Когато се говори за най-лошата година в историята обикновено хората си мислят за година на световна пандемия, или за годините на двете световните войни, но всъщност като най-лоша година се определя 536 година.
Причината е, че събитията, белязали тази година, предопределят развитието на човечеството за следващите хиляда години, слагайки началото на период, наречен тъмните векове.
Какво се случва през 536 година?
Обикновено представата за 1918 година се свързва с последната година на Първата световна война, когато испанският грип убива милиони хора по света.
Представата за 1944 година се с8вързва с Втората световна война, която завещава на човечеството невиждани разрушения, засягащи почти цяла Европа, а войната обхваща на практика целия свят.
Ако се върнем по-назад в историята, в 1349 година, я свързваме с Черната смърт, обезлюдила цели градове.
И все пак 536 година остава като година със собствена категория според историка от Харвард Майкъл Маккормик.
За да бъде 536 година толкова емблематична във всички лоши класации, началото на бедствията бива поставено от вулканично изригване. Все още не е определено къде се е случило. Предполага се, че Исландия е центърът, но със сигурност се знае, че е било факт. Има останали следи от ледници в Гренландия и Швейцария, както и такива по дървета в планината Алтай.
Пепелта, която вулканът е изхвърлил през тази най-лоша за света година, закривала слънцето в продължение на 18 месеца и това се случвало над Европа, Близкия изток и голяма част от Азия.
В древните хроники са останали свидетелства за този катаклизъм. Историкът Прокопий, че Слънцето греело над земята, но без ярка светлина и в продължение на цяла година светлината му била като от Луната.
Римският политик Касиодор опасва твърде неприятна картина, където Слънцето имало синкав цвят, Луната изглеждала без блясък, а сезоните се можели да се различат един от друг.
Хората не можели да видят сянката си дори на обяд и това не било необяснимо. Годината дала началото на най-студеното десетилетие за около 2300 години, което довело до масов глад. В Ирландия хляб не бил произвеждат от 536 до 539 година.
Дори блестяща цивилизация като византийската, попаднала в кризата. Тя била последвана от чумна епидемия, останала в историята като Юстиниянова чума по името на управляващия император. Обяснението било просто - масовият глад и липсата на светлина довели до спадане на имунитета на огромни групи от хора и това позволило на чумната бактерия да се разпространява по-късно много по-лесно.
Пандемията започнала през 541 година и унищожила демографския прираст на световното население. Предполага се, че страшната болест отнела живота на 25 милиона човека в Европа, а в световен мащаб смъртта отнесла между 50 и 100 милиона души.
Има доказателства, че климатични феномени са се случвали и в Южна Америка през този период, но те не могат да бъдат обяснени с изригването на вулкана.
Не се знае колко точно са хората загинали от глад поради извънредно ниските земеделски добиви. Гладът и чумната епидемия изпратили Европа в така наречените тъмни векове, продължили до 16-ти век.
