Дневник на Джак Майърс - История четвърта

10ти Март, 2001 година. Из "Дневник на Джак Майърс"
... ИСТОРИЯ ЧЕТВЪРТА - Криеница ...

Когато се събудих утрото ме посрещна с прегръдка.
Мислех си, че днес ще е по-хубав ден от останалите, които преживях. Разсъних се, прибрах нещата си в чантата, излязох навън и слънцето заблестя с ярките си лъчи в очите ми.
Огледах добре наоколо, защото се притеснявах дали няма пак да срещна някой недружелюбен обитател, който иска да си съперничи с мен. Когато не забелязах такъв, сложих на гръб чантата, казах си, че ще успея да се справя с това което може да се случи и потеглих на път. Отново. Минаваха часовете и аз още се лутах на път. Докато вървях си спомних за всичко, което преживях през изминалите дни и за това колко трябва да съм внимателен в действията си, тъй като е напълно възможно да се случи нещо лошо с мен.
Не знаех къде отивам, нито в каква посока се движа, само знаех, че трябваше да открия нещо доста зло и недобронамерено. Извадих ябълка от чантата си, тъй като спрях за малко да си почина. Изядох я до половината и я прибрах обратно след като чух няколко застрашителни звука наоколо. Сякаш някой ме дебнеше отстрани.
Поогледах се, но нямаше значими признаци за съмнение и тревога. Всичко, което знаех беше, че трябва да използвам металната тръба, която взех от постройката, за да се защитя при евентуална заплаха за живота ми. Не виждах опасност и като се обърнах на другата страна. Явно нямаше нищо, си мислех аз. Нямаше нищо, докато не се обърнах в същата посока и съзрях малко по-нисък от мен "човек" с не толкова силни ръце и може би не толкова развит ум.
Понечих да попитам какво иска от мен, но той бързо ме удари в корема с юмрук. Аз го изритах назад, с надеждата, че няма да посмее пак да доближи до мен, но той се върна и бях принуден да му нанеса силен удар с металната тръба в ръката си. Изглежда, че повече няма да си имам работа с него.
Продължих си по пътя и бях по-внимателен от преди малко, поради неочакваната ситуация. За бога, защо трябваше да ми се случва точно това!? Точно на мен!? Не можех да си обясня нищо повече, от това, че просто не ми е ден. Но този сън ме наведе на мисълта, че аз ще извърша велики подвизи. Едва ли не аз ще спася това място от някаква неземна заплаха. Нито можех да разбера как, нито имах подходяща екипировка за целта. Затова аз продължих да вървя и да размишлявам върху тези неща, докато намеря място да отседна, място в което няма заплахи. Свечеряваше се и трябваше да направя невъзможното за да си осигуря спокойна нощ..
следва пета част.