно може да се затвори, камо ли да се излекува. . . .
Дано да ви е харесала историята ми. Искам да пожелая на всички, които са били унижавани или са потъпквали достойнството им да се изправят смело и да ги победя!
Видях, че много хора публикуват своите преживявания или случки и затова аз реших да споделя моята история.
Аз съм момиче на 17 г. Моята история не е по-различна от всички, които сте чували, но се надявам да я харесате и да оцените какво е семейството.
От 1 до 7 клас бях само с един и същи клас и бях свикнала с добри и мили хора като моите бивши съученици. Когато завърших 8 клас, отидох в гимназия, но всичко се обърна наопаки. Аз бях по-различна от тях, бях свита и много срамежлива, докато те бяха диви и невъзпитани.
Започнаха и годините на подигравки, унижения, обиди и какво ли не. Никой не ми помогна, всеки гледаше и стоеше.
Потъпкаха самочувствието ми, изтриха усмивката от лицето ми и оставиха една голяма рана в сърцето ми, която още не може да се затвори. Вечер се прибирах разплакана, а нощем сънувах техните гласове и обидите, които ми нанасяха, униженията, които търпях, защото ме беше страх от тях и не можех да кажа на родителите ми. за да не ги притеснявам допълнително. И така минаха две години и половина.
Аз бях в една голяма дупка, от която не можеш да се измъкнеш, но един ден просто всичко, което бях натрупала излезе, но като получих нервна криза, заради едно поредно разочарование, в опитите да се сприятеля с тях. Без моето семейство и тяхната подкрепа аз още щях да съм в дупката.
Цялата болка излезе, но кървящата рана трудно може да се затвори, камо ли да се излекува. . . .
Дано да ви е харесала историята ми. Искам да пожелая на всички, които са били унижавани или са потъпквали достойнството им да се изправят смело и да ги победя!
Facebook
Любими
Twitter
Pinterest
Подобни Истории
Рейтинг
3.6
Общо гласували: 7
52
42
31
22
10
Дай твоята оценка:
Коментари (14)
Изпрати
Докато четях това, сякаш виждах моята история,при мен беше същото, а в гимназията за капак станах жертва на насилие и почти спрях да комуникирам с момчета.Събудих се на 25, цялото това смирение, отчаяние и сълзи изби в агресия, която сякаш нямаше спиране, върнах си го на доста хора, защото повярвай ми , това се помни докато си жива.Успях да се реализирам с добра и престижна професия.Много трудно постигнах хармония и баланс, но си струваше.Скоро имахме 20 години от завършването на випуска, но не отидох, защото останаха още няколко човека, които с желание щях да пъхна под масата,а не ми прилича нито на годините, нито на това,което съм в момента.Знам, че това, което ще ти кажа ще ти изглежда невъзможно, но основното е да повярваш в себе си, да се почувстваш силна, спорта помага много, защото създава дсисциплина.Научи се да не се примиряваш и се бори до край.Дори и да те съборят, не спирай, защото ,ако останеш паднала ще те смачкат.Тръгни смело и със самочувствие.Не се доверявай на никого, защото приятелството се доказва с годините.Аз ти вярвам, повярвай си и те, можеш го!Всеки човек го може,направи първата крачка и пътя ще се покаже сам!Пожелавам ти успех , мила!
6
0
Мили деца, напълно ви разбирам, защото въпреки че са минали много години, ясно си спомням как се чувствах като ученичка.Знам, че е трудно на тази възраст да повярваш, че твоите родители са всичко за теб, че те са най-големите ти приятели и няма майка или баща, който желае нещо лошо да се случи на детето му, че те са готови живота да си дадат за децата си, но се опитайте да разберете, че те биха могли да ви помогнат. Споделете с тях какво се случва с вас, какво ви притеснява, не е нужно да ходят в училището, за да ви защитават, просто нека ви дадат съвет в съответната ситуация как да постъпите, как да отговорите на нападките.Не се поддавайте на емоциите, бройте до 100 и тогава отвръщайте.
Най- главното, което искам да ви кажа, че трябва да се обичате, да знаете, че никой не е по-важен от вас самия, че всеки човек е уникален и е на тази земя с определена мисия и ако някой се опитва да ви внуши, че сте нищожество, не се поддавайте, отминете с усмивка. Животът е твърде кратък, за да си губите времето с дребни ежби и съревнования кой е по-по-най. Наблегнете на духовното си израстване, четете книги - там е истината
Най- главното, което искам да ви кажа, че трябва да се обичате, да знаете, че никой не е по-важен от вас самия, че всеки човек е уникален и е на тази земя с определена мисия и ако някой се опитва да ви внуши, че сте нищожество, не се поддавайте, отминете с усмивка. Животът е твърде кратък, за да си губите времето с дребни ежби и съревнования кой е по-по-най. Наблегнете на духовното си израстване, четете книги - там е истината
4
0
И аз се притеснявам моето дете в каква джунгла ще попадне след 7 ми клас и дали ще има сили да се пребори-И пак тъпата и измислена държава е виновна за това....защото тук никой за никого не се грижи.
0
1
До кога ще обвиняваме държавата за за неща които са наше задължение и грижа.Възпитанието на нашите деца е преди всичко наше задължение.
1
0
Подобно нещо и на мен ми се случи когато бях 5 клас,но мен ме тормозеха,не съм казвал на родителите ми защото ме беше срам или по скоро страх!Но изведнъж спря да ми пука за обиди и удари.Всеки път когато ме тормозеха и обиждаха им се смях в лицето.И не спирах,докато не осъзнах колко са жалки.Естествено имаше и подстрекатели,странични наблюдатели и други.
0
0
Горе главата,всичко ще се оправи.Повярвай ми!
1
0
Знам какво ви е и аз също ходех при директори, класни и т.н. , но нищо не ми помогна. Всички страняха от мен, обиждаха ме, водеха други момчета от другите класове да ми се подиграват. Успехът ми падна доста и всяка вечер плачех неутешимо, защото не можех да има кажа спрете или НЕ. Страхът ме завземаше и беше по-голям от мен, но аз не исках да казвам на родителите ми, за да не ги притеснявам, защото знаех, че имат много грижи. Аз нямах абсолютно никакви приятели, колкото и да се опитвах те винаги затваряха кръга около тях. Бях като аутсайдер, единствено говореха с мен, за да намерят нещо, с което да се подиграят или да ме унижат.
Според мен ние всички сме специални и те го вижда, затова постъпват така с нас, за да се почустваме по-долни от тях. Трябва да се изправите срещу вашия страх и да го преодолеете, естествено не става от първи път, но ако опитвате ще стане. Самочувствието се гради трудно, но лесно се разваля. Казвайте си, че вие сте номер едно, най- добрите и никой не може да ви победи и подобни думи, с които можете да се възгордейте малко. Знам, че на никой не му е лесно да бъде в това положение, но ние ще се справим.
Разкажете историята си тук и ни вдъхновете!
Според мен ние всички сме специални и те го вижда, затова постъпват така с нас, за да се почустваме по-долни от тях. Трябва да се изправите срещу вашия страх и да го преодолеете, естествено не става от първи път, но ако опитвате ще стане. Самочувствието се гради трудно, но лесно се разваля. Казвайте си, че вие сте номер едно, най- добрите и никой не може да ви победи и подобни думи, с които можете да се възгордейте малко. Знам, че на никой не му е лесно да бъде в това положение, но ние ще се справим.
Разкажете историята си тук и ни вдъхновете!
1
0
Аз си бях 1-2 клас добре на село малък клас дабри приятели, но се преместих в града и всичко тръгна на зле. Постоянно ме дразниха, подиграваха и не знам ти още кво, дори съм ходил при директор, но май неговата работа е само да седи там. Имам си мн.добри оценки, но и за това ми се подиграват.
Един от старите ми приятели е в класа но е напълно различен, държи се като тотален идиот, все едно не е същия човек.
ХЕЛП МИ!
Един от старите ми приятели е в класа но е напълно различен, държи се като тотален идиот, все едно не е същия човек.
ХЕЛП МИ!
1
0
Здравей! 7 клас съм ,но не спират да мме потъкват! Имам лоши оценки в училище и все ми се смеят унижават,подиграват... вече започнаха и гадните неща..обвиняват ме в неща за ,които дори не съм си и помислила...МРАЗЯ УЧИЛИЩЕТО! Освен за лошите ми оценки ,но и за учителите и съучениците ми! Не знам какво да направя! Вечно съм свита...до кога така?
1
1
