В следните редове ще ви запознаем с притчата за непоисканото добро, чийто автор е талантливата Гергана Бонева.
Ще се опитаме да ви накараме да помислите добре, преди вие самите да поискате да вършите добри дела, без някой да ви е помолил за това. Дали в действителност го правите за другите с цел да им помогнете, или напротив, вършите добро, за да успокоите собствената си съвест.
Какви биха могли да са последствията от едно непоискано от вас добро?
Живял някога млад мъж на име Камен, който с много упорство и труд успял да натрупа богатство. Докато всичките му приятели се забавлявали, както подобава на възрастта им, той обработвал земята си, лишавайки се от всякакви удоволствия и веселби. Трудът му дал своите плодове и Камен събрал достатъчно пари, за да си купи къща, която превърнал в стилно ранчо, сякаш излязло от някой американски филм. Не след много време Камен се задомил и му се родили две приказно красиви близначки.
На друго място живеел бащата на Камен, Огнян, който междувременно бил овдовял. От мъка по съпругата си той се пропил и давал всичките си пари само за алкохол. Всичко това го довело до прага на бедността. Покривът му протекъл, електрическата инсталация гръмнала и надявайки се да може да изкара поне зимата, той си пригодил палатка от найлон, в която заживял.
Огнян категорично отказвал на загрижения за добруването му Камен да се премести да живее при него и съпругата му, както и да бъде ремонтирано жилището му. Той обвинявал Камен, че докато жена му е умирала, синът му все бил зает със своите си дела.
Камен, силно загрижен за баща си, намерил решение на проблема. Свързал се с хората, които отговаряли за държавната лотария, защото знаел, че баща му редовно участва в нея и направил така, че Огнян да спечели солидна сума от билетите си. Сторил непоискано от него добро, но успокоил съвестта си.
Огнян в действителност ремонтирал къщата си, но продължавал да пие…
Минало време и един ден, разхождайки се по улиците, Камен попаднал на млад мъж, който бил в окаяно състояние и целият в дрипи. Камен го съжалил и го попитал дали има начин да му помогне. Мъжът отказал, но със своя тъжен поглед пробудил такова съжаление у Камен, че той му дал 500 лв. с думите, че някой ден мъжът може би ще му се отблагодари.
След известно време, прибирайки се към дома си, Камен дочул ужасените писъци на съпругата си, която викала, че някой се е промъкнал в дома им и е стрелял по децата им. За щастие те оживели, но съпругата на Камен се сринала психически. Напуснала го и взела децата със себе си.
Останал съвсем сам, Камен загубил желание за живот. Загърбил бизнеса си и подобно на баща си, който вече бил починал от цироза на черния дроб, започнал и той да надига чашката. Постепенно парите му се изпарили и без да разбира точно как се е стигнало до тази ситуация, Камен се оказал на улицата. Без дом и без пари.
В това окаяно състояние го срещнало малко момченце, което се смилило към него и решило да сподели закуската си с Камен. Това обаче не било обикновено момченце. Оказало се ангел-хранител, който разказал на Камен защо човек не трябва да върши непоискано добро.
С парите от лотарията, които бил спечелил, Огнян от скука си купил пистолет. Колкото и да се опитвал да е точен, стреляйки по мишени, не му се отдавало.
От своя страна, с парите, които Камен бил дал на младия тъжен мъж, последният откупил оръжието от Огнян. В крайна сметка се оказало, че на Огнян не му трябвал пистолет, а тъжният мъж бил току-що пуснат от затвора престъпник, който впоследствие нахлул в дома на Камен и стрелял по близначките му.
Какъв е изводът от притчата за непоисканото добро е ясно на всички ни. Всеки трябва сам да се бори с демоните си. Бащата на Огнян всъщност пребивал жена си приживе, но е осъзнал грешките си и е бил на прага да се откаже от алкохола. Същото се отнасяло и за младия мъж, който се е опитвал да започне на чисто живота си след затвора. Парите на Камен не донесли на никого нещо добро, освен че успокоили собствената му съвест. Те просто били непоисканото добро.
