Какво прочетох в дневника на 8-годишната си сестра
редакция:
Здравейте хора. . Моля ви, прочетете историята ми до края, защото съм съсипана. На 14 съм. Със 8 годишната ми сестра попринцип имам проблеми, но днес вече. . Писала съм и друга история за нея, която може да прочетете. Тя лъже, обижда ме, лъже мама за мен, пълна лигла. Днес мама и тате излязоха вечер да се разходят, а аз останах с нея.
Тя играеше игри и аз реших да прочета дневника и. И тя вече с дневник. . И преди съм го чела, писала е за мен ужасни обиди, които 8 годишно дете да използва. . нямам думи и то за сестра си.
Писала е че съм ужасна, грозна, тъпа, идиот. . Но това не е чак така. . Днес беше писала нещо, което ме накара да се разплача и да се ядосам. . И в момента плача също. . Беше писала: "Здрасти дневниче, кака ми е ужасна. Такъв БОКЛУК като нея няма. Тя е най-големия изрод. Искам друга кака и винаги съм искала. Тая само ми вика. Яде и се тъпче кат прасе. Мразя я! "
След това отидох и и го показах и я извиках да си поговорим. Тя само ми мълчеше и викаше ами то си е така. . Развиках и се ужасно. . Цяло лято когато излизах с приятелките ми взимах и сестра си, купувах и играчки, купувах и какво ли не. Точно заради това толкова се ядосах. Цяло лято я взимам с мен. Докато и виках се разплаках. . Стана ми мъчно, че е писала такива неща за мен, както и , че и се карам. .
Взех и дневника, сега е при мен. . Не мога да спра да плача. . . Аз я обичам Мама се върна и какво- каза ми, че сестра ми ще се промени. . Мама не я интересува нищо. . Нито проблемите със сестра ми. . Не мога повече да говоря с мама за това. .
Чуствам се ужасно. . Не спирам да плача. . Как да оправя отношенията със сестра ми. . Искам да се разбираме като сестри. . Или поне как да накарам мама да направи нещо. . Как да разговарям със сестра ми. . МОЛЯ ВИ ПОМОГНЕТЕ МИ. ЧУСТВАМ СЕ СЪСИПАНА.
Тя играеше игри и аз реших да прочета дневника и. И тя вече с дневник. . И преди съм го чела, писала е за мен ужасни обиди, които 8 годишно дете да използва. . нямам думи и то за сестра си.
Писала е че съм ужасна, грозна, тъпа, идиот. . Но това не е чак така. . Днес беше писала нещо, което ме накара да се разплача и да се ядосам. . И в момента плача също. . Беше писала: "Здрасти дневниче, кака ми е ужасна. Такъв БОКЛУК като нея няма. Тя е най-големия изрод. Искам друга кака и винаги съм искала. Тая само ми вика. Яде и се тъпче кат прасе. Мразя я! "
След това отидох и и го показах и я извиках да си поговорим. Тя само ми мълчеше и викаше ами то си е така. . Развиках и се ужасно. . Цяло лято когато излизах с приятелките ми взимах и сестра си, купувах и играчки, купувах и какво ли не. Точно заради това толкова се ядосах. Цяло лято я взимам с мен. Докато и виках се разплаках. . Стана ми мъчно, че е писала такива неща за мен, както и , че и се карам. .
Взех и дневника, сега е при мен. . Не мога да спра да плача. . . Аз я обичам Мама се върна и какво- каза ми, че сестра ми ще се промени. . Мама не я интересува нищо. . Нито проблемите със сестра ми. . Не мога повече да говоря с мама за това. .
Чуствам се ужасно. . Не спирам да плача. . Как да оправя отношенията със сестра ми. . Искам да се разбираме като сестри. . Или поне как да накарам мама да направи нещо. . Как да разговарям със сестра ми. . МОЛЯ ВИ ПОМОГНЕТЕ МИ. ЧУСТВАМ СЕ СЪСИПАНА.
Facebook
Любими
Twitter
Pinterest
Подобни Истории
Рейтинг
4.2
Общо гласували: 5
53
40
32
20
10
Дай твоята оценка:
Коментари
Никой не е длъжен да респектира никого. Уважението се заслужава.
Аз съм на 20 години и преди няколко години имах същия проблем със сестра си, която е с 5 години по-малка от мене, По същия начин й угаждах, винаги съм се държала добре с нея, водех я на почивки с мен и приятеля ми, от време на време като се налагаше й крещях не може бе малко викане. Всичко се промени когато я хванахме с приятеля ми да й поговорим, обяснихме й че не може да се държи така с по-голямата си сестра, че трябва да има респект и уважение. Не подейства веднага, в началото се чувстваше гузна, но малко по малко започна да се държи по-добре и наистина промени отношението си към мене когато забременях. Мисълта ми е,че докато аз се опитвах да я възпитавам и споделях на майка ми как се държи с мене, на майка ми изобщо не й пукаше и даже пред самата нея ми викаше да й остава детето на мира и да не й тормоза детето. В даден момент сестра ти ще разбере колко важно е семейството и сама ще се промени. Но както казаха по-долу, като за начало спри да й угаждаш и я игнорирай. Със сестра ми вече сме неразделни и се разбираме много добре (е, от време на време се караме за някои работи, но кой ли не се кара)