В една беседка стоели две жени и си говорели нещо. Отдалеч ги видял мъж, който бил изпечен мошеник, и си казал:
- Тези двете красавици сигурно пак обсъждат как да измъкнат парите на някой мъж. Жените са големи измамници!
След мошеника по същия път минал работохолик, който се бил запътил към службата си. Мислел да прекара целия ден там. Щом видял жените, той рекъл:
- Писна ми от мързеливи жени! Мъжете им се скапват от работа от сутрин до вечер, а те бездействат по цял ден и си бъбрят с приятелки.
След работохолика по същия път минала жена, която имала сестра. Щом видяла двете дами, тя си казала:
- Като ги гледам двете сестри как си говорят, се сещам, че отдавна на не съм звъняла на семейството си. Хубаво е, че поне те намират време една за друга.
Притчата за човешките възгледи разкрива, че светът не е нито лош, нито добър.
Той всъщност е едно голямо огледало на нашите собствени възгледи. Ако в главата ни има само лоши мисли, ние виждаме винаги лошото. Ако сме с позитивна нагласа, виждаме доброто. Човек вижда толкова, колкото знае и може.
