Шегите на живота

Много е странно да нямаш връзка с човек от около 12 години и после той ударно да нахлуе в сънищата и в живота ти.

Може би трябва да започна от там, че да става въпрос за бившо гадже, с което изживях може би най-чистата и най-трудната любов, такава една бурна, пламенна и разделена поради трети фактори( в случая моето семейство). Истината е, че отидох в чужбина само и само да забравя и се случи, не се забрави, но остана там някъде. До миналият декември, в който получих покана за приятелство във фейсбук - приех, смятам че от призмата на зрели хора, трябва да се уважаваме заради това, което сме преживели и заради това, поради което сме продължили.

Както и да е възможно е да не е трябвало да приемам въпросната покана, но нещо се случи с мен. Не знам как да го обясня, сънувам бившото си гадже от около година. Интересно беше, че един ден той ми пише, че трябва да ми каже нещо и ми сподели сън, който по някаква странна причина и аз сънувах точно същата вечер. Беше много истинско, бяхме заедно, бяхме влюбени, бяхме на разходка, имаше море - ей такива едни мили работи. Сънувам го всяка вечер, герой е във всеки един сън - имах сън, в който някой ме преследваше и трябваше да повикам помощ и вместо да извикам мъжа ми например, търсех него в сънят ми. Лудница. . .

Побърква ме момента, в който се появява в сънищата ми всяка божа вечер вече една година - сънищата са различни, от романтични, през решаващи проблеми, през водене на разговори все едно са истински, чувствата и емоциите са все едно се случва, а много ясно е че просто си сънувам. Избягвам срещата с него - не искам и искам. Може би трябва да отбележа и факта, че много го обичах, но съзнавах че много си приличаме и че няма да останем заедно по една или друга причина.

Но сега е различно, държим се като приятели, споделяме, аз държа дистанция, но не разбирам неговото поведение, а повярвате ми моята работата е свързана с поведението на хората - това ме накара да пиша тук. . . Как може при положение, че не си бил с един човек 12 години, да му напомняш за всяка една ваша среща, сменя настроенията - в началото ми беше супер интересно - пиша дипломна работа за поведението на хората, та в този смисъл в началото ми беше супер забавно и интересно, но после осъзнах че не е лошо да се спра някак си. . . и го направих не пишех и не отговарях на писанията му, но той е около мен аз го чувствам и в съзнанието ми е щом го сънувам, ще ме побърка този човек.

Иска да ми отмъсти ли не знам, между другото аз го оставих - много ми беше тежко, аз действително много, много го обичах. Парадоксално е защото аз съм човек, който не гледа в миналото, но това нахлуване в личното ми пространство, а именно момента, в който уж си почивам ме побърква. Живота се шегува с мен или какво? Усещам се обаче, как мисля за него, което никак не е добре.

Олекна ми малко като споделих - хубав ден и приказни празнични дни!