Сталинизъм

Сталинизъм

Сталинизмът е термин, който се използва за метода на управление и политиката, водена от Йосиф Сталин, лидер на СССР между 1929 и 1953 г. Сталинизмът най-често се свързва с диктатура, тоталитарно управление и терор.

Сталинизмът не може да се причисли към семейството на идеологиите, той не е идентичен с марксизма или марксизма-ленинизма. Сталин, за разлика от Ленин, не е теоретик, а по-скоро умел комуникатор. Той написва няколко книги на достъпен и разбираем за народа език, като твърди, че прилага идеите на Маркс и Ленин в съответствие с обществото и неговите нужди.

Основният принос на Сталин към теорията на комунизма може да бъде очертана така. Той поставя фокуса на управлението си основно върху създаването на успешно комунистическо общество в рамките на една държава – Съветския съюз. За разлика от марксизма, той не набляга на нуждата от световна революция.

При него се развива и теорията и практиката на притискането и потискането на политическите опоненти с цел да се унищожи конкуренцията.

Сталинизмът се характеризира с три основни принципа или идеи, които стоят в основата му.

Култът към личността на Сталин

Сталин като млад
Снимка: boredpanda

Сталин се утвърждава като единствен лидер на Съветския съюз, елиминирайки всеки, който му се противопоставя или критикува. За целта създава специална полиция и разузнавателна организация, която да гарантира, че никой няма да постави властта му под въпрос.

През февруари 1956 г. в своята Тайната реч За култа на личността и нейните последици, произнесена на закрита сесия на Двадесетия партиен конгрес на Комунистическата партия на Съветския съюз, Хрушчов обвинява Сталин за този култ към личността и неговия режим за "нарушаване на ленинските норми за законност".

Непосредствените наследници на Сталин обаче продължават да следват основните принципи, наложени от него като например политическият монопол на Комунистическата партия, планова икономика и тайна полиция, която е винаги готова да пресече всякакъв опит за различно мнение или критика.

Този модел на управление се налага и в други страни с комунистически режими (Куба и Северна Корея).

Икономика

В Края на 20-те години на 20 век Сталин започва вълна от радикални икономически промени, които успяват да преустроят из основи индустриалния и селскостопанския живот на СССР. Преди тези промени икономиката в Съветския съюз е почти капиталистическа по своя характер – установената от Ленин Нова икономическа политика. Нейната цел е била да възстанови руската икономика на нивата преди войните (Първа световна война и Отечествена война) и да осигури оцеляването на икономическата държава.

По онова време Русия е доста назад в икономическо отношение и изостава от западните държави в много отношения. Според Сталин и неговите приближени Новата икономическа политика не само компрометира комунистическите идеали, но не дава задоволителни икономически резултати или допринася за създаването на предвиденото социалистическо общество. За да се превърне Русия в глобална сила, е било необходимо да се увеличат темповете на индустриализация.

Колективизация

Принудителната колективизация на селското стопанство има за цел да увеличи селскостопанската продукция чрез интегриране на по-малки частни стопанства в мащабни механизирани стопанства, поставяне на селяните под пряк политически контрол и повишаване на ефективността на събирането на данъци.

Колективизацията води до драстични социални промени в мащаби, които не са наблюдавани от времето на премахването на крепостното право през 1861 г. Така селяните са „освободени“ от контрола върху земята и нейната продукция. Почти всичко, включително земя, селскостопанска техника, добитък и резиденции, става собственост на държавата. Това неизбежно води и до драстичен спад в жизнения стандарт на много селяни и предизвика бурна реакция, туширана от Червената армия.

Направени са изчисления, че през първите години на колективизацията промишленото и селскостопанското производство ще се повишат съответно с 200% и 50%. На практика обаче селскостопанската продукция спада. Сталин обвинява селяните за този непредвиден провал, тъй като те се съпротивляват на колективизацията и ги наказва с екзекуция, заточение или затвор в трудовите лагери на ГУЛАГ. Много историци твърдят, че сривът в селското стопанство, причинен от колективизацията, до голяма степен е бил причина за големите гладове, покосили голяма част от населението и почти обезлюдили Украйна.

***

Сталин

Три години след смъртта на Сталин през 1953 г. съветските лидери, водени от Никита Хрушчов, осъдиха култа към Сталин и тероризма, извършен от неговия режим. Те виждаха сталинизма като временно отклонение в съветското социалистическо развитие. Други обаче възприемаха периода като брутална, но необходима и неизбежна фаза на това развитие. За трети сталинизмът представлява разрив с идеалите на революцията.

През 1989 г. съветският историк Рой Медведев изчислява, че около 20 милиона души са загинали в резултат на трудовите лагери, принудителната колективизация, глада и екзекуциите. Други 20 милиона са жертви на затвор, изгнание и принудително преместване.

Виж повече

Рейтинг

5 0
4 1
3 0
2 0
1 0
Дай твоята оценка:

Коментари

Изпрати