Каква сила е червената армия и на кого принадлежи? Отговорът на този въпрос е известен на почти всеки съвременен човек.
Голяма част от младото поколение, родено след разпадането на социалистическия блок смесват понятията червена армия и съветска армия. Всъщност грешка няма, те са едно и също нещо. Понятието съветска армия просто заменя по-старото - червена армия, но става въпрос за едно и също военно формирование.
Червената армия е болшевишка армия, създадена, за да замени старата царска армия на Руската империя след революцията от 1917 година. Кое налага тази смяна, в какво се изразява и какви процеси я съпътстват? За всички, които се интересуват от историята на съветската военна система този въпрос ще предизвика любопитство.
Създаване на Червената армия
Работническо-селската червена армия е създадена на 28 януари 1918 година с декрет за нейната организация. Като причина за тази нова армия в декрета се посочва, че старата царска армия е неадекватна и за нуждите на новата власт е необходима нова армия, която да бъде опора на установилата се съветска власт. На нея се разчита да изнесе на раменете си революциите на територията на цяла Европа.
Създава се нов устав, който гласи, че в армията трябва да влязат най-доверените членове от трудещите се. Всеки гражданин на Русия, готов да даде живота си за опазване постигнатото от Октомврийската революция можел да се запише в червената армия. Необходими били препоръки от двама доверени човека или някой партиен член.
Първите стъпки при създаване на тази военна машина са съпътствани от недоверие и подозрителност. Има обаче и социална част, която включва месечно заплащане, издръжка на войника от държавата, финансова помощ за пострадали или болни семейства на войници.
Командването на червената армия се осъществява от Съвета на Народните комисари, който е върховен команден орган. Непосредствените заповеди са издавани от Комисариата па военните дела. Определен е и върховен главнокомандващ на армията. Това е Николай Криленко.
Скоро след създаването си Червената армия влиза в конфликт с Белите генерали. Първите резултати са истинска катастрофа на червеноармейците. Белогвардейците имат опитни и добре въоръжени войници нямали проблеми срещу лошо обучена и още по-лошо екипираната Червена армия.
Причините за тези незадоволителни резултати се дължали на факта, че бойците били набирани доброволно, без да е нужна подготовка, а само вярност на болшевишките идеи. Офицерите също били набирани на демократичен принцип от самите войници. Липсата на военни чинове не налагала подчинение на висшестоящите заповеди. Всичко това става причина за всички начинания на армията. Затова се оказва наложително да се намери човек, който да направи истинска армия от новосъздадената военна група.
През март 1918 година подходящият човек се явява в лицето на Лев Троцки. Той е назначен за Комисар на Военните дела и му е дадена свободата да реализира вижданията си. Задачата по изграждането на боеспособна армия изглежда труда, но Троцки успява да намери верния път към решаването на проблемите.
Първата стъпка, която предприема, е реформа в наборната система. Вместо доброволното записване в редовете на армията е въведена военната повинност. Тя обхваща всички мъже от 18 до 40 години. Това довело до бързо трикратно увеличаване на числеността на армията и още през есента на 1818 година тя вече достигнала 1 милион човека. Все още обаче бойците отстъпвали на белогвардейците по пунктове като въоръжение и боен опит, но превъзходството в численост изиграло ролята си и червената армия преминала в контранастъпление.
Следващата стъпка, която Троцки предприема, е сливане на армия и партийно ръководство. То се осъществява с помощта на наказателните роти на Чекистите и създаване на длъжност комисар.
Чекистите играели роля като военната полиция. Те хващали дезертьорите, връщали отстъпващите части отново на бойното поле, преследвали шпионите. Използвали ефикасен репресивен метод - екзекутирали всеки десети човек в строя. Друг метод е взимането на заложници от семействата или съселяните на войниците.
Комисарят представлявал на практика политическо лице, прикрепено към висшите рангове на офицерите. Той следял за спазване на заповедите на Партията, имал и доста пълномощия като отмяна на някои заповеди или издаване на нова заповед, наложена от обстоятелствата. Освен това комисарят лично одобрявал всяка заповед на офицерите, преди да бъде приложена на практика.
На Троцки се дължи и създаването на Главното разузнаване (ГРУ). Тази система бележи бързо развитие. Доброто разузнаване става основна причина за успехите на червеноармейците.
Личността на самия Троцки играе много положителна роля. Той е енергичен и неуморим работник на военното поле и става символ за цялата армия. Сам обикаля по фронтовете, изнася речи, заема се веднага с административните проблеми и всичко това го прави двигател на военната болшевишка машина. Троцки се оказва и най-големия опонент на Сталин за наследяване на Ленин начело на болшевишката държава. Неоценима е заслугата на неговия помощник - маршал Тухачевски, на когото Троцки имал голямо доверие като на талантлив пълководец.
Основни събития с участието на Червената армия
Полско-съветска война - този период от дейността на Червената армия е катастрофален за нея, тъй като търпи поражение от поляците при Варшава, което слага край на самата война.
Китайско-съветска война - в тази война, водена от Китай заради конфликта от 1929 година Червената армия успява да постигне военните си цели и въвежда режим в автономния район Синдзян, който е просъветски.
Зимната война с Финландия - тази война започва след офанзива на Червената армия, която цели завладяването на Финландия. Въпреки че превъзхождат финландците по численост и въоръжение, червеноармейците отстъпват по бойни умения и затова търпят поражение, както и загуби. Конфликтът завършва с мирен договор, при който Финландия отстъпва част от територията и активите си Съветския съюз, но запазва независимост и подобрява своята репутация, докато противникът им губи много по отношение на престиж и международно положение.
Великата отечествена война - това е най-голямото изпитание на Червената армия. В началото на войната, при нахлуването на нацистка Германия зле подготвената и недобре въоръжена армия трудно защитава територията си. Това налага взимането на крайни решения като заповедта на Сталин за самоубийство на всеки войник или офицер червеноармеец, вместо плен при враговете. Всички съветски военнопленници са третирани като врагове и изпращани в наказателни лагери.
Трудно е да се установи точната бройка на загубите в жива сила, които понася Червената армия. Официално се говори за около 8 милиона жертви, но други дават цифрата от 11 милиона мъже, загинали по фронтовете. Днес се приема, че руският народ е дал 20 милиона жертви в тази война.
Червената армия по-късно е преименувана в Съветска армия и става гарант за сигурността на държавата. Руската армия е неин наследник днес.
Коментари