През Средновековието и до края на 19 век разводът бил забранен. Смятал се за небогоугодно дело и затова, когато съпрузите искали да се разделят с жените си, ги продавали на публичен търг срещу символична цена.
Достатъчно е да си спомним романа Ана Каренина на Лев Толстой, за да разберем, че преди няколко века пропукалите се взаимоотношения не са приключвали с развод. И дори жената да напусне съпруга си, пренебрегвайки църковните закони, репутацията ѝ в обществото се сривала.
Всичко се дължало на т.нар. Закон за брака, с който църквата казвала, че жените са подчинени на своите мъже и веднъж дадат ли си обет за вярност, нямат право да се разведат.
Англичаните обаче открили начин да пренебрегнат този закон. Мъжът, който искал да се освободи от съпругата си, връзвал каишка около шията ѝ и организирал публичен търг, на който я продавал.
Жената ставала собственост на този, който предложи на най-високата цена. Покупко-продажбата имала регламентирана форма, така че жената не можела да избяга в първия удобен момент. Формално тя имала купувач, от който не може да се измъкне.
Вестниците подробно отразявали тези събития. Една от първите записани продажби на съпруги е през 1733 година, когато Самуел Уайнтхаус продал съпругата си Мери Уайнтхаус за една лира на Томас Грифитс.
Най-често наддаването започвало от едно пени и се стигало до 5-6 шилинга. Заради шанса да си купят съпруга на промоция се стигало до къвави разправии между по-бедните фермери.
В някои случаи продажбата е била в полза на жената, тъй като любовникът ѝ можел да я купи на символична цена от съпруга ѝ.
Тази практика била много популярна между 1780 и 1850 година. Тогава са регистрирани около 300 официални потвърждения за подобен търг. Последната публична продажба на съпруга е през 1913 година, след което тази практика е забранена.
