Платон е един от най-великите древногръцки философи, живели някога. Неговият принос и учение се помни и до днес. Той е основател на Атинската академия, която е първото учреждение за висше образование в Западния свят. Ученик на Сократ – друг велик учен и философ. Той е един от основателите на западната философия, наука и математика. Точната година на раждането му не е известна. Смята се, че е между 429 и 423 година пр. Хр. Семейството му принадлежи към аристократичен род.
Интересен факт е, че истинското име на Платон е Аристокъл, но поради участието си в олимпийските игри е наречен Платон заради телосложението си, което в превод значи „широк“. Сократ се появява в живота му на 20-годишна възраст, когато философът става негов учител за период от осем години. След като Сократ умира през 399 г. пр. Хр., Платон предприема пътувания в различни краища на света. Особено полезно се оказва пребиваването му в Египет и Италия. Знанията, натрупани там, благодарение на взаимодействието му с тамошната култура, му помагат да изгради своя светоглед и учение впоследствие.
През 387 г. пр. Хр. Платон се връща в Атина и основава Академията.
Учението на Платон се разделя на три периода. Първият се характеризира с популяризиране на дейността на Сократ и съвсем логично се нарича Сократически. Вторият се отличава със създаването на обективния идеализъм – едно от най-великите постижения във философията. Третият е белязан от социално-политически и натур-философски проблеми.
Най-силна асоциация с философията на Платон е животът след смъртта. Той се интересува силно от него. Въздейства върху възгледите на много хора със силно изразена религиозна култура. Именно най-популярното учение на Платон е това за безсмъртната душа, която продължава да живее и след като при физическото тяло настъпи смърт. Той вярва, че някога, по-рано сме научили това, което знаем сега и в момента само си го припомняме. Тоест, душата се е преродила, знаем всичко от минал живот.
Платон има различни възгледи за заобикалящия ни свят и за хората в него. Всъщност, според него има два свята – светът на несъвършените материални и сетивни неща и идеален свят. Той смята, че светът е илюзия, а реалността се намира в света на Идеите – място, което е вечно и неподвижно. Оттам идват идеите, възможностите и материята в света, който познаваме и в който преминава всеки наш ден. Материалният свят е унищожим, преходен, докато в света на Идеите властват Истината, Красотата и Доброто.
Разбира се, най-голяма сила има Идеята за доброто. Платон създава своя идеален свят, в който всичко е съвършено. Той смята, че Земята е в непрекъснат кръговрат, че нищо не се променя, просто се върти и все някога отново идва на мястото си. Философът определя небесата като истинската земя, а тази, в която живеем – за измислена.
Той казва, че зрението е различно от другите ни сетива, по-специално, тъй като ни позволява да виждаме с помощта на светлина. Очите виждат най-добре по светло, а по здрач образите става все по-неясни. Ето защо ние виждаме всичко, когато е осветено от слънцето – това е светът на идеите, докато светът на преходните материални неща е тъмен и мрачен.
Платон подкрепя идеята, че един човек би могъл да стане мъдър и начетен само ако притежава достатъчно свободно време. Ето защо хората, които работят и са непрекъснато заети, няма как да станат велики умове. Това се постига от онези, които разполагат със средства, а не ги изкарват ежедневно с труд и пот на челото. С една дума, според Платон мъдреците са и аристократи.
Платон оставя на света писма, епиграми и диалози, достигащи до съвремието благодарение на възстановени ръкописи. Групират се най-общо според съдържанието си и са в драматичен и философски стил.
Философът умира през 347 г. Пр. Хр. Така и не се жени и няма деца.
Ето някои от най-известните цитати на Платон – с които ще бъде запомнен завинаги и които могат да ни накарат да преосмислим живота и възгледите си.
1. В основата на всяка мъдрост е търпението.
2. Никой не е станал добър човек случайно.
3. Добър човек е този, който се отплаща на другия с добро.
4. Всички се намират във война с всички - както в обществения, така и в частния живот, и всеки сам със себе си.
5. Добрите хора не се нуждаят от закони, за да се държат правилно, а лошите винаги ще намерят как да ги заобиколят.
6. Който сам не се убеди, никой не може да го убеди.
7. Дребните цели създават дребни личности.
8. Душата с всички сили трябва да се стреми към истината.
9. Животът е само един миг между две вечности.
10. Честта се състои в това, да се стремим към най-доброто и да подобряваме най-лошото така, като че ли то може да стане съвършено.
11. Мъдрецът говори когато има да каже нещо, а глупакът - за да каже нещо.
12. Наблюдавай един човек как се забавлява по време на игра и ще научиш повече за него, отколкото ако разговаряш с него цяла година.
13. Не притуряй към огъня огън.
14. Невежи са само тези, които са решили да си останат такива.
15. Недобросъвестните оратори се опитват да изкарат лошото добро.
16. Книгата е ням учител.
17. Помощта е препятствие за съществуващото или възможното зло.
18. При сблъсъка с любовта всеки става поет.
18. Пълното невежество не е най-голямата злина; по-лошо е натрупването на недобре усвоени знания.
19. Само мъртвите са виждали края на войната.
20. Бог е в самите нас.
21. В любовната аритметика едно плюс едно е равно на две, а две минус едно е равно на нула.
22. Доброто начало е наполовина свършена работа.
Коментари