Хората еволюционно са много близки до други примати, като имат деветдесет и седем процента сходство в ДНК-то. Маймуните практикуват наистина човекоподобно поведение.
Проява на това поведението е умението да казват „не”. Когато шимпанзетата видят, че малките им си играят с храната, вместо да я ядат, те им забраняват да го правят.
Същото се случва понякога и ако майката реши, че детето й не трябва да отиде на определен клон. При шимпанзетата и маймуните бонобо поклащането на главата е определено показване, че нещо не трябва да се прави.
Според специалистите това може да е старият като света жест на отрицание с поклащане на главата. Понякога маймуните използват този жест, за да предупредят малките си какво не трябва да правят, без другите маймуни да го забележат.
Когато маймуните искат храна, те протягат отворената си длан по начина, по който го правят просяците на улицата. Те имат и агресивни жестове, прегръщат се и се докосват, както го правят хората.
Шимпанзетата и маймуните бонобо лесно имитират жестовете на хората, които те правят с ръце и крака, имитацията на мимиката на лицето им е по-трудна.
Това предполага появата на езика на жестовете дълго преди езиковото общуване. Когато маймуните мандрили не искат да бъдат обезпокоявани, те затварят очите си с ръце.
Според специалистите този жест е свидетелство за социалната култура на тези примати. За маймуните също така е характерен силният смях. Той наподобява звуците, които издава човек, когато го гъделичкат.
Смехът на маймуните е с по-нисък тембър, но изразът на лицата им и движенията, които съпровождат тези звуци, са толкова близки и познати, че приличат на човешки.
Както и хората, маймуните могат да разпознават лица. Точно като хората, те се поддават на изкушението да ядат нездравословна храна, за да избегнат стреса.
