Солженицин, Александър Исаевич е руски писател, драматург и дисидент, благодарение на чието творчество светът научава за съветските лагери за принудителен труд ГУЛАГ.
Така сухо представен, е трудно да се разбере ролята на този забележителен писател не толкова и не само за литературата, колкото за пробуждането на хората и проглеждането им за едно явление, което удивлява и поразява света - терорът над милиони хора в Съветския съюз, защото са инакомислещи или просто защото са интелигенти, тоест трудно податливи на манипулации.
Нобеловата награда за литература е само незначително признание за смелостта на Солженицин да се противопостави на мощната съветска власт, преди тя да го прокуди от родината му. И тъй като това е литературна награда, тя е заради влиянието на словото на Солженицин върху цялата европейска политика. А то е неизмеримо и многопосочно.
Кой е човекът, който разтърси света в такъв напрегнат момент като Студената война? Биографията на Солженицин не е необичайна за историческия период, в който живее. Тя е неотделима от историята на Русия по времето, наричано сталинизъм.
Кратки биографични данни за Александър Солженицин
Животът на Солженицин би трябвало да се пише като житие заради всички страдания, пред които преминава, съхранявайки духа си.
Роден е година след болшевишката революция, на 11 декември 1918 година в курортния град Кисловодск в Русия.
Младежките му години не се отличават от тези на хиляди други руски младежи. Учи математика и физика в университета в Ростов на Дон. Завършва преди да започне ІІ световна война и участва в нея като червеноармеец.
Издига се до чин капитан, но през 1945 година е арестуван заради критики към Сталиновата политика в писма до свой бивш съученик. Без присъда остава в затвора 8 години до 1952 година. Прекарва времето в затвора Шарашка, където затварят интелигенти и хора на науката. Описва преживяванията си там в романа В първия кръг.
Изпратен е и в лагери за тежък принудителен труд в системата ГУЛАГ. На тези времена Солженицин посвещава най-известните си творби Един ден от живота на Иван Денисович и Архипелаг ГУЛАГ.
През 1952 година писателят се разболява от рак, но успява да се излекува след 2 години в болницата в Ташкент. На това си премеждие посвещава повестта Раково отделение.
При управлението на Никита Хрушчов желязната хватка на властта се отпуска и през 1962 година разказът Един ден от живота на Иван Денисович е публикуван в Съветския съюз. Писателят е реабилитиран и се завръща в Централна Русия, установявайки се в град Рязан. Започва работа като учител по математика и физика и работи над своите книги.
Четири години по-късно спират публикациите на каквито и да е негови творби. Хората си ги прехвърлят от ръка на ръка. Съществуващата система самиздат го прави познато име, а повечето произведения, видели бял свят по този начин, са почти апокрифни.
Солженицин пише отворено писмо до ІV конгрес на съветските писатели, в което настоява да се премахне цензурата, да се реабилитират писатели и творбите им. Включва и искане да му върнат личния архив, иззет от КГБ през 1965 година.
Това действие предизвиква сериозен конфликт с мощната и репресивна съветска власт. Няколко години по-късно в чужбина са издадени негови творби - В първия кръг и Раково отделение, а през 1970 година писателят е удостоен с Нобелова награда за литература. Това засилва конфликта и 4 години по-късно Солженицин е лишен от руско гражданство и изгонен от родината си.
Писателят заминава за Швейцария и отсяда в Цюрих, а 2 години по-късно се премества в САЩ, щата Върмонт.
След промените в Русия през 1990 година на Солженицин е върнато руското гражданство, а след 4 години той се завръща в Русия. Независимо че в Америка се отнасят с уважение към личния му живот, писателят винаги е мечтал да се завърне у дома и не пропуска тази възможност.
Три години по-късно Солженицин става член на Руската академия на науките и сам създава своя литературна награда.
Александър Солженицин умира в Москва през 2008 година, малко преди да навърши 90 години.
Литературна и политическа стойност на творчеството на Солженицин
Всеки читател има свой собствен Солженицин. За някои е кумир, за други литературна звезда, за трети дисидент от голяма мащаб. Някои го смятат почти за Бог.
Всеки голям творец създава около себе си цели светове и читателят намира в тях това, което търси чрез творчеството му. Солженицин е живо потвърждение на тази истина.
Литературният му дебют Един ден от живота на Иван Денисович е литературна и политическа сензация с появата си. Не е случайно, за първи път авторът дръзва да говори открито за лагерите в страната на работниците и селяните, за съдбата на обикновените хора в тези зловещи места.
Темата за лагерите е прекалено болна за самия писател и следващите му произведения Раково отделение и В първия кръг отново са посветени на нея. Излизайки на Запад, те носят слава и Нобелова награда на автора си.
Най-силната му творба несъмнено е документалният епос Архипелаг ГУЛАГ. Първата част излиза във Франция през 1973 година. Това силно документално произведение буквално разтърсва света с нарисуваната мащабна картина на сталинските репресии и терора над хората в съветска Русия.
Архипелаг ГУЛАГ въздейства толкова силно на читателите, че някои леви политици и интелектуалци на Запад преосмислят отношението си към Съветския съюз и неговите ръководители. Всеобщото признание и в родината на Солженицин е, че той е нанесъл огромна вреда на имиджа на целия строй. Заклеймяването му не закъснява както у родината му, така и във всички държави от блока.
Солженицин печели такава огромна популярност, че ново заточване или ликвидиране вече е невъзможно, затова е прогонен.
В САЩ Солженицин пише многотомното си произведение Червеното колело. Това е историческа книга, в която авторът се връща в миналото на Русия и там търси причините за всички нейни беди.
При завръщането си в Русия пише добре познатия си манифест Как да устроим Русия. Идеите му са утопични, защото иска нов път, различен както от комунистическата диктатура, така и от нравствения упадък на Запада. Този бленуван път, единствен само за родината му, на самоорганизация на живота и труда в Русия е неприложим в съвременния живот.
Въпреки многото почести и признанието, което получава в родината си на края на живота си, Солженицин остава неразбран като мислител. И главно неудобен, защото издига истината над всичко и я защитава с перото на непоколебимия полемист, облегнат на силата на таланта си. Това никога не може да бъде удобно за властимащите.
Още няколко факта от творчеството на Солженицин
Солженицин е автор на един интересен разказ Матрьонината къща. В него намира отражение идеологията на почвеничеството. Това е виждане, което е както против съветската власт, така и срещу западните ценности. Солженицин явно мечтае за едно идеално общество. Той иска един руски свят, нов свят, съграден върху най-доброто от народопсихологията на руския народ.
Солженицин е блестящ писател документалист, но философските му виждания са твърде наивни. Той смята, че човечеството може да се излекува от бедите, ако се върне към нравствен живот. Това го сближава с президента Путин, който споделя същата идея за отдалечаване на Русия от западния модел на развитие.
Коментари