Дневник на Джак Майърс - История пета

10ти срещу 11ти Март, 2001 година. Из "Дневник на Джак Майърс"
... ИСТОРИЯ ПЕТА - Още един ден в незнайното ...

Още търсех място, в което мога да остана и поне веднъж да се случи така, че да е безопасно за мен. Поне веднъж да знам, че няма от какво да ме е страх и че нищо няма да попречи на съществуването ми.
След малко гледам пред себе си една малка къщурка на един етаж.
Вътре лампите запалени, имаше печка и явно някой живееше там.
Реших, че това може да е мястото, където мога да прекарвам, когато не съм навън и не съм в неприятности. Както почти винаги става.
Почуках на вратата. Отвори ми жена на възраст около петдесет години, която с усмивка ми каза да вляза след като и разказах какво съм преживял.
Тя ми разказа за случилото се тук. Имало е страшна война между хората и съществата, които са станали такива благодарение на изпуснатите вредни химични съединения в атмосферата. След случилото се, нямаше как да се върне нормалният им вид, затова те избягали от опасността и се заселили в този район. Не след дълго обаче, съществата разбрали, че се крият там и ги нападнали. Убитите били много, поради голямата численост на враговете. Вече ми стана ясно за какво е цялата работа..
- Но аз не мога да се преборя с тях, само един съм, а те са много! ,казах аз на жената. `Не можех да си представя как ще сторя всичко това..`
- Не е важен броят, важна е силата, а ти имаш огромна сила, скрита вътре в теб млади момко!
- Не разбирам, аз съм обикновено момче, каква сила имам аз?
- Силата на ума. Силата на съзнанието и душата ти. Ще ти трябват само "Древният щит", намиращ се в покрайнините и мечът, с който моят син се би срещу тях, ала загина..
- Много съжалявам. Но щом той се е бил с него, не е ли трябвало да спечели?
- Той имаше слабо място. Беше болен от рядка болест, която го изморяваше много бързо. Той водеше битка с последното същество, останало по нашите земи, но уви, болестта го обзе точно накрая и врагът се възползва от това и ние загубихме всичко..
- Разбирам всичко.. , рекох аз.
- Ела, хапни с мен на трапезата. Приготвила съм печено месо със зеленчуци, много ще се радвам ако останеш тук при мен! ,каза ми жената. - Бих желала да знам дали си готов да направиш това, което трябва? Ще го направиш ли?
- Ще се опитам, до колкото мога. Не съм сигурен, че имам силата.
Аз се опитвах да покажа, че не съм готов, но жената не разбираше.
- Аз съм обикновено човек, не знам какво трябва да направя.
- Тук имам карта на тяхната местност, която синът ми преди донесе, тя ще ти свърши работа, не се тревожи. А след вечеря легни да поспиш в другата стая, става късно и се свечерява, легни рано за да се наспиш за сутринта!
- Ще хапна с Вас и ще подремна до утре сутринта..
И така заговорихме се с тази забележителна жена, която ми разказа повече за тяхната местност и за сина й, който е извършил тези велики дела. Но ще ми трябват тренировки, за да завърша това, което бе започнато в миналото и остана до ден недовършено..
следва шеста част.