Когато става въпрос за старогръцките писатели историци, най-често се сещаме за Херодот, наричан бащата на историята. Другите известни имена са на Тукидид и Ксенофонт. Последният е бил всъщност човек, отдаден на военната кариера. Кое е направило от професионалния войник писател историк, станал известен на съвременниците и потомците именно с писателската си дарба, а не с военни подвизи?
Без съмнение личната съдба на Ксенофонт има пръст в неговото писателско дело. Какво знаем за живота на писателя?
Това, което е останало като биографични данни, не е много, научаваме го основно от най-важната му творба Анабазис. Не и известна годината на раждането му, но около 400 година преди новата ера, Ксенофонт още не е бил навършил 30 години. Може би е роден някъде към 428 година преди Христа. От трудовете му научаваме и името на баща му, Грил, вероятно заможен атинянин, защото Ксенофонт се е обучавал при Сократ и други известни философи за времето си, а това е било скъпо образование.
Както повечето знатни младежи той постъпва на военна служба. Бил е в гръцката наемна войска и участва в похода на Кир Млади срещу брат му Артаксеркс, който е законният наследник на трона на Персия. Кир е разбит и гръцките наемници се оттеглят. Недоволството сред войската към предводителя им-спартанец нараства и военачалник става Ксенофонт. Той прави опити да основе колония в Витиния и Понта, но не успява. Наемниците се разпиляват и само с 6 хиляди от тях Ксенофонт прави нов опит да основе колония, този път в Херсонес.
В търсене на убежище той попада при тракийския цар Севт, където отново се проваля опитът му да има своя колония. Затова Ксенофонт минава на служба при спартанците заедно с 6 хиляди свои войници и воюва на страната на Спарта срещу Атина.
Спартанците му подаряват имение в Скилунд, близо до Олимпия и той се установява там. В имението си започва своята работа като писател. След по-малко от 20 години обаче е принуден да напусне имението, тъй като спартанците губят заграбените земи на Елпида, където е неговото имение. Ксенофонт се установява в Коринт, където умира. Смята се, че е доживял до към 80-годишна възраст.
Съчиненията си писателят създава по време на щастливото си пребиваване в Скилунт и спокойните старчески години в Коринт. Анабазис и Гръцка история са двете му съчинения, които му отреждат място сред най-значителните историци на древна Гърция. Те са ценни не само като исторически извори, но и със своя свеж език, отличен стил и смело писателско новаторство. Определят ги като публицистични творби, дори като памфлети. Авторът им често е смятан за новатор - едновременно е историк, автор на художествена литература и политически писател.
Шедьовърът на Ксенофонт - Анабазис, в превод означава поход. Представлява историческа монография, която има ясно изразен автобиографичен характер. Авторът е участник в събитията, които описва. Творбата е писана под псевдоним, за да се придаде историческа обективност на повествованието. Разказът за преживяното в похода на Кир от гръцките наемници е ценен избор за психологията на войника, който се сблъсква с други култури и начин на живот, а това му дава възможност да оцени достойнствата на живота в родината си.
Гръцка история разказва за събитията около времето на Пелопонеската война и е замислена като продължение на историята на Тукидид. Ксенофонт поставя в центъра на събитията човешката личност и добавя нещо ново в писателския стил - предаването на личните разсъждения насаме със себе си. Той смята, че силните личности определят хода на събитията.
Влиянието на Ксенофонт в античността е огромно. Най-вече с езика, на който пише, а той не е чист атически диалект. Като историк е забележителен с това, че творбите му са изцяло съхранени и няма липсващи периоди, за които да се търсят други извори.
Ксенофонт е ценен автор и за нашата история. Той описва политическите и културни особености в земите ни на границата между пети и четвърти век преди Христа при управлението на Севт и историческата наука често се позовава на Ксенофонт, когато търси проверка на факти от историята ни.
