Дневник на Джак Майърс - История трета

9ти Март 2001 година. Из "Дневник на Джак Майърс"
... ИСТОРИЯ ТРЕТА - Страховити места ...

След като хапнах, реших да намеря място за спане, тъй като слънцето залязваше и трябваше да намеря подслон. Прибрах остатъка от храната в чантата си, както и водата и тръгнах отново на дълъг път. Оглеждах се наоколо, но не виждах друго освен дървета и храсти, на места имаше камъни, а през останалото време виждах разрушени до основи постройки.
Нямаше жива душа. Само аз, объркан вървях и търсех къде да отседна за нощта, а после да продължа по пътя си.
След минути видях в далечината огромна постройка, издигната на няколко етажа, поне аз така я виждах в далечината. Реших, че това ще е мястото, където ще отседна за през нощта. Запътих се там, вървях и вървях. Вятърът ставаше все по-силен, но аз продължавах да вървя и трябваше да успея да се добера до това място за да оцелея и днес. Скоро наближиш и отворих леко очите си, видях постройката и отворих желязната врата. Тя изскърца силно и аз влязох. Отвътре имаше катинар,грижливо поставен на земята. Сякаш някой е знаел, че все някога ще дойда тук и е искал да съм предпазен от нежелани посещения. Взех набързо катинара и заключих вратата. Сложих до вратата няколко тежки предмета, които намерих, както и няколко големи тухли, които можеха да я затиснат здраво, тъй като се отваряше навътре, а не навън.
Постлах одеало под мен, за да мога да спя удобно, оставих чантата настрана и легнах да спя. Навън започна да вали и дъждовните капки удряха по желязната врата силно. Често следваха гръмотевици, които ме събуждаха от сън, но аз пак намирах сили и заспивах. Бях дълбоко заспал, докато блъскането по вратата и дъждът не ме събудиха за пореден път. Този път не бяха дъждовните капки, а нещо по-голямо и като че ли по-зловещо и страшно. Станах, потърках очите си за да се свестя, но не помагаше. Шумът бе реален. Прибрах одеалото и нарамих чантата, скрих се зад няколко колони от камъни и зачаках. Бях доста уплашен и си мислех, че скоро ще стана жертва на този от местните обитатели навън. И така, аз зачаках, но изведнъж вратата сякаш се чупеше. Сякаш това което е отвън щеше влезе и да ме убие. Затова побягнах към един от коридорите и не спирах да бягам, даже не се обърнах назад за да видя какво точно е това нещо, просто бягах за да спася живота си. Скрих се в една от многобройните стаи, които се намираха наблизо. Заключих здраво вратата и успях да я затисна със столът, който стоеше отстрани. Добре, че бе тежък, за да имам някаква сигурност, но това което стана с желязната врата не ми вдъхна никакво доверие в материалите, които са използвани.
Чаках и чаках, но явно това така наречено чудовище не беше толкова умно. Видях друга врата в стаичката, в която бях и реших да видя накъде води. По пода имаше разпиляни метални тръби и инструменти. Реших, че ще свършат добра работа за отбрана и взех една в ръка. Бавно отворих вратата и видях че има нов коридор. Тръгнах предпазливо по него, след което видях нова врата. Отворих я и съзрях дърветата и природата. Излязох навън и се чувствах свободен, докато не получих здрав удар в гърба от някой зад мен. Паднах на земята и се обърнах, видях нещо много странно, което не мога да опиша. С металната тръба нанесох удар в коляното на съществото и то се строполи на земята.
Следващите удари бяха в грозното му лице, удрях и удрях, но накрая спрях. Бях доста ядосан, че не съм бил подготвен за това. Още ме болеше гърба от силният удар, но щях да го преживея. Просто един удар. Реших отново да се скрия в постройката на безопасно и да остана до края на нощта.. следва четвърта част.