Древна Гърция е родината на едни от най-големите мислители и учени, философи и гении на античността. Всеки от тях е оставил свое безценно наследство от научни открития, философски идеи, математически формули, исторически съчинения, върху които е построена съвременната наука. Само един от тях обаче е наречен Баща на науката. Това високо признание е за Аристотел, ученик на Платон и учител на Александър Македонски.
Ученик на велик човек и учител на също толкова велика личност, с утвърдено място в историята. Почти няма област на знанието, до която Аристотел да не се е докоснал и да не е оставил своя следа. В анатомията, астрономията, географията, физиката, философията, естетиката, политиката, реториката, литературата, поезията, навсякъде блестящият ум на Аристотел е намерил място за изява със свои възгледи, съчинения, творби, които продължават да бъдат образец за невъобразими човешки възможности на ума.
Но кой е Аристотел и какво знаем за него днес?
Животът на Аристотел
Животът на един от най-известните представители на древна Гърция е изпъстрен с неясни моменти и недоказани твърдения, както е било обичайно, когато става въпрос за ранните години на известни личности в античността.
Все пак още името му приковава човешкото внимание. Аристотел се тълкува като най-добра цел, а едва ли има по-добро определение за живота и дейността на човека, станал познат на света с това име. Носителят на името е превърнал знанието в най-добра цел на целия си живот.
Данните за Аристотел казват, че той е роден в град Стагира, древна Елада, на Халкидики. Син е на Никомах, който е бил лекар на един от македонските царе - Аминта ІІІ. Майка му, чието име е Фестия, също е дъщеря на лекар. Има брат и сестра с едно и също име - Аримнест и Аримнеста.
Предположенията за ранното детство на Аристотел са, че то преминава в двореца на царя на Македония заедно с родителите му. Баща му умира, докато е още малък и в традициите на древна Елада негов настойник става мъж от семейството. Това е съпругът на сестра му, чието име е Проксен. Първоначално Аристотел учи при своя настойник. 18-годишен той се премества в Атина, където е академията на Платон. Там остава двадесет години. Все още се спори дали възгледите на Аристотел представляват развитие на тези на учителя му Платон или са напълно самостоятелни и несъвместими с Платоновите идеи.
Около 347 година преди Христа Аристотел се премества при своя приятел от ученическите години Хермий, който е тиран на град Атарней в Мала Азия. Тук се жени за девойка на име Пития, която е родственица на Хермий и му се ражда дъщеря, на която също дава име Пития.
Четири години след пристигането му в Мала Азия, тиранът на града умира, Аристотел напуска Атарней и се установява в двореца на Филип ІІ Македонски, където става учител на бъдещия Александър Велики. Ученици на Аристотел са и други синове на местни аристократи, включително и още двама бъдещи владетели. Не е ясно какви са били точно отношенията на учителя и ученика. Според едни твърдения Александър е бил силно повлиян от своя учител, а според други те са били напълно различни като възраст, характери и възгледи и няма как да се търсят близки отношения между тях.
Известно е, че през 335 година Аристотел се завръща в Атина, където създава своя школа, известна с името Ликейска школа. В нея преподава 12 години. Съпругата му Пития умира и Аристотел се жени за бившата робиня на жена си, от която има син, който също е философ.
По време на своя 12-годишен престой в Атина Аристотел пише повечето от своите съчинения, трактати, диалози, от които са останали отделни части. Цялостно запазените му трудове са основно трактатите му: Физика, Метафизика, Поетика, За душата и други. Работи във всички области на познанието, пише за политика, етика, литература, образование. Аристотел покрива най-пълно представата за енциклопедист, човек, който има знания за всичко.
Когато Александър Македонски умира през 323 година преди новата ера, се създават антимакедонски настроения в Атина и Аристотел е засегнат от тях. Затова през следващата година се премества в имението на майка си на остров Евбея. Същата година умира там на 62 години. В завещанието си настоява да бъде погребан до съпругата си, а за изпълнител на волята си определя един от учениците си. Неговата школа продължава да съществува, ръководена от неговия приятел и ученик Теофраст.
Възгледите и идеите на Аристотел
Вижданията и трудовете на Аристотел обхващат всички клонове на науката. Макар че в някои от тях има грешки, родени от смели изводи без достатъчно доказателства, всичко, което по-късно се пише в коя да е област на знанието, има за основа създаденото от Аристотел. На Аристотел принадлежи откритието на дедуктивния метод, който е ядрото на логиката.
Най-дълго време в работата си той посвещава на природните науки. Има свои оригинални проучвания и наблюдения в ботаниката, зоологията, физиката, химията. Класифицира доста растителни видове, които наблюдава и събира не само лично, но и с помощта на учениците си. Прави първата класификация на видовете в науката зоология.
Аристотел е човекът, който добавя към четирите основни елемента на съществуването - земя, въздух, вода и огън още един, пети елемент - етер. Това е божествена субстанция, в която пребивават небесните тела.
Изследва оптиката, светлината и разсъждава върху въпросите за движението.
Интересите му в областта на политиката стават причина за създаването на трудове за структурата и управлението на държавата.
Аристотел се интересува и от духовни въпроси. Той различава три вида души: вегетативна (на растенията), чувствителна (на животните) и рационална (на човека).
Интерес от наша гледна точка представлява възгледът му относно паметта. Аристотел смята, че споменът е нещо като снимка, отдалечава се физически от мозъка и се отмива с времето от специална течност. Според него глупавите хора имат по-добра памет, тъй като при тях течността не отмива бързо спомените. Това пречи на мисленето им и ги прави глупави.
Аристотел поддържа твърдението, че Слънцето е с по-големи размери от Земята, а звездите са на по-далечно разстояние от Земята, отколкото от Слънцето и затова то осветява всички небесни тела и Земята не засенчва никое от тях.
Някои негови научни разбирания и идеи имат недостатъци, които се дължат на липсата на много открития, направени по-късно. Въпреки това Аристотел има голям принос за напредъка в много науки, поставя основите на много от тях. Неговата научна и мисловна дейност е фундамент, върху който се гради знанието през следващите хилядолетия.
Наследството на Аристотел
Ученикът на Аристотел и негова последовател в работата му - Теофраст, запазва оригиналните съчинения на своя учител. След него те остават на произвола на съдбата, потъват в забрава и така остават недостъпни за широката публика през следващите триста години. Но интересът към мислителя не спада и затова се появяват различни писания, имитиращи трудовете на учителя.
В началните векове на новата ера трудовете на великия мислител са издирени и биват издадени в Рим. Те стават отново достояние на човечеството.
През VІ век Римската империя търпи упадък. По това време част от наследството на Аристотел бива преведено на латински. Чак шест века по-късно се правят преводи на още текстове, като за основа се ползват и преводи на арабски. Ренесансът проявява интерес към великия мислител и тогава излизат негови съчинения на различни езици.
Съществуват и много фалшификати на творбите на древногръцкия философ, които се дължат на огромния авторитет, който предизвиква името му. Тези фалшификати затрудняват работата по събиране на оригиналните трудове на Аристотел.
Известни цитати от Аристотел
Гениалния ученик на Платон е оставил на поколенията много свои мисли и цитати, които и днес ни учат на мъдрост и човечност. Това са прозрения за същността на щастието, за приятелството, за мъдростта и знанието, за надеждата, която движи живота ни. Тези крилати мисли ни доближават до живия човек Аристотел, събрал мъдростта на цялата епоха, в която живее. Затова можем да му се доверим за оптимистичното прозрение, че щастието зависи от нас самите.
