На границата между живота и смърта

На границата между живота и смърта
Снимка: sanovnik.bg
Здравейте.

Искам да споделя с Вас случка, която ми се случа преди няколко години. Не я пожелавам на никого, но ако има такива, на които им са се случвали подобни неща, знаят за какви себе-заключения и изводи говоря.

Лятото на 2012 година, аз, майка ми и други познати бяхме на екскурзия на Канарските острови-остров Тейде.

Там плажовете бяха с черен пясък заради вулкана. Имаше само 1-2 плажа, но пясъкът беше жълт-неестествен, донесен от Сахара.

Предпочитахме да ходим на този плаж, който беше в близост до хотелите.

Сутрин беше спокойна водата и нямаше много хора, по-обяд имаше много чужденци и много големи вълни, а за мъртвото течение да не говоря. Вечер беше двойно по-силно.

В началото всичко беше забавно, аз понеже не бях влизал в Океан и не бях виждал толкова огромни вълни се мятах и влизах все по-навътре, като подивял.

Но след 2 седмици решихме да отидем между 13:00 и 14:30 часа.
Плажът беше препълнен. Имаше толкова много хора, че не можеш да се разминеш.

Едни играеха Волейбол, други си мятаха фризби, трети играеха карти, но едва 15-тина човека да са били във водата поради силното вълнение и аз разбира се смелчагата бях с тях.

По едно време се засилих и реших да изпреваря един човек и да вляза по-навътре от него.

И тогава се случи, неочакваното. . . .

Вълнението ме грабна и ме отнесе много навътре и като се обърнах да видя къде съм, осъзнах, че разстоянието между мен и плажа беше поне 35-50 метра.

Дъното не се виждаше, а вълните бяха големи, въпреки на разстоянието на което бях.

В началото се стреснах малко, но бях оптимист и почнах да плувам към плажа. Но без ефект. Вече почнах да се панирам лека по лека и след 3 минути усетих, че енергията ми почва да се губи, въпреки издръжливостта ми.

Казах си да не изпадам в шок и почнах да викам за помощ, въпреки куража и мисълта, че никога няма да искам помощ от другиго да такова нещо.

Виках. . . . виках, дори понеже знам испански и на техния език виках и на английски, но никой не дойде, въпреки, че беше Пълен Плажът с Хора.

След известно време ме заля една огромна вълна и потънах надолу.

5 секунди бях във водата и си мислех вече, че може би това е краят за мен.

Нямах сила, вече почвах да се пречупвам духом, но си казах-Не!
-Не се предавай!

Изплувах едвам, почнах да кашлям и да плюя водата и реших да пробвам звезда с надеждата, че ще стане нещо.

Пробвах звезда, но уви след няколко секунди дойде по-голяма вълна от предходната и вече направо ме потопи.

Пак потънах, телом вече бях пречупен, но духом все още се крепях, казах си последен напън и ако това ми е съдбата така да бъде.

Изплувах и дадох всичко от себе си, за мое щастие един човек ме беше забелязал от всичките поне 100 човека на това място и ме грабна за ръката.

Почнахме да плуваме 2мата към брега, а той ми се караше на испански, разбирах го, но не можех да говоря.

На човек колкото и да му е казвано, че нещо е хубаво, опасно, смешно, болезнено, той няма да разбера и да си вземе поука, докато не го изпита сам.

Така и не намерих този човек, за да му благодаря. Тъй като ме беше пуснал по-рано, за да доплувам сам.

Рейтинг

3
Общо 2 гласували
5 0
4 0
3 2
2 0
1 0
Дай твоята оценка:

Коментари (5)

Изпрати
ема
ема
22.07.2016 08:55
Само Бог те е спасил , той вижда и чува всичко и значи ще живееш до много дълги старини , за да разказваш своята история и които вярва не вярва в него да се замисли над твоите думи!
0
0
оия
оия
31.12.2014 15:18
много поучителна история-как егото и гордостта ни подмамват и пренебрегваме природните стихии,пред които сме като песъчинки.
1
0
Стефи
Стефи
15.12.2014 10:56
И аз така мисля че Бог те е спасил използвайки този човек и не си го нанерил за да му благодариш...защото не на него трябва да благодариш а на Бог.Не те е спасил случайно а зашото има задача и план за теб,(Бог изследва и предузнава сърцата) да се Обърнеш към Бог с вяра,чети словото и той ще ти покаже точния път за теб,
10
2
GeorgiRGeorgiev
GeorgiRGeorgiev
15.12.2014 14:13
До автора на темата:

Да точно това смятах и аз да напиша. Че този човек те е спасил поради това, че това е била волята на БОГ. Ако искаш да благодариш на някого, на БОГ е нужно да благодариш, защото ТОЙ ти е спасил живота. Намери Библия ако нямаш и започни да четеш, както те е посъветвала Стефи. Библията е БОЖИЕТО СЛОВО. Цялото СЛОВО е Боговдъхновено.
4
7
GeorgiRGeorgiev
GeorgiRGeorgiev
14.12.2014 02:53
БОГ те е спасил. БОГ ти е спасил живота и те е избавил от смъртта. Слава на БОГ. ТОЙ е толкова Милостив ;( ...
7
5
Liq
Liq
13.12.2014 18:49
Леле на това му се вика инстинкт за самосъхранение. Поне си взел поука.
7
3