Когато един човек е отговорен за смъртта на стотици хиляди човешки същества, е справедливо да се очаква, че този сатрап няма да умре спокойно в леглото си от естествена смърт. Както се казва : „Който вади меч, от меч умира“. Статистиката обаче е красноречива – много от най-жестоките диктатори умират от старост или заболявания.
Изследване на живота и смъртта на диктаторите, направено от аналитика Матю Уайт, показва, че близо 60 процента от най-жестоките пълководци и злодеи в човешката история всъщност са изживели своето: "и заживели щастливо“.
Данните от проучването на Уайт показват, че справедливостта рядко възтържествува, но когато това се случи, смъртта на злодеите е мъчителна и най-вече заслужена. Ето някои от най-интересните истории за това, как 5 от най-жестоките и кръвожадни съвременни лидери са „ритнали камбаната“.
Йосиф Висарионович Сталин, СССР (1878-1953)
Точната бройка на жертвите на сталинизма не е известна, но по данни на историците Сталин е отговорен пряко за смъртта на близо 3 милиона души на територията на бившия Съветски съюз. Според историците косвените жертви на сталинизма са между 15 и 20 милиона. Жертвите на режима намират смъртта си или в следствие на пряка екзекуция или в някои от лагерите на смъртта, които са действали на територията на СССР.
От своя страна диктаторът доживява до 75-годишна възраст. В късните часове на 1-и март 1953 година Сталин се оттегля в покоите си след обилна вечеря с политическите си съветници. Когато на сутринта на 2-и март политикът не излиза от стаята си в обичайния час, съветниците и охраната му са обезпокоени. Те обаче са твърде уплашени, за да влязат и да проверят каква е причината за нарушението на рутината.
До късните часове на деня никой не се осмелява да влезе в спалнята на грузинския диктатор. Едва около 11 часа вечерта на 2-и март охраната му се осмелява да влезе в личните му покои. Те откриват Сталин в безпомощно състояние, проснат в локва от собствената му урина.
Диктаторът е получил масивен инсулт. Съдейки по счупения часовник в близост до него, това е станало около 6.30 сутринта на 2-и март. Чудовищният сатрап се мъчи още три дни и на 5-и март издъхва в ръцете на дъщеря си Светлана.
Франциско Франко, Испания (1892-1975)
Испанският диктатор Франциско Франко е начело на Република Испания от 1939 година до смъртта си през 1975 година. Франко е известен с наказателните мерки, които предприема срещу политическите си опоненти. Той цензурира изказванията им, създава политически концентрационни лагери, в които изпраща противниците на политиката си. Франко възстановява смъртното наказание в Испания и го прилага особено често по отношение на противниците си и инакомислещите.
Испанският диктатор доживява до почетната 82-годишна възраст. Когато Франко навлиза в 70-ата си годишнина, здравето му се влошава значително и той се оттегля от активните политически дейности. Диагностициран е с болестта на Паркинсон. На 30-и октомври 1975 година изпада в кома. Угасва тихо в болница двадесет дни по-късно на 82-годишна възраст.
Августо Пиночет, Чили (1915-2006)
Нисичкият чилийски диктатор застава начело на страната си след военен преврат през 1973 година. По време на неговия режим хиляди граждани на Чили са подложени на репресии, гонения, незаконни мъчения. Точната бройка на убитите не е ясна. През 1990 година Пиночет доброволно сдава властта на демократично избрания президент Парицио Азокар.
Въпреки доброволното оттегляне от политическата сцена, организациите за защита на човешките права го преследват до смъртта му. През 1998 година Пиночет е поставен под домашен арест в къщата си във Великобритания. Две години по-късно е върнат в Чили, където отново е под домашен арест, заради влошено здравословно състояние.
Докато го съдят за 36 случая на отвличане, 23 случая на изтезания и едно убийство, Пиночет получава инфаркт. И умира заобиколен от близките си в болнична стая.
Иди Амин, Уганда (1925-2003)
Стотици хиляди жители на бедната африканска страна Уганда умират в рамките на управлението на кървавия диктатор Иди Амин, който застава начело на страната след военен преврат през 1971 година. Амин е свален и изпратен в изгнание през 1979 година. Установява се в Джеда, Саудитска Арабия, където живее до края на живота си в охолство.
Иди Амин изпада в кома, в резултат на бъбречна недостатъчност, през юли 2003 година. Умира в началото на август в ръцете на петата си жена. Според докторите бъбречната недостатъчност е в резултат на свръхтеглото му. По онова време Амин тежи близо 220 килограма. Диктаторът умира на 80-годишна възраст.
Франсоа „Папа Док“ Дювалие, Хаити (1907-1971)
Подобно на някои от останалите диктатори Франсоа „Папа Док“ Дювалие идва на власт след изборна победа. Той е избран за президент на Хаити през 1957 година. Новоизбраният президент веднага започва да консолидира властта и да се отървава от политическите си опоненти. Една част от тях изпраща в изгнание, други са подложени на гонения и мъчения, а някои са директно екзекутирани.
Дювалие, за който се знае, че е практикувал вуду-магии, често позирал с отрязаните глави на жертвите си. Чудовището от Хаити страда от слабо сърце и редица сърдечни проблеми. През 1959 година инфаркт почти го убива, но той оцелява. Смъртта му настъпва чак през 1971 година, в следствие на хроничен диабет и сърдечни проблеми.
Коментари