Сталин е безспорно един от най-разпознаваемите диктатори в световен мащаб и един от най-безсърдечните (ако можем да кажем, че има сърдечни диктатори).
През 1879 г. в Грузия в бедното семейство на майка-миячка и баща-обущар се ражда Йосиф Висарионович Джугашвили, който днес всички познаваме като Сталин. В детските си години поради заболяване от дребна шарка той остава с белези по лицето и проблем с лявата ръка, заради което съучениците му го тормозят и му се подиграват.
Изпратен от майка си да се учи за свещеник, той попада на писанията на Карл Маркс и се увлича по социализма, като дори се присъединява към една местна група социалисти. Прекарва много време в подготовка, а по-късно и в участие в Революцията. Организира множество стачки и протести и с дейността си става известен на тайната полиция.
Принуден да премине в нелегалност, той се присъединява към Болшевиките, където и за първи път среща Ленин. Поради безскрупулната си природа и множеството революционни "подвизи" той е арестуван през 1910 г. и изпратен на заточение в Сибир. Там прекарва няколко години, преди да се присъедини към Руската революция, и се бие, а после помага на Ленин да започне изграждането на новата комунистическа Русия.
Смъртта на Ленин е всъщност и началото на най-безскрупулните действия от страна на Сталин, които го превръщат в един от най-безсърдечните диктатори в историята.
За да се укрепи във властта, Сталин първо отстранява всички привърженици на Ленин, които са с по-меки от неговите убеждения. Първият е Троцки, който е смятан за естествен наследник на Ленин. Първоначално е изпратен в изгнание, а по-късно, в Южна Америка, където успява да избяга, и убит. Смята се, че това е по заповед на Сталин. Сталин успява да завземе властта, тъй като останалите ръководители са го смятали за посредствен и дори лесно управляем. Той обаче постепенно си завсема властта, отстранявайки всички по пътя си.
В края на 20-те години Сталин заповядва започването на масова индустриализация, за да се настигне Запада и да се прокара социалистическите идеи, а оттам и комунистическата революция. Невъзможните цели, които поставя, водят до заточението и смъртта на много хора, които не успяват да се справят с тях.
Колективизацията, която налага отново със сила е причината за гладната смърт на милиони хора, най-вече в Украйна. Смята се, че около 5 милиона души са умрели от глад. Милиони а и затворените или екзекутирани фермери, които са отказали да участват в колективизацията.
Върхът на терора обаче е може би периодът веднага след смъртта на втората му съпруга- Надежда. Това са годините на Голямата чистка, когато Сталин изпраща в изгнание или екзекутира голяма част от съветския военен и политически елит. Над 3 милиона души са изпратени в лагерите в Сибир, включително и съпругата на най-близкия му съратник Молотов. Близо 750 000 са убитите.
Причините за неговата безскрупулност и безсърдечност са много и могат да се обяснят както с детството му, така и с характера му може би. Това, което обаче го води, е неговата параноя и страхът му да не бъде предаден от най-близките си. Точно поради тази причина и периодично прави чистки, а тайната полиция налага комунизма и сталинизма насилствено върху хората.
Независимо от всичко, казано по-горе, и от очевидните факти, които го сочат като диктатор, Сталин, благодарение на характера си и на способността си да държи хората си в страх, успява не просто да обърне Втората световна война, но и да спомогне за победата на Съюзническите сили в нея.
Външна политика на Сталин и Втората световна война
През лятото на 1939 година Сталин подписва споразумение с Адолф Хитлер, включващо подялба на Полша и разграничаване на сферите на влияние в Източна Европа. През есента на същата година немската и съветската армии завземат Полша и слагат край на независимата държава.
През зимата Сталин осъществява агресия във Финландия, но Червената армия се представя много слабо, което става повод за разработването на плана Барбароса за нападение на Хитлер над СССР. Сталин прави груба грешка, пренебрегвайки всички предупреждения за готвената офанзива. Това обаче се оказва напълно невярно и нападението на Германия над СССР се превръща в най-голямата военна операция в човешката история, която взема многочислени жертви и подлага както руснаците, така и немцките на ужасни условия.
Операцията на Хитлер се проваля, а руската издръжливост и ресурси се оказват много по-силни от очакваното.
Смъртта на Сталин
Сталин умира в своята официална резиденция, където живее в следвоенния период. На 1 март 1953 година пазач го намира паднал, а пристигналият на следващия ден лекар установява парализа на дясната половина на тялото. На 5 март диктаторът умира, а медицинският доклад сочи, че причината е мозъчен кръвоизлив.
Според резултатите от аутопсията Сталин няколко пъти е получавал исхемичен инсулт, за който се предполага, че е причинил когнитивни нарушения и прогресиращо психично заболяване.
Тялото на диктатора е балсамирано и поставено в музея на Ленин. През 1961 година конгрес на Партията решава, че Сталин е извършил сериозни нарушения и ковчегът му не може да стои повече там, поради което е изваден и погребан в гробница, намираща се близо до стената на Кремъл.
