sanovnik.bg»Споделени Истории»Мистика»Дневник на Джак Майърс История втора.

Дневник на Джак Майърс История втора.

Дневник на Джак Майърс История втора.
9ти Март, 2001 година. Из "Дневник на Джак Майърс"
... ИСТОРИЯ ВТОРА - Мистични сили. ...

Докато вървях по пътя, си мислех колко ли ще продължи цялата тази история. Всички неща, които сънувах бяха толкова плашещо реални, че самият аз не осъзнавах, че действително в момента се случва точно това. Аз щях да преживея нещо, което току-що съм сънувал. Още съзнанието ми бе размътено, като се има в предвид факта, че съня ми беше толкова странен и пак ще се повторя: РЕАЛЕН. Мислех си с какви ли същества ще имам работа. Какво ли ще ми се случи. Тези въпроси изникваха в главата ми и сякаш сам знаех отговорите - "Няма да е никак приятно". Храната в чантата намаляваше и аз трябваше да си набавя веднага от някъде. Наблизо не виждах никакви хранителни магазини, нито някакъв признак, че тук има развиващо се общество, което живее наблизо и води постоянен живот. Даже напротив, с всяка следваща крачка, се убеждавах, че тук няма никакви признаци на живот и че това място явно е изоставено. Дойде ми в мисълта и че това място може да е прокълнато, но ми се струваше не толкова възможно. Не виждах смисъл защо правя това и каква е причината да се събудя една вечер със силно главоболие и да тръгна по следите на някакви нереални същества. Изричайки тези думи, пред мен се откри цяла фабрика и някакви странни светлини заобикалящи я.
- Ето това вече е номер на съзнанието, сънувам ли, или това са последиците от съня!? , казах си аз докато наблюдавам какво се случва наоколо. Все още не можех да повярвам какво става с мен.
Тези светлини минаваха през стените на фабриката и пак излизаха, сякаш взимаха някаква енергия и я вкарваха вътре.
Исках да се приближа и да науча повече, но ме беше страх, че нещо лошо ще се случи с мен, затова останах настрана до големият камък вляво от пътя. Изведнъж, едно от тези неща сякаш спря да се движи и имах чувството че ме виждат.
- Не може да е истина, не искам да умирам точно сега! си казвах и продължавах да се крия зад камъка.
Погледнах пак и нямаше и помен от тях. Всичко бе изчезнало.
Фабриката беше работеща и здрава, до преди няколко минути, а сега изглеждаше изпочупена и изоставена. Изражението на лицето ми бе доста чудно и странно. Мислех си, дали все още не сънувам, но бе твърде реалистично за сън. - Не може да бъде, как ще се срути такава фабрика, без даже да чуя, при това и за минути!? ,питах се аз наум. Продължих си по пътя и постоянно се оглеждах за нови неща наоколо. След двадесет и няколко минути спрях да си почина до едно дърво. Слънцето тъкмо изгряваше. Огледах се настрани и видях, че наблизо има някаква сянка. Скрих се внимателно зад дървото, очаквайки,че човека, чийто сянка виждам,ще се обърне и ще съзре присъствието ми. На земята намерих доста здрава пръчка, по-точно клон, който би ми посвършил част от работата, ако изникне нещо по-сложно. Погледнах пак и видях, че това не е човек, а нещо средно между извънземно и скелет на животно. Първата ми реакция естествено бе да извикам, но след това съществото получи няколо здрави удара в корема и главата и мисля, че това бе неговият край.
Отдъхнах си и продължих да вървя до като не намерих чешма.
Напълних вода в шишето си,изпих няколко големи глътки, седнах да тревата и изядох парче салам и малко хляб, за да заситя. Чакаше ме още много път и трябваше да намеря място за спане. Някое безопасно кътче от цялото това 'място', където мога да дремна за няколко часа..
следва трета част.
Facebook
Любими
Twitter
Pinterest

Рейтинг

5
Общо 1 гласували
5 1
4 0
3 0
2 0
1 0
Дай твоята оценка:

Коментари (1)

Изпрати
:)
:)
16.12.2012 00:44
Давай нататък :)
0
0