Съществуват много документи за фашистките лагери на смъртта и почти няма човек, който да не знае нещо за тях. Много по-малко обаче се знае за комунистическите лагери, най-големите от които са били на територията на бившия Съветски съюз.
Благодарение на писателя Александър Солженицин, който е бил в такъв трудов лагер, светът научава за тях. Романът Архипелаг ГУЛАГ разказва за тези ужасяващи места, които се оказват път към смъртта за милиони хора.
Кой и кога ги създава, кога действат и кой закрива лагерите в Сибир? От кои среди са лагерниците и какво се случва в тези трудови лагери са въпроси, отговорът на които ще създаде цялостна картина на една тъмна част от живота на съветското общество.
Създаване и същност на трудовите концлагери
Трудовите концлагери са съществували в Съветския съюз в един дълъг период от време. Те обхващат официално периода от 1923 година, да 1961 година. В историята са известни като Архипелаг ГУЛАГ, по книгата на Солженицин. Абривиатурата на тези злокобни места идва от съкратеното название на управлението на руските трудови лагери - главно управление на лагерите.
Днес още продължават да се водят спорове колко хора са преминали през тези десетилетия през системата на концлагерите. Няма единно мнение, цифрите варират от 2 милиона до 50 милиона.
Масовото мнение е, че са построени за политически затворници. Всъщност, разглеждането на архивите показва, че това не е съвсем вярно. Лагерниците представляват една много пъстра група от прослойки, като се започне от обикновени криминални престъпници, прегрешили държавни служители или партийни функционери, религиозни активисти, обикновени интелектуалци и учени.
Началото на тази система за принудителна експлоатация на хората може да бъде отнесено още към 1918 година, веднага след болшевишката революция. Ленин издава заповед всички несъгласни с политиката на болшевиките да бъдат изпратени в трудови лагери и да бъдат третирани като врагове на революцията. Още на следващата година след болшевишката революция е създаден първият комунистически лагер Соловки.
Какви са били лагерниците на Соловки?
Соловецкият манастир на Бяло море, който бил богат и внушителен, станал първият пристан за концлагеристи. Управляван е изцяло от тайната полиция и е първата издънка на това, което по-късно се превръща в колония от трудови лагери.
От Соловецкия манастир тази система се простира до Карелия, Казахстан, Сибир и Урал и представлява това, което Солженицин разбира под архипелаг ГУЛАГ.
Цялата създадена система е една катастрофа за съветските хора, съизмерима със страданията на Холокоста. Разликите обаче са значителни.
В нацистките лагери на смъртта целта е била ликвидиране на лагерниците, или поне такава е официалната версия. В съветските целта не е такава. Те са пригодени за трудова дейност. Условията на труд обаче са толкова тежки, че се превръщат в предпоставка за изключително висока смъртност. С принудителния труд на милиони хора са построени едни от най-значителните по мащаб обекти от инфраструктурата на Съветския съюз като Беломорско- Балтийския канал примерно.
В Соловки лагерниците са изключително хора от интелигенцията. Доказателство за това са сведенията, че в този трудов лагер затворниците играят пиеси и списват вестници. Изключителни са поемите, които са публикувани там.
И все пак това е типичен концлагер и го оприличават на вселена на смъртта. Мъченията вземат многобройни жертви, загиналите също са безчет. Терорът от Соловки има своето продължение във всички останали лагери, построени по-късно.
Лагерите в Сибир
Противно на очакванията повечето лагери са разположени в европейската част на Русия и в Украйна, а не в Сибир. За сметка на това лагерите в Сибир са огромни, защото не е имало нужда от ограничения на пространството.
Ужасът се пренася в Сибир с идването на власт на Сталин. По време на ІІ световна война числеността на затворниците намалява значително заради глада и заради изпращането на част от обитателите на фронта.
След войната обаче трудовите лагери отново бързо се запълват. Повечето от работниците идват от системата ГУЛАГ. Става въпрос за граждани, осъдени за политически престъпления, които варират от закъснение за работа до обидни за режима реплики.
Днес на ръба на Полярния кръг се намират останките на Трансполярната магистрала. Известна е и като пътят на смъртта. Отсечката е 1300 километра и е част от план за свързване на Източен и Западен Сибир. Тя остава незавършена, но хиляди работници губят живота си там.
Изграждането на линията започва през 1947 година и за целта там са изпратени от 80 до 120 хиляди затворници. Според други източници те са към 300 хиляди.
Всички работят в брутални условия. През зимата температурата пада до 60 градуса под нулата, а виелиците са жестоки. През лятото комарите и паразитите носят болести, завършващи често със смърт. Конфликтите между лагерниците също стават причина за смъртта на някои от тях. Само най-издръжливите успяват да се опазят в този истински ад на Земята.
Поради лошите условия, липсата на машини и логистика строежът се удължава много, продължава дори след смъртта на Сталин. Никога няма да стане ясно колко хора са загинали в този проект. Смята се, че 1/3 от всички, които са работили там, не са останали живи.
Подобно е било положението във всеки отделен трудов лагер. А колко са били те? Трудно е да се каже със сигурност, защото възгледите на Сталин относно тези лагери е, че те са добър начин за ускоряване на индустриализацията на страната. Принудителният труд се оказва твърде печеливш за държавата и затова ГУЛАГ се разраства толкова много, че става център на икономическото развитие на съветската държава.
Отраслите, в които работят хора от трудовите лагери са златодобивна промишленост, добив на дървесина, строежи на сгради и пътища, фактически всички отрасли на икономиката.
Според свидетелствата на оцелели лагерници, от балтийските републики например са изпратени в лагери 400 хиляди души. Много от тях не оцеляват. Целта освен използването на безплатен труд е ликвидиране на интелектуалния елит. Хиляди лекари, учители, писатели минават през лагерите на ГУЛАГ. Без мислещите хора пропагандата на властта е много по-лесна. Депортирането на хиляди хора е трагедия за всички, които са живели някога в съветските условия.
Краят на лагерите в Сибир
Наследниците на властта след Сталин осъзнават, че системата ГУЛАГ е неефективна икономически, освен това е крайно несправедлива. Затова хората, изпращани на принудителен труд, стават все по-малко. Лагерите обаче не изчезват напълно. Има ги дори до края на 80-те години на миналия век.
Причината за окончателното им затваряне е мястото, което заемат в идеологическия сблъсък по време на Студената война. През 1989 година започва затварянето им.
Още факти за лагерите в Сибир
Най-спорният въпрос около тези лагери е числото на хората, които са били малтретирани там. Руският политик Солоневич, който е бил в такъв лагер, сочи цифра от 5 милиона. Солженицин говори за няколко десетки милиона, а руски публицист, чийто баща загива в такъв лагер, говори за 20 милиона. Цифрите са достатъчно красноречиви и оправдават заглавието на книгата на Солоневич: Русия в концлагер.
Въпросът за смъртността от трудовите лагери също е предмет на спорове и е напълно недоказуема, но е прието, че става въпрос за 20 процента от лагерниците.
Сред хората, преминали през ГУЛАГ, освен Солженицин, се намират и имената на академик Дмитрий Лихачов, на авиоконструктора Сергей Корольов, на конструктора на самолетите ТУ - Андрей Туполев и много други.
Коментари